На сутринта на Еид ал-Адха (Курбан байрям) през декември 2006-та, Рахгад Саддам Хюсеин, нейната сестра и децата й се събират пред телевизора в дома на Рагхад в Аман и плачат, докато гледат как баща им е воден от маскирани мъже към бесилката, където го очаква смъртта.
Саддам Хюсеин, който управлява Ирак от 1979 до свалянето и залавянето му от предвожданата от САЩ коалиция през 2003-та, отказва да носи качулка и не плаче, когато примката е поставена около врата му.
Предаването на Iraqiya TV спира дотам, но второ видео, заснето с мобилен телефон от зрител под ешафода, е публикувано няколко часа по-късно. То показва момента на смъртта му.
"Никога не съм гледала този момент и отказвам да го гледам", заявява Рагхад, най-голямата дъщеря на Саддам Хюсеин в първото си интервю след смъртта на баща й преди 10 години, дадено пред CNN.
Кадрите показват как присъстващите подхвърлят оскърбления към сваления лидер, осъден за престъпления срещу човечеството заради убийството на 148 иракчани-шиити през 1982-ра. Те скандират "Моктада! Моктада! Моктада!", по името на боеца и шиитски свещеник Муктада ал Садр.
Саддам Хюсеин пита: "Така ли се държат истинските мъже?", преди въжето да се затегне около врата на човека, който демонстрира непокорство до самия си край.
"Подробностите около смъртта му са грозни и болезнени - но това е достойна смърт", заявява Рагхад по телефона от столицата на Йордания, където намира убежище след инвазията в Ирак през 2003-та.
"Не мисля, че той би понесъл по-различна смърт от тази. Това беше смърт, която предизвика гордост у мен, у децата ми, у сестрите ми и техните деца, у всички тези, които го обичат, и които пазят място за него в сърцето си".
Тогавашният американски президент Джордж Буш-младши, който дава зелена светлина на инвазията в Ирак, казва точно след смъртта на Саддам Хюсеин, че екзекуцията "не би била възможна без решимостта на иракския народ да създаде общество, управлявано на база върховенство на закона".
Но усещането, което остава след гледане на видеото с последните му мигове, изглежда в по-голяма степен като символ на това, което се случва в страната 10 години по-късно: преход, изпълнен с по-голямо сектантство и насилие от когато и да е било.
Рагхад обвинява САЩ за хаоса, случил се в нейната държава. Тя се надява новоизбраният президент Доналд Тръмп да е по-различен от предшествениците си.
"Този човек тепърва заема лидерския пост... Но от това, което виждам до момента, той има силен политически усет, много различен от този на неговия предшественик", коментира тя. "Тръмп разкрива грешките на другите, особено по отношение на нашата страна, което означава, че той добре съзнава грешките, допуснати в Ирак и това, което се случи с баща ми".
Рагхад по време на телевизионно интервю за Ал Арабия, 2003-та година, Аман, Йордания / Getty
По време на президентската си кампания, Тръмп заяви, че се е противопоставял на войната в Ирак, въпреки че публично в интервюта преди и след войната уж подкрепяше инвазията. Въпреки че неведнъж е казвал, че Саддам Хюсеин "е бил злодей", Тръмп също така похвали бившия иракски лидер за "ефективното избиване на терористи".
Рагхад казва, че не е била ангажирана с политиката и не подкрепя групи или партии. Въпреки това сегашното иракско правителство обвинява 48-годишната жена в това, че подкрепя партията БААС на баща й, която сега е поставена извън закона. Действащото иракско правителство неведнъж е призовавало Йордания да я репатрира.
В последно време иракските власти обвиниха дъщерята на Саддам, че подкрепя "Ислямска държава" и че одобрява превземането от бунтовниците на Мосул - твърдения, които тя категорично отрича.
"Естествено, че нямам никакви отношения с ИДИЛ и други екстремистки групи", заявява тя. "Нещо повече, идеологията на семейството ни няма нищо общо с тази на екстремистките групи".
"Доказателство за това е факта, че тези групи придобиха влияние в Ирак едва след като напуснахме страната и нашето управление приключи".
Самообявили се за джихадистки групи се появиха в Ирак под знамето на борбата с "неверниците" от американската армия и страната стана същински магнит за чуждестранни бойци.
ИДИЛ се зароди като "Ислямска държава в Ирак" през 2006 - годината на смъртта на Саддам Хюсеин - и навлезе в Сирия през 2014-та, три години след избухването на насилието там.
За бруталността на режима на Саддам
Рагхад хвали управлението на баща си заради стабилността, която тя вярва, че той е дал на Ирак, като твърди, че ИДИЛ и други терористични групировки не биха могли да навлязат там, ако той е бил още жив.
Но за мнозина екзекуцията на Саддам Хюсеин сложи край на живота на брутален идктатор, който потискаше народа на Ирак в продължение на три десетилетия, стартира унищожителни регионални войни и докара някога процъфтяващата богата на петрол страна до полицейска държава.
Организациите за защита на правата на човека съобщаваха за многобройни случващи се с одобрението на властта екзекуции, изтезания и масови убийства, от възхода му, през перода на управление и чак до неговата кончина. Двамата му сина Удай и Кусай - които загинаха в престрелка в американските войски през 2003-та - бяха обвинявани, че са разпоредили много от зверствата.
"Хората, които го считат за диктатор, имат правото да използват каквито определения пожелаят", казва Рагхад. За нея той обаче той е "герой, смел, националист, символ за милиони хора".
"Той беше борец и знаеше, че смъртта му няма да бъде лесна".
Рагхад казва, че голяма част от това, което медиите твърдят за нейното семейство, са измислици.
"Да, имало е бруталност, понякога много бруталност и не мога да подкрепя бруталността. Но Ирак е държава, която е трудна за управляване и едва сега хората го осъзнават", коментира тя.
Според Рагхад тя, двете й сестри и майка й не са участвали в решенията, вземани от мъжете.
"Жените в семейството нямаха правото на участие или мнение. Те само отговаряха на въпроси, когато бъдат запитани - и никога не са ни питали".
Саддам с по-голямата си дъщеря Рагхад / Getty
По време на две от най-масовите убийства, извършени в Ирак по време на управлението на нейния баща - клането в Дуджейл през 1982 и газовата атака срещу Халабия с цел потискане на кюрдски бунт в края на 80-те години - Рагхад казва, че е била все още тийнейджърка и не е знаела какво се е случвало в страната.
Към момента, когато е била около 20-годишна, тя е имала пет деца, които да отглежда и е посещавала лекции в университет за научната си степен по английска филология.
"Бях много ученолюбива. Следването е основният начин, по който прекарвах времето си", разказва Рагхад.
Като се има предвид, че сателитните чинии са били забранени в страната по време на управлението на баща й, тя твърди, че също не е имала достъп до информация какво точно се е случвало.
Отношенията с нейния баща
На 15 години Рагхад е омъжена за Хюсеин Камел, висш военен, който отговаря за ракетните запаси на Ирак, ядрената програма за изследвания на страната и химическите и биологичните оръжия. Сестра й Рана е омъжена за брата на Камел, също висш чиновник. През 1995-та братята избягват от страната заедно със съпругите си в Аман.
По-малко от година по-късно Саддам ги убеждава да се върнат в Ирак, като им обещава амнистия. След пристигането им той нарежда на двамата мъже да се разведат с дъщерите му. Те са убити три дни по-късно от хора на баща й.
Има много теории защо братята Камел са избягали. Йорданският крал Абдула в книгата си споменава сблъсък с най-големия син на Саддам - Удай, като допълва, че Камел погрешно е смятал, че Западът ще го посрещне с отворени обятия и че САЩ ще го направят лидер на Ирак.
"Беше много трудно време за мен. Оказах се между две семейства, като баща ми и братята ми бяха на една страна, а съпругът ми и децата ми от друга", спомня си Рагхад, която разкзва своята версия на историята в книгата, която пише.
Дъщерята на диктатора Саддам Хюсеин - Рахгад със съпруга си Хюсеин Камел, убит през 1996-та от хора на Саддам Хюсейн / Getty
По нейни думи децата й не се сърдят на нейното семейство за смъртта на баща им.
"Знам, че това е трудно за проумяване за нормално семейство. Но всички семейства на управници не са обикновени хора и понякога е трудно да бъде разбрана сложността на живота им", казва тя, като допълва, че нейната дъщеря, 30-годишната Харир Хюсеин Камел, също е написала книга, която е все още неиздадена и в която се разглеждат тези сложни семейни отношения.
След бягството и смъртта на Камел, отношенията между Рагхад и нейния баща са "изгубили блясък". Около времето на инвазията контактите им са се засилили като семейство, обединено в името на защитата на управлението.
"До последния си миг баща ми оставаше удовлетворен, благодарен и горд с мен", заявява тя.
Завръщане у дома
Рагхад за последно вижда баща си по време на семейна среща в хола на дома му, няколко дни преди инвазията. Той седял срещу нея и казал на семейството да остане силно и да бъде готово за евентуални бомбардировки на домовете им.
Първият въздушен удар, извършен от САЩ в Ирак през 2003-та, засяга селската къща на Рагхад.
Скоро след това тя бяга в Йордания, където получава убежище от кралското семейство. Тя повече не се завръща в Ирак, като се е адаптира бавно към новата си реалност и е заета с грижите около ежедневния бит.
Рагхад живее комфортно в Йордания, като прекарва повечето си време с децата си и приятели, но казва, че копнее да се завърне в родината си. Тя би се върнала в Ирак, ако държавата навлезе в "етап, който е умерен и далеч от манията по омраза и отмъщение".
"Този Ирак е мой, на семейството ми, на предтечите ми - той е Ирак на всички. Защо да не си представям как бих се завърнала? Би било напълно нормално за мен да се върна някой ден".
Въпреки привидно неспирния цикъл на насилие, Рагхад все пак е изпълнена с надежда за бъдещето.
"Това, което се случва сега, е само моментно състояние, състояние на инвазия и объркване. Това не е съдбата на Ирак", заявява тя.
"Войната не е безкрайна. Естествено, че има надежда".
