По данни на ООН в Китай около един милион мюсюлмани са задържани в превъзпитателни лагери. Бивши затворници от тези лагери, повече от които са уйгури - голяма мюсюлманска общност, споделят, че по време на престоя си там те са принуждавани да се откажат от религията си, да разкритикуват ислямските си вярвания и да учат наизуст песни от комунистическата пропаганда.
Престоят обикновено трае няколко месеца.
Там освен това са принуждавани да ядат свинско месо и да пият алкохол - неща, категорично забранени от исляма. Понякога се стига до насилие и дори смъртни случаи.
В китайската провинция Синцян броят на лагерите в последната година се е удвоил. Чуждестранни специалисти определят случващото се като "настоящето най-голямо масово задържане на малцинствена група в световен мащаб".
Пекин започна като набелязваше екстремисти сред уйгурите, но в момента дори и най-малката демонстрация на ислям като например дълга брада може да те изпрати в лагер.
По-рано през този месец ООН повдигна въпроса за лагерите в Китай, но властите отричат да поддържат превъзпитателни институции. Официалните държавни документи обаче често ги наричат точно така. Вместо това казват, че това са училища, в които престъпници биват обучавани на занаяти и труд.
Китайците имат съвсем различна информация за въпросните "училища".
В страната лагерите често са свързвани и с друга държавна институция - болниците. Според комунистическата партия членовете на обществото, които имат нужда от престои в подобна институция, са "заразени с идеологически заболявания". Те от своя страна водят до екстремизъм и тероризъм. А ако екстремизмът не бъде изкоренен навреме - терористичните актове ще зачестят и ще се разпространят като злокачествен тумор.
Религиозните вярвания в Китай често се възприемат като патология. Затова и изправителните лагери се наричат "болници", където обаче хората са заключени с месеци при много лоши условия.
Китай отдавна се страхува, че уйгурите ще се опитат да основат собствена държава в провинция Синцян. През 2009-а етнически протести завършват със стотици убити, а много радикални уйгури поемат отговорност за терористични актове през последните години. Китайските власти в опит да предотвратят последващи атентати не просто предприемат мерки срещу екстремистите, но и срещу цялото малцинство.
Медицинските аналогии са един от начините правителството да оправдае политиките си - все пак за да имунизираш цяла нация срещу, да речем, шарка, трябва да ваксинираш критичната маса от хора. С тази реторика китайските власти задържат цели квоти от уйгури. Полицаите имат конкретен брой задържани, който трябва да достигнат.
На места поне 40% от местните уйгури са изпращани в лагери.
Правителството също така използва този патос, за да оправдае продължителното задържане в лагерите и да аргументира мерките си всеки път, когато види в исляма заплаха. Мюсюлманската вяра се третира като умствено заболяване, което никога не може да бъде напълно излекувано.
Китай внушава на народа си, че рискът от повторната поява на тази болест винаги съществува и е сериозна заплаха. Затова се налага превъзпитание в "болнични заведения". След напускането на институциите, третираните трябва да бъдат бдителни и да не допускат симптоми на болестта си да се появят отново.
Много официални медицински документи използват тази лексика.
Обявите за работа в тези лагери показват, че психологическото образование е плюс. Китайските уебсайтове описват сесиите като консултации с психолог.
Това не е първият път, в който Китай използва медицински аналогии, с които да притиска религиозни малцинства. В исторически план действията са сравними със стратегията срещу Фалун Гонг. Гонг е бил предводител на спиритуални практики, а последователите му - обект на преследвания. Да си почитател на Гонг е било сравнявано с пристрастяване към алкохол и дрога. Но в момента реториката минава на следващо ниво.
Запознати с настроенията в Китай не са изненадани от определянето на религията като заболяване. Ироничното е, че докато китайските власти лекуват уйгурите от предполагаеми психологически заболявания, те създават съвсем реални такива.
Мнозина след това страдат от пориви за самоубийство. Сред другите оплаквания са параноя, тревожност, депресия, параноя, безсъние.
Дори уйгурите, които живеят извън територията на Китай, се сблъскват задочно с репресиите, защото членове на дадено семейство автоматично се смятат за заподозрени.
И така изпадат в патова ситуация - страх ги е за живота на близките им, но не смеят да влязат в страната. Никой не иска да попада в изправителен лагер.
