На 1 май, принц Нарухито ще наследи баща си, император Акихито, и така ще стане 126-ият японски император.
На 1 април официално в страната беше публикувано съобщение с името на новата имперска епоха - Рейва - знак, че историята на Япония обръща нова страница.
Японската традиция повелява всеки нов император да избере дума, под която да премине управлението му. По този начин ще се отчита и летоброенето на неговото управление като същевременно с това думата ще бележи и цялостното кредо, общата мисия, която новият император поставя пред себе си. Избраното име се появява по монетите, които Япония сече, официални документи и дори документи за самоличност.
В случая "Рейва" носи значението на "общност от хора, които търсят и пазят красивото". Такава се явява и философията на един скромен, отворен към хората и изкуството мъж, на когото му предстои да се възкачи на императорския трон на япония.
Роден през 1960 г. като най-големия син на император Акихито и императрица Мичико, принц Нарухито е предопределен да бъде наследник на трона. Така още от най-ранна възраст той е отгледан с идеята да натрупа всички необходими умения за един добър император.
Неговата първа учителка е майка му, императрица Мичико. Тя го обучава на целия набор от правила и церемонии, които обхващат пълния аспект от дейности в ежедневието на един принц и престолонаследник. Всичко това е събрано в общия списък със "Законите на Нару" - по името, с което принцът е наричан като дете.
Във всяко едно отношение този сбор от поведенчески норми е изграден, за да научи малкия бъдещ император на мъдрост и сила за препятствията, които ще му предстоят като голям. Така например Нарухито трябвало да научи, че за един император няма хранене, което да е просто приемане на храна - всичко е церемония, в която той бива оценяван за поведението си. Освен това той трябва да научи, че тази храна не се появява магически на масата, а е плод на труда на други хора, на които той трябва да е благодарен.
Това смирение му се е предавало и чрез дрехите. Въпреки че се очаква от един принц да носи винаги нови неща, по-голямата част от гардероба на малкия Нару била съставена от дрехи за износване от по-големия му братовчед.
Възпитанието на младия принц втълпява аскетичност, уважение към другите и смирение. Всичко това предадено по много строг начин. По заповед на императрицата малкият Нару е третиран със строгост от учителите си и когато не спазвал дисциплината или се държал лошо, те можели да използват леки физически наказания.
Всичко това изгражда принц Нарухито като изключително земен и съсредоточен млад човек - перфектния японец. Поне така го описва Кояма Тасей - добър приятел на принца, който публикува книгата си "Новият император и японският народ".
Според написаното от Тасей принцът бил отдаден студент и се подготвял изключително прилежно за всичките си изпити. И макар да не си поставял за цел да завърши първи в класа си, той се справял повече от добре. Така едно от заключенията на автора е, че ако не бил орисан да заеме трона, от Нарухито би се превърнал в идеала за японски офисен служител и отборен играч.
През 1978 г. Нарухито влиза в университета в Гакушуин и учи история. Неговата дипломна работа е посветена на плавателната търговията в средновековна Япония. Между 1983 и 1985 г. той следва в Оксфорд като там се фокусира върху плаването на превозни съдове по Темза през XVIII век.
За разлика от Япония, животът му по време на обучението му в Англия е сравнително свободен. На спомените си от този период младият принц посвещава мемоарите си "Аз и Темза - спомени от две години в Оксфорд".
Скоро след това обаче тази свобода изчезва. На 28-годишна възраст, точно след смъртта на дядо му император Шова и възкачването на баща му на трона, Нарухито е обявен за официален престолонаследник - първи в линията на унаследяване.
Още преди това в императорския дворец е започнала една от най-важните задачи за Нарухито - подбора на неговата бъдеща съпруга. Според книгата на Тасей процедурата е продължила повече от десет години, през които са отсяти множество възможни кандидатури за съпруга на принца. Всяка седмица в резиденцията на императорския дворец, където живее и принцът, са се организирали събития или партита, на които той среща всички млади кандидатки и потенциални бъдещи съпруги.
Сред тях успява да се открои Масако Овада - дъщерята на Хисаши Овада, висш дипломат и бивш председател на Международния съд. Самата Масако също е дипломат от кариерата, преди да стане съпруга на принца.
Имперскара двойка се срещна за пръв път през 1986 г. по време на посещението на инфанта Елена, испанската принцеса, в Япония. Седем години по-късно - през 1993 г. Нарухито и Масако сключват брак. В годините след това обаче двойката изживява множество проблеми.
До голяма степен те са породени от неразбирателството между новата принцеса и държавният орган, отговарящ за императорското семейство. От една страна, тя иска да продължи работата си като дипломат, но от друга, от двореца се опитват да я накарат да изостави тези си цели и да започне обучението си за императрица и да се заеме дейно със създаването на наследници.
Цялото това напрежение се отразява на Масако тежко и тя развива леко психично разстройство, което се лекува с медикаменти и до днес.
В крайна сметка през 2001 г. на двойката се ражда дете - дъщеря. Тя обаче, поне според сегашното законодателство, тя няма да може да наследи баща си на трона, тъй като той се прехвърля само на мъжки наследник. Така след Нарухито в линията за наследяване на трона се нареждат неговият брат принц Акишино и синът на Акишино - Принц Хисахито.
Дали това ще се промени след 1 май, когато ще стане и смяната на императора, е спорно. Една от причините за това е силно ограничената власт, с която един император разполага днес. Според японската конституция, "императорът е символ на японската нация" и ясно постановява, че "всички действия на императора относно държавните дела трябва да идват по препоръката на премиера" като за тях отговорност носи именно премиерът.
Иначе казано - императорът не взема решения, а само изпълнява съответните държавни дела, предвидени по конституцията. Той няма реална власт в държавата и дори предоставянето, получаването и предоставянето на имперски имоти подлежат на резолюция на парламента.
По-интересното в случая е, че в ролята си на символ на японското национално единство, императорът не може дори публично да обяви, че е фен на дадена знаменитост или спортист, нито пък може да отиде на почивка, където пожелае извън страната. Както често се казва шеговито, японският император е гражданинът на страната, чийто основни права най-често биват нарушавани.
Въпреки това новият император ще се радва на солидна подкрепа поне в началото на своето управление. Причина за това са множеството истории за добротата и позитивното отношение, което принц Нарухито има към обикновените хора.
Показателно за личността на принца е поведението му спрямо обикновените хора. Като член на имперското семейство той често пристига на местата на големи инциденти и природни бедствия, за да помогне с успокояването на жертвите, често отделяйки повече време, за да остане и да поговори с всички жертви по отделно.
Интересна история, която също показва човечната страна на принца, е от сватбата на принцеса Аяко за обикновен човек без потекло. По време на тържеството след сватбата един от гостите от страната на младоженеца се напил видимо. От охраната решили да го изведат, но именно принц Нарухито ги спрял. Дори подал на пийналия мъж бутилка с вино и му казал да се забавлява възможно най-много за здравето на неговата братовчедка.
Тази близост до народа и силна популярност обаче скоро ще бъдат изправени пред изпитание от един от най-сериозните проблеми на Япония днес - застаряващото население.
Ще може ли той да намери начин да стимулира младите японци да търсят поколение? И ще успее ли да създаде своето общество на търсещите красотата?
Предстоят години, в които да се разбере това.
