Мнозина подозират намесата на дългата ръка на Москва, а семейството на жертвата описва убийството му като "държавен атомен тероризъм".
Доскоро Великобритания игнорираше исканията за публичен процес за смъртта на Александър Литвиненко.
Упоритият отказ на Лондон обаче приключи през лятото на миналата година. Сега, шест месеца по-късно разследването вече тече, а информацията, която излиза от публичните изслушвания, показва все повече детайли към мистериозния случай от края на 2006 г.
Ето шест факта за разследването на смъртта на Литвиненко, които получиха публичност тази седмица:
Мъжете, изпратени да ликвидират Александър Литвиненко, са били неумели убийци
Има две версии, които обясняват употребата на полоний за убийството на Александър Литвиненко. Първата гласи, че Кремъл е искал да изпрати демонстративно послание. То е било насочено към Борис Березовски, приятел на Литвиненко и враг на руския президент Владимир Путин.
Смисълът на посланието е: където и да си, можем да се доберем до теб. Полоният е нещо като смъртоносна визитка (полоний-210 е рядък и скъп, и практически недостъпен за никого - освен, естествено, ако даден човек притежава атомен реактор).
Втората версия гласи, че полоният не е трябвало да бъде открит. Литвиненко е трябвало да умре в агония, но никой да не разбере причините за заболяването му. Уликите, огласени от публичното разследване тази седмица, показват, че втората теория е по-убедителна: който и да е изпратил Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун в Лондон, е считал, че те никога няма да бъдат заловени. Според тази версия, двамата руснаци са знаели, че мисията им е да убият Литвиненко, но не са имали представа каква отрова носят. Не са били наясно и че тя е силно радиоактивна.
По време на съдебното заседание юрисконсултът Робин Там описа историята на двама некадърни убийци, които се опитват да умъртвят Литвиненко не веднъж, а два пъти. Луговой и Ковтун първо правят опит да отровят Литвиненко на 16 октомври 2006 г., по време на среща в частната охранителна компания Erinys на Гросвенър Скуеър, в центъра на Лондон. Не е напълно ясно какво се е случило тогава, но се знае, че полоният, разтворен в кана или чаша с вода, се е разлял по масата.
Ядрени експерти намират сериозно замърсяване с полоний в малка област от покривката.
В този случай Литвиненко е изложен на малка доза радиация; същата вечер той повръща, но все пак оцелява.
Убийците правят втори опит на 1 ноември 2006 г. Те се срещат с Литвиненко в бара на хотел "Милениум". Луговой поставя полония в чайник, твърдят разследващите. Литвиненко отпива от чая "3-4 пъти". Чаят е студен - той е казал на полицията, че не го е харесал.
Дозата радиоактивно вещество, която поглъща, "надминава многократно нивата, съвместими с живота". По-късно същата вечер, Литвиненко отново се чувства неразположен, а радиацията се разпространява в тялото му; започват дните на агонията му.
Най-новите свидетелски показания са свързани с германски сервитьор
Луговой и Ковтун винаги са отричали да имат нещо общо със смъртта на Литвиненко.
Тази седмица обаче Робин Там огласи сензационни нови свидетелски показания. Между 1996 и 2001 г. Ковтун живее в Германия и работи като сервитьор в италиански ресторант в Хамбург. Там Ковтун се сприятелява с друг сервитьор - идентифициран само като D2. Двамата се срещат, когато руснакът пътува до Германия.
На 28 октомври 2006 г., Ковтун лети от Москва до Хамбург и носи полония със себе си, твърди Там. Ковтун отсяда при бившата си съпруга-германка, и вечерта на 30 октомври се среща с D2 в ресторант. По време на разходка в Хамбург, Ковтун признава пред свидетеля, че трябва да замине за Лондон, за да убие някого, съобщават разследващите.
Пред свидетеля Ковтун е описал Литвиненко като "предател с кървави ръце, който извършвал сделки с Чечня". Руснакът задава на D2 изключително необичаен въпрос: дали има познат готвач в Лондон?
Ковтун казва, че разполага с "много скъпа отрова, която трябва да бъде поставена от готвач в храната и напитката на Литвиненко". D2 помислил, че неговият приятел "говори глупости", но споделил пред него, че познава подобен човек, с когото са работили в „Порто". Пред съда беше съобщено, че свидетелят е предал индиректно телефона на готвача на Ковтун.
В ранните часове на 1 ноември, Ковтун лети от Хамбург за Гетуик; в 11.30 сутринта той използва мобилния телефон на Луговой, за да се обади на готвача. Готвачът (идентифициран само като C2) пиотговаря, че е зает и ще върне обаждането, твърди Там.
Четири часа по-късно, Луговой и Ковтун измислят набързо друг импровизиран план, според който полоният трябва да попадне в чашата чай на Литвиненко. Самият Литвиненко междувременно си е изградил доста негативно впечатление за Ковтун, когото почти не познава. Дни преди да почине, той го описва пред полицията с думите: "Мисля, че е или алкохолик, или наркоман".
Британската полиция се е справила впечатляващо добре
Британската полиция е критикувана за много неща, но разследването на убийството на Литвиненко е усърдно и образцово като изпълнение. Около 100 детективи са участвали в него, заедно със 100 униформени полицаи.
В началото те нямат почти никаква информация - един умиращ руснак, който говори на развален английски. Всичко, с което разполагат е един несвързан разказ за посетители от Москва и хаотични и отдалечени местопрестъпления. Двама детективи, Брент Хайът и Крис Хоър от отдела за разследване на специални престъпления в лондонската полиция, разпитват Литвиненко по време на престоя му в интензивното отделение на болницата.
Протоколът от разговора им, публикуван тази седмица, показва как двамата постепенно сглобяват уликите в цялостна картина. Литвиненко се представя под името Едуин Редуолд Картър, полицаите са се обръщали към него като "Едуин".
Те го питат дали е получавал заплахи за убийство и с кой се е срещал, преди да влезе в болница. Литвиненко отговаря, че няколко месеца след като е избягал във Великобритания през 2000 г., е започнал да получава смъртни заплахи.
През май 2001 г. той получава обаждане от бивш колега - майор Андрей Поркин. Поркин е бил подчинен на Литвиненко в руската разузнавателна агенция ФСБ. Твърди се, че той е казал на Литвиненко в прав текст, че ако не се върне в Русия, "или ще бъде върнат в чувал, или ще го блъснат пред някой влак".
В Лондон той е следен от шпиони от руското посолство; през 2003 г. един от тях, Виктор Киров, дори се опитва да нахълта в дома на Литвиненко в Мъсуел Хил, Северен Лондон (Киров го предупреждава да спре да критикува Путин). Литвиненко описва в детайли срещите си с Луговой и Ковтун. Той описва и как е пил чай в бара на хотел "Милениум. Чайникът вече е бил на масата; Луговой е помолил сервитьора да донесе на Литвиненко чиста чаша; самият Луговой не е пил нищо.
Литвиненко е имал наблюдателно око за детайли: Луговой е носил скъп швейцарски златен часовник, струващ около $50 000, и жилетка, купена в магазина Harrods. Полицейските разпити се случват на 19 и 20 ноември 2006 г. в университетската болница в Лондон; на 23 ноември Литвиненко вече е мъртъв. Двамата получават уникални предсмъртни свидетелски показания от „призрак", който ясно и недвусмислено обвинява Путин за убийството си.
Полицията разполага с много добър екип за триизмерно моделиране
Убийството на Литвиненко е безпрецедентно събитие. Това е първият случай на отравяне в историята на Великобритания, при който са използвани алфа-лъчи, вместо гама-лъчи, което усложнява сериозно разследването. Полицията обаче успява да открие следа от полония, оставена от Луговой и Ковтун при движението им из Лондон.
Детективите посещават хотелските стаи на двамата, бара, в който се е случило отравянето, заседателната зала на охранителната компания Erinys. Те проследяват мерцедеса, използван от Луговой. И навсякъде откриват полоний. Този аспект на полицейското разследване е наречен операция Avocet ("саблеклюн").
Ядрени експерти- криминалисти извършват серия от замервания на алфа-радиацията. След това бюрото за компютърно моделиране на лондонската полиция създава ефектни 3D визуализации и модели на основните местопрестъпления. Графиките са цветово обозначени - със зелено, жълто, червено и виолетово; виолетовото показва най-високо ниво на замърсяване - над 10 000 единици радиация в секунда. Чайникът на Литвиненко например е със зловещо виолетов чучур и голяма виолетова зона в средата.
Стаята в хотел "Шератон", където Луговой бил отседнал - стая 848, също дава изключително високи показания. Високи нива на алфа-радиация са открити в стените, пода и седалката на тоалетната чиния; сходни нива са открити и върху телефонния указател. Радиационните нива от кошчето в банята на стаята обаче са извън скалата; цялото кошче изглежда виолетово.
Изглежда сякаш Луговой е изхвърлил голяма доза от полония в кошчето, по неясни причини. Лондонската полиция анализира и хиляди данни за телефонни обаждания, проведени от основните участници в случая между юни и ноември 2006 г. Тези данни потвърждават контактите на Литвиненко с Луговой.
Британските шпиони използват книжарницата Waterstones като място за срещи
Не е известно много за тайната роля на Литвиненко и сътрудничеството му с британското разузнаване. Литвиненко не е бил двоен агент: той не е имал контакт с MI6, докато е бил в Русия. Британското външно разузнаване го привлича като информатор през 2003 г., две години след бягството му в Лондон.
MI6 включват Литвиненко във ведомостите си, предоставят му кодиран телефон и му зачисляват контрольор на име "Мартин". В замяна Литвиненко предава полезна информация за висши кадри на Кремъл и връзките им с руската организирана престъпност. Той знае доста за дейността на руската мафия в Испания - област, в която се е специализирал като офицер от ФСБ. MI6 го свързват с испанското разузнаване, а през 2006 той пътува до Мадрид.
Съдия Робърт Оуен заяви, че няма да разследва дали MI6 са имали възможност да вземат повече мерки, за да защитят източника си. Правителството също няма да огласи засекретената си документация по случая, включително оценката на MI6 дали Литвиненко е бил изложен на риск. Оуен може обаче да прегледа тези засекретени улики и да ги използва в процеса.
В протоколите от тази седмица обаче присъстват няколко любопитни подробности. В деня преди отравянето му - 31 октомври - Литвиненко се е срещнал с Мартин. Мястото на срещата е кафенето на партерния етаж на книжарницата Waterstones на Пикадили Съркъс, срещата се е състояла в 16:00 часа. Двамата се уговарят за срещата по телефона. Мартин поръчва кафе, Литвиненко пие горещ шоколад и хапва няколко малки пасти. Остава тайна за какво са разговаряли двамата.
Литвиненко разговаря за последен път с контрольора си на 19 ноември, в присъствието на полицията, когато е на смъртен одър в болницата. Разговорът им не е огласен. Дали Мартин е съзнавал на каква опасност е бил изложен Литвиненко? Можело ли е MI6 да предприеме нещо? Властите мълчат по този въпрос.
Адвокатът на жената на Литвиненко е вбесил Владимир Путин
Бен Емерсън, адвокат на вдовицата на Литвиненко Марина, е доста умел в словесното изразяване. В началното си обръщение пред съда, той описва Путин като "обикновен престъпник, маскиран като държавен глава". Той твърди, че Литвиненко е бил убит, защото е разкрил връзките между Путин и най-голямата руска мафиотска структура, действаща в Испания. Емерсън твърди, че под управлението на Путин Русия се е превърнала в "мафиотска държава".
В Москва Луговой отхвърли разследването като "съдебен фарс". Кремъл не е реагирал официално, но когато го стори, вероятно ще представи разследването и съдебната процедура като западна пропаганда. Публично, представителите на руския държавен елит изглеждат незаинтересовани, но явно коментарите на Емерсън са засегнали някого в Кремъл.
В сряда, деня след изявлението на Емерсън, Москва изпрати двойка бомбардировачи "Туполев ТУ-95" над Ламанша. Британски военни изтребители "Тайфун" бяха изпратени да ги прихванат, докато летят по южния бряг на Великобритания. Руските бомбардировачи са били с изключени транспондери - провокативен ход, който застрашава гражданските полети. В четвъртък британското външно министерство привика за обяснения руския посланик Александър Яковенко.
Публичният процес ще продължи 10 седмици. Не е изключено да предстоят още драматични събития.
