Все още има хора, които смятат, че Amazon не е нищо повече от онлайн версия на супермаркет. Но Amazon е много повече от това: той е бързо разрастващ се глобален интернет гигант, който променя начина, по който пазаруваме, завладява все повече пазари, използва Alexa, за да поглъща личните ви данни, докато си седите спокойно в хола, и в момента се стреми да получи достъп дори до ключовете от входната ви врата, така че да ви доставя спокойно поръчки, когато няма никой вкъщи.
Facebook също отдавна се е превърнл в много повече от просто социална мрежа за разговори с приятели. Той е медийна компания, която печели милиарди от реклама, като разпространява съдържание, без да проверява истинността му.
Списъкът може да продължава до безкрай - с Google (или Alphabet, както компанията сега се нарича), UBER и още с редица други. Това, което е общото за всички тях, са темповете на растеж, които биха били невъзможни в аналоговата икономика. Тези компании са придобили опасно много власт и влияние, затова все по-често ще срещат политическа съпротива.
Променящите се нагласи
Не толкова отдавна усилията на ЕС да ограничи влиянието на Google и Amazon на европейския пазар бяха критикувани в САЩ като протекционизъм, като опит на европейците да защитават своята собствена по-слаба цифрова икономика. Сега обаче политиците и икономистите отвъд океана също започнаха да обсъждат перспективите за разделението на интернет гигантите от по-малките фирми. И нагласите като цяло са се променили.
Републиканците винаги са били скептични по отношение на гигантите в Силициевата долина, които като цяло никога не крият подкрепата си за демократите. Сега обаче дори демократите започват да гледат с подозрение към интернет мастодоните, особено откакто предизборната кампания в САЩ показа, че бизнесмоделът, следван от Facebook, Google и Twitter, се оказа особено изгоден за Доналд Тръмп.
Техните онлайн платформи разпространиха милиони публикации с дясна пропаганда, с които Русия се опита да повлияе на изборите. А каква точно е ролята, изиграна от интернет компаниите, в момента е във фокуса на разследване на американския Конгрес.
Колкото и разнообразни да са оценките на критиците, те са прави. Естествено, има предостатъчно предимства, свързвани с дигитализацията, но дигиталният капитализъм отчаяно се нуждае от нови правила - защото старите вече са неефективни. Те са правени за икономика, търгуваща с реални стоки, за която цената е била важен фактор. При тях всичко е можело да бъде обложено, контролирано и при нужда адаптирано.
Дигиталната икономика, за разлика от този модел, е базирана на алгоритми, и най-могъщите ѝ компании не произвеждат почти никакви физически продукти. Потребителите получават услугите им безплатно, като плащат единствено с данните си. Колкото повече клиенти привлича доставчикът на услуги, толкова по-привлекателен става за новите клиенти, които после осигуряват още повече данни - ето защо на Google и Facebook не им се налага да се опасяват от нова конкуренция.
Поглъщане на потенциалните конкуренти
Победителят получава всичко: това е дарвинисткият закон на дигиталната икономика - и затова тази икономика има склонност към създаване на монополи. Те обаче са монополи, които не можем да се борим с класическите средства на антитръстовото законодателство.
Ето защо преди всичко властта и влиянието на компания, и злоупотребата с тази власт и влияние, трябва да бъдат предефинирани. Не можем да допуснем ситуация, в която тези изключително големи компании могат да погълнат потенциални конкуренти, преди те дори да започнат да се развиват. Поради това поглъщанията на компании трябва да се следят много по-строго, отколкото това се прави в момента, и при нужда да се блокират.
Второ, трябва да се определи кой притежава събраните данни - дали например те трябва да бъдат достъпни и за конкуренти, или дали потребителите трябва да получават повече в замяна, а не просто безплатни резултати от търсенето в интернет.
Трето, тези, които разпространяват съдържание, не могат да имат правото да отхвърлят отговорност за това съдържание. Очевидно неверни твърдения и прояви на език на омразата не могат да бъдат толерирани.
И накрая, тези, които печелят много пари, трябва също така и да плащат много данъци - и то не само в родината си, а във всички страни, в които правят бизнес.
Трансформацията на тези искания в конкретни регулации е сложна, и голяма част от тях могат да бъдат реализирани само на международно ниво. Но това не означава, че всяко отделно правителство не бива да изпълнява своята част от тази задача. Това обаче е процес, който тепърва трябва да бъде осъзнат от различните правителства.
