Когато става дума за мюсюлмански жени, все още дискусията е изцяло за облеклото, което носят - и последните 12 месеца за пореден път потвърждават тази тъжна ситуация. Това, което говорят, постиженията им, мнението им и решителността им да постигнат нещо, продължават да бъдат отхвърляни с лека ръка. Въпреки че движенията за правата на жените по света продължават да заздравяват позициите си, външният вид, облеклото и телата на мюсюлманските жени продължават както обикновено да бъдат регулирани със сила.
И жените продължават да бъдат свеждани до едноизмерни безгласни образи
Ефектна снимка на Малалай Какар, облечена в кобалтовосиня афганска бурка, бе заимствана от кампанията на Britain First "Забранете бурките".
Какар, майка на шест деца от южния град Кандахар, бе първата жена, завършила местната полицейска академия. Тя беше и първата жена полицай в Афганистан, силен символ за това какво могат да постигнат жените въпреки бруталното потисничество.
Какар бе убита от талибаните през 2008 г. Когато фотографката, заснела този кадър с Какар, е видяла кампанията тази година, първо се свързала с Britain First, за да поясни, че историята й няма нищо общо с тероризма, че Какар е преди всичко символ на женска сила и носенето на бурка е неин личен избор. Самата Какар беше казала преди време: "Не съм заставена да нося чаудар (бурка), съпругът ми или полицията не изискват това. Желая да я нося, защото това ми дава някои преимущества".
Каквото и да мислим за избора на Какар, важното е, че той е бил неин, и дрехите й не са определящи постиженията й. Но Britain First, подобно на много други публични гласове, избират да запушат устата й дори след смъртта. Нещо повече, австралийката Джаки Ламби използва снимката й, твърдейки въпреки думите на самата Какар, че тази силна жена би подкрепила забрана на бурките.
Дискриминацията и омразата към мюсюлманските жени заради облеклото им продължава да е реална - и ефектът е смъртоносен
Когато Нахид Алманеа, саудитска студентка, която носи хиджаб, пристига във Великобритания, за да следва, е пронизана смъртоносно с нож в парк в Колчестър. Полицията съобщава, че един от възможните мотиви е антимюсюлманска омраза. И поне на база една от уликите, с които разполага полицията, това изглежда напълно основателно.
И все пак някои медии и политици бяха възмутени: как изобщо може някой да се осмели да твърди, че мюсюлманските жени са жертва на омраза заради облеклото си? Това отрицание на реалността само по себе си е форма на потисничество.
Данните на полицията показват, че престъпленията от омраза срещу мюсюлмани са се увеличили от 344 на 570 в рамките на 1 година до октомври 2014, а жените са най-честа жертва, заради специфичното им ислямско облекло.
Доклад, базиран на данни от проучването на работната сила на Службата за национална статистика на Великобритания, също установява, че за мюсюлманките е 65% по-малко вероятно да работят в сравнение с християнките. Авторът на доклада казва, че е това вероятно се дължи на "нарастващата ислямофобия и враждебност" , които обезкуражават работодателите да назначават мюсюлмани на работа.
През лятото в Белгия висш дипломат разкъса забрадката на жена, която се бе приближила до него, за да го помоли да я упъти в града
Мюсюлманските забрадки са поставени извън закона в Белгия, но въпреки това изглежда абсурдно, че висш политик е счел за абсолютно приемливо да окаже физическо насилие над мюсюлманка. И вероятно инцидентът влезе в медиите единствено защото въпросната жена се оказа катарска принцеса.
През октомври в Париж, на постановка на "Травиата", изпълнителите спряха представлението, когато видяха жена, изцяло забулена с мюслманска бурка. Тя се оказа турист от Персийския залив, пристигнала във Франция, която решила да се запознае с френската култура. Трупата обаче отказа да продължи, докато тя не бъде изведена от залата. И двете мюсюлмански жени в конкретните случаи са действали не според стереотипа - тази в Белгия сама се е обърнала към мъж, за да поиска той да я упъти, а другата е решила да се наслади сама на изтънчената западна култура. Изборът им обаче бе ограничен от други хора единствено заради облеклото им.
Войната за външния вид на мюсюлманските жени продължава и в мюсюлманския свят
Happy British Muslims бе версия на "Happy" на Фаръл Уилямс с британски мюсюлманки, усмихващи се, пеещи и танцуващи. Участничките в клипа обаче бяха разкритикувани от мюсюлманската общност. В подобен клип в края на 2013, мюсюлманско хипстърско видео (‘Mipsters') от Америка показваше мюсюлманки, които единствено заставаха в пози за снимки, разхождаха се и се забавляваха, но също станаха обект на подобно неодобрение.
Някой може ли да забрави саудитския младоженец, който обяви на сватбата си, че не харесва как изглежда булката му и се разведе с нея на мига?
Външният вид на мюсюлманките продължава да бъде територия, контролирана от други. Вестник "Sun" публикува на първата си страница снимка на жена с хиджаб с британското знаме, с настояването, че всички британци трябва да бъдат заедно. Кампанията не бе посрещната добре от мнозина в мюсюлманската общност.
Малобройните публикации за постижения на мюсюлманки - без основната тема да е облеклото - също са показателни. А когато има такива публикации, често религиозната им идентичност е удобно прескочена. При споменаването на Нобеловата награда за мир на Малала Юсафзай рядко се отделя внимание на факта, че тя всъщност покрива косата си, носи скромно облекло и търси вдъхновение в мюсюлманската си вяра.
Подобен тон преобладаваше и в медийното отразяване на Мариам Мирзахани, първата жена, носителка на медала "Фийлдс", престижна глобална награда за математика.
Понякога единственият начин мюсюлманките да контролират имиджа и външния си вид е да го дефинират сами
Нищо чудно, че младите мюсюлманки по цял свят стоят зад растежа на мюсюлманската модна индустрия. Thomson Reuters тази година прогнозира, че този бранш ще донесе доходи над 200 млрд. долара. Той съчетава вяра, мода и идентичност. Някои хора просто твърдят, че понятието е оксиморон, но мюсюлманките отстояват тезата, че това е форма на себеизразяване; за много от тях това граничи с феминистка позиция.
Въпреки всичко това надеждата не е изгубена. Тази година се запознахме с Камала Хан, американска мюсюлманка супергерой, създадена от Marvel Comics. По повод годишнината от Първата световна война, британските пощи представиха марка с Ноор Инаят Хан, британска мюсюлманка, работила като шпионин за Великобритания в Париж, убита от нацистите. А социалните медии продължиха да играят важна роля в премахването на границите пред себеизразяването на мюсюлманските жени. Хаштагът #AsaMuslimWoman внасяше хумор и поглед отвътре към живота на мюсюлманските жени, описан от тях самите.
Най-важният момент на 2014 обаче дойде от една от най-мрачните ситуации: кризата със заложници в кафене в Сидни. Във влака жена е видяла как пътничка с хиджаб го сваля от страх да не бъде атакувана след инцидента със заложниците. И тя туитна, че мюсюлманката не би трябвало да сваля забрадката си - използвайки позитивния хаштаг: 'I'll ride with you'.
И тази демонстрация на солидарност със свободата на себеизразяване на мюсюлманките като личности и човешки същества, а не само като дрехи, достигна до целия свят. И точно на този тип солидарност се надяват жените, които изповядват исляма, и през 2015 г.
Като си в Рим, ще се държиш като римляните. Няма какво да се разсъждава по въпроса! Когато една европейка може да се разходи навсякъде в Саудитска Арабия без забрадка, тогава и те ще могат да ходят навсякъде в европа чаршафосани.
Колко абсурдно е това, да се определя със закон, как да се облича или да не се облича човек, ще илюстрирам с един пример: Мой приятел, млад инженер по време на възродителния процес, отива в командировка от Варна в Кърджали. Среща го патрул от Вътрешни войски и го спира, защото той бил с таке на главата. Питат го, защо е с таке на главата и, той, без да се замисли, им отговаря, че „ходи с таке, за да не му е студено на главата”. Войниците от патрула, решават, че им се подиграва и го смотват набързо, след което му искат паспорта. Когато разбират, че е българин и е от Варна, пак го питат, защо ходи с таке, и той им отговаря същото: „Нали ви казах, ходя с таке, за да не ми е студено на главата!”
“Може ли християнка да ходи в Иран или в Сауди Арабия както си поиска?........” Правилно! Зъб за зъб, око за око! Съществува и дипломатически прецедент: Случило се така, че по погрешка канибалите в Конго изяли германския посланик. Правителството на Конго се извинило на ФРГ и предложило, като компенсация, немците да изядат посланика на Конго в Бон.
Варненския философ винаги е прав, така че няма причина да се съмняваме в думите му. Щом всички жени са на далавера от ислямската култура и са така повсеместно щастливи, то не виждам причина и мъжете да не искаме да се присламчим към това всеобщо щастие. Ма то благодат и за мъжете бе - гледани жени баце, няма разводи и семейни скандали, па даже и като умреш 70 девици те чакат в рая. Да ни пазят традициите или да ни накажат искат като ни държат в това християнство? Раоуън, я агитирай там по-бързо да идва Ислямска държава да ни приобщава към ислямските традиции, че всички нямаме търпение за това дето го описваш. А междувременно намалявай ракията по празниците, че бисерите ти се засилват неимоверно
ГУЛАГ не е бил актуален за промитите мозъци от тази страна на желязната завеса. За нормалните държави винаги темата си е била актуална и ГУЛАГ е символ на злото. А разликата между нацистките лагери и ГУЛАГ е в порядъка на милиони в полза на второто разбира се А сега пък има промити мозъци из варненския регион, които с удоволствие ще изкарат, че Гуантанамо е по-лошо от ГУЛАГ, независимо от многомилоинната разлика в мащаба
Пузев Ти естествено си бил И там и си ги преброил. Е колко бяха, двама-трима? Не е като в Гунатанамо а, е там вече са милиони, милиони, милиони вътре, ужас ти казвам...
„Tам да си ходят ако искат с по три бурки забулени , или голи да си ходят ако предпочитат.Като дойдат в Европа, особено за да живеят тука, да бъдат така добри да спазват правилата и традициите каквито са тука.както са длъжни да спазват правилата за движението по улиците и пътищата примерно......” Че са длъжни „да спазват правилата и традициите каквито са тука”, длъжни са, но там е въпросът как да бъдат убедени да го направят, ако те изобщо нямат намерение да го правят, а им харесва да си живеят, както са свикнали? И колкото по-големи компактни общности от тях се обособяват в страните от Европа, толкова по-самоуверени и по-малко склонни към възприемане на приетите там норми на поведение ще стават те....
Има една приказка, „ти му подаваш пръст, то ти налапва ръката”, която е на място в случая. Няма място за възмущение – такава е човешката природа Ние, българите, сме осъдени от съдбата да живеем с етнос, който „нито се води, нито се кара”. Това се отнася и за САЩ с техните афроамериканци и и мексиканци. Но за Западна Европа, това, което им се случва, сами си го направиха. Много им беше удобно за „тежкия и непривлекателен труд” (имаше такъв термин по татово врме) да си докарат хора отвън, но с това си „вкараха таралеж в гащите”. Не трябва да си затваряме очите за реалностите. Ислямът е в разцвет, докато християнството, доколкото го има , е в Латинска Америка, Африка и Русия. Мюсюлманите гледат на европейците като на безбожници, което им дава усещане за духовно превъзходство по отношение на народи, които са „загърбили Бог и живеят в разврат и грях”.
Когато единн човек се мрразххожда по улицата маскиран е съвсем нормално другите да се страхуват от него, защото щом прикрива самоличността е логично да се очаква, че има намерение да извърши престъпленние без опасност да бъде разпознат. Такъв човек трябва по презумпция да бъде арестуван превантивно като потенциална заплаха за другите граждани. След като самоличността му се останови и няма данни за престъпни намерения да бъде, разбира се - освободен, но ако продължава да се маскира, да бъде отново, ако ще и още на съседния ъгъл, пак арестуван и така до като му уври главата и започне да ходи с открито лице. Това е толкоз просто и логично. Какви вери, какви толерантности, какви робства и борби има за разнищване тука? Ако аз утре влезна в някое учереждение с чорап на главата- на мен ще ми се случи точно гореописаното. Защо някакви хора от специфични райони по света да са нещо по особено?
Дара, не е вярно. В Корана никъде не е казано, че жените трябва да се покриват. Но дори и така, все пак в европейските страни, с изключение на Търция, Албания, и благодарение на САЩ Косово, останалите държави са християнски. Там кодът е друг, и ако на някой не му харесва прекраасно, не ходи там. Но икономическите емигранти, след като получат своя статус, започват да искат и обществото да се промени според техните представи, а не обратно. Проблемът не и в това, проблемът е в криворазбранич либерализъм. Да не би някой да си помисли, че си ксенофоб, хейтър или както искате го наречете. Само че искам да ви кажа, моят прадядо е бил на война, моят дядо съща, както и баща ми. Слава богу аз не. И тази земя е отвоювана с кръв, и е облагородена с пот. Докато оня там в Африка лежи под палмата и чака бананите да паднат сами, тук хората при 20 градуса под нулата чистят снега, за да могат да отидат на работа. И после онзи идва и казва "Аз иска яде много, спи меко. Иска помощ социал. Ти работи, аз адаптира 20 години". Еми търпете ги и после се чудете ама защо вместо благодарнот, те ръгат продавачки с ножове, изнасилват малолетни. Така ви се пада.
„Когато един човек се разхожда по улицата маскиран е..........Такъв човек трябва по презумпция да бъде арестуван превантивно като потенциална заплаха за другите граждани.......” Едно напълно разумно предложение. Когато някоя мюсюлманка ходи с покрито лице – да! Но защо трябва да се забранява изобщо традиционното облекло на мюсюлманските жени. Защо да не могат да носят забрадки, примерно, както принцесата от Катар? Тъпо е, всеки разумен човек ще се съгласи. Американците вече няколко десетилетия подаряват плодовете на демокрацията на народите в Близкия Изток, един от тези подаръци е разкрепостяване на жените. Но американците, завалиите, не знаят, че „на сила хубост не става”, затова и упорстват в това направление. И ислямската заплаха за нашия свят е в резултат от опитите им с бомби да променят манталитета на тези хора.
Проблемът на западноевропейците е, както се каза по-долу, че държавите им се управляват от протежета на мултинационалните компании, които първоначално внасяха евтина работна ръка за производствата си в Европа. И тези хора си доведоха роднините, наплодиха се и стават все повече и повече. Вече не се чувстват гости в тези страни, затова живеят според своите традиции. Убедени са, че никой не може да им попречи, и това си е така.Ако някой знае как те могат да бъдат напрактика изгонени, вероятно ще получи Нобелова награда. Но нещата в света се промениха. За тези компании стана по-изгодно да изнесат производствата си в Азия, и го направиха. Закриха предприятията си в своите страни и ги лишихи от платени данъци, които да подържат общините, и от работни места, като изхвърлиха на улицата и местните хора и гастарбайтерите. И, защото някой трябва да бъде виновен за тази трагедия – нарочиха когото трябва! Бурките!
А сега деца кажете, при положение, че и сега малцинствата в България са ужасно много, и претенциите им също- колко повече щяха да бъдат ако не беше великият политик и държавник - господин другаря Тодор Христов Живков? И щеше ли коледа да е национален празник?
Да речем аз обичам да ходя по къси гащи. В моята страна обаче има гадни и продажни политици поради което емигрирам в страна с по-висок стандарт и уважение към законите. Оказва се обаче че във въпросната страна е забранено носенето на къси гащи. Сега аз трябва ли да си помисля, че тая идиотщина е измислена специално за да ми ограничи свободата която толкова много обичам, да ме унизят, смачкат и т.н. или трябва да си помисля, че съм избрал да отида там където приоритетно ми харесва и ще трябва да се простя с носенето на къси гащи ?
Когато сме свидетели как мюсюлманите отстояват своята идентичност, колкото и неприемлива да ни се струва тя, толкова по-жалки сме ние, когато възприемаме безкритично и с най-голяма готовност всичко, което идва от Запада. Няма да се спирам на очевидния факт, че става дума почти винаги за възприемане на най-лошото: образно казано „вместо към водопровода на европейците се свързваме с обратните води”. Много ми хареса една статия на Бет Хен Холандер в "Israel Hayom", Изрел. Ето един фрагмент от нея: „Изглежда, като че за много израелци еврейските празници им са малко и те са започнали да отбелязват и чуждестранните, при което изключително християнските. Никой не бърза да вдигне чаша за етиопските или японските празници. Като че ни е малко празникът на любовта Ту бе-Ав и ние сме длъжни непременно да отбележим и деня на Свети Валентин. Не са ни достатъчни и трите дни на Рош-а Щан, Нова година по еврейския календар, а бързаме да отбележим Нова година в полунощ на 31 декември срещу 1 януари.......”