Как да заровиш над 28 хиляди кубични метра опасни радиоактивни отпадъци, така че да не създават проблеми за хората и природата през следващите един милион години? Това е тежкият проблем, с който Германия се сблъсква, докато изпълнява програмата си за закриване на всички ядрени централи на своята територия. И това е проблем не само за учените, но и за политическата власт.
Експертите се опитват да намерят място, което да послужи за хранилище на близо 2000 контейнера с радиоактивни отпадъци. Обектът трябва да е с най-високото ниво на защита - без подводни води, без риск от земетресения, които биха могли да провокират изтичане.
Технологичните предизвикателства са огромни: от транспортирането на смъртоносните вещества, до осигуряването на надеждни материали за съхранението им. Един от критичните въпроси е как съществуването на това мега-хранилище ще се възприеме от бъдещите поколения.
Но най-належащият проблем за разрешаване е намирането на територия, чието население няма нищо против разполагането на ядрено "сметище" в задния си двор.
Германия реши да започне процес по закриване на ядрените си мощности след бедствието в Япония през 2011 г. и аварията в АЕЦ "Фукушима", когато съображенията за сигурност надделяха над грижите за енергийните ресурси.
В момента в страната работят общо седем ядрени централи, които трябва да прекратят дейността си до 2022 г. С наближаването на този краен срок обаче възниква нов проблем - осигуряването на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци не по-късно от 2031 година.
Министерството на икономиката и енергетиката на Германия си е поставило за цел да намери място, което да предоставя възможно най-добрите условия за сигурност срещу потенциални външни заплахи "за период от един милион години".
Понастоящем силно радиоактивните отпадъци се съхраняват във временни съоръжения, които обикновено са разположени близо до съответната атомна централа. Тези обекти обаче са проектирани за съхранение на отпадъци за няколко десетилетия, а това не отговаря на реалните условия за безопасност.
Част от отпадъчните материали са и управляващите пръти от реакторите, които са изключително опасни и нагорещени, което затруднява особено много преноса им. Засега те се съхраняват в контейнери, в които могат да се охлаждат в продължение на десетилетия. Временните хранилища в Германия са десетки и са разпръснати из цялата страна. В момента се търси постоянен дом за отпадъците, който трябва да се изгради на поне 1 км под земната повърхност.
Идеалното място трябва да бъде много стабилно от гледна точка на геологията. Не бива да се намира в зона с висока сеизмичност, не бива да се строи в съседство със следи от подземни води, а скалите не бива да са много порести.
Финландия, която разполага с 4 ядрени централи и планира да строи допълнителни мощности в бъдещето, е световен лидер в това отношение. Страната работи по изграждането на свое собствено хранилище за силно радиоактивни отпадъци, което е заровено дълбоко в гранитна основа.
Проблемът на Германия е, че не разполага с толкова много подходящи места, за да може да се сравнява с финландските условия. Целта на настоящия екип от експерти е да намери потенциални локации за построяване на хранилището до края на следващата година. Преносът на отпадъците няма да се случи скоро - тази мисия ще надскочи живота на няколко поколения.
Очаква се хранилището да бъде запечатано за последно между 2130 и 2170 година.
Комуникационни експерти вече разработват стратегия за следващите хилядолетия. Основната им задача е да измислят план, по който опасният обект да бъде защитен при евентуално недоволство от страна на бъдещите поколения, чиито разбирания, интереси и език ще бъдат различни. Любопитството към това, което се случва в хранилището, може да се окаже катастрофално.
Засега никой не желае да приюти хранилище за радиоактивни отпадъци в близост до дома си. Общественото недоверие е сериозен проблем, а Германия има опит с бедствия, предизвикани от индустриални обекти.
Някогашните солни мини в Асе и Морслебен в Източна Германия, които са използвани за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци през 60-те и 70-те години, ще трябва да бъдат запечатани заради несъответствие със съвременните изисквания за безопасност. Операцията по закриването им ще струва милиарди.
Страховете на хората от силно радиоактивните отпадъци са още по-големи.
Жителите на селището Горлебен в провинция Долна Саксония се борят от над 40 години срещу построяването на хранилище на тяхна територия.
Изборът на Горлебен е направен през 1977 г., а според версията на критиците - става дума за политическо решение. Обектът се намира в слабо населен район на тогавашната Западна Германия, в близост до границата с ГДР. Местните власти се опитват да убедят хората, че хранилището ще осигури спасение от високата безработица в общината.
Проектът провокира безброй протестни демонстрации в продължение на десетилетия. Активисти блокират железопътни линии, за да не допуснат контейнерите с радиоактивни отпадъци до съоръжението за временно съхранение в Горлебен. В крайна сметка е построена мина, която никога не е използвана за ядрени отпадъци. Поради огромното обществено недоволство правителството започна да търси ново място за складиране на опасните материали.
Над 400 ядрени централи работят по света, а много от тях вече наближават края на експлоатационния си живот. Затова проблемът с осигуряването на хранилища за отпадъците ще става все по-неотложен.
Германия има предимството да знае колко точно отпадъци ще трябва да неутрализира. Предизвикателството е да намери правилното място за целта.
