Обявяването на края на германската военна мисия в Камерун беше изненада за мнозина. Не толкова заради края на военното присъствие на Бундесвера на територията на африканската държава, колкото заради самия факт, че подобно присъствие е имало по начало.
От години Германия пази реноме на страна, чиито намеси са предимно на икономическия фронт и целят най-вече запазване на стабилността на Еврото. По-голямата част от новините, които идват от Бундесвера, всъщност са по-скоро за наличието на радикализирани елементи в редиците на армията и афинитет към нацисткото минало.
Много по-малко обаче се знае за използването на армията (и разузнаването) на страната за упражняване на мека сила, а излезлите данни за края на военната мисия в Камерун са прозорец към една непозната страна на външната политика на Германия.
Една голяма "Африканска" изненада
След излизането на новината също така стана ясно, че страна на федералното правителство е изпращало също така свои военни и полицейски мисии за обучение, които не са упълномощени от парламента, в други две африкански държави - Нигер и Тунис.
Пред Deutsche Welle Министерството на отбраната на Германия потвърждава, че според закона правителството не нужно да иска от Бундестага одобрение за изпращане на военни инструктори в мирни страни, доколкото германските военни не участват в каквато и да е пряка конфронтация на място. Правителството също така няма задължение дори да информира депутатите за подробностите на тези мисии.
Според депутата Кристоф Хофман, ръководител на парламентарната група за Централна Африка и говорител на либералната Свободна демократическа партия (FDP) по въпросите на развитието, сам по себе си проблем с тази процедура няма, дори и тя да заобикаля избраните от народа депутати. Все пак никой не се оплаква от участието на немски войници в канадски тренировъчни операции. Също така, Германия помага на други държави във военно отношение.
"Мисията в Камерун започна преди четири години, в момент, когато имаше големи проблеми с Боко Харам в северната част на Камерун. Мисля, че това е хуманитарен акт, за да се помогне на Камерун да се защити срещу терористи и тероризъм", коментира той.
По план мисията е трябвало да приключи още преди две години, но напрежението между англоезичните и франкофонските общности в югозападната част на страната и изблиците на етническо насилие са принудили германските военни да останат още известно време в страната като инструктори на местните въоръжени сили.
Самият Хофман е един от водещите защитници на германската намеса в Камерун и на продължаването на обучителните мисии на Бундесвера там. Причината е именно засиления вътрешен конфликт между франкоговорящата и агнлоговорящата част от населението на страната, която продължава да коства животи. От 2016 г. насам сблъсъците между франкофонското мнозинство и англоговорящите сепаратисти само се засилват и конфликтът вече е прераснал в пълнокръвна криза с опасност за истинска гражданска война.
За Хофман тези мисии (и евентуалното им засилване, за което агитира той многократно канцлера Ангела Меркел) те са начин Германия да отговори на проблемите от колониалното си минало. И решението на правителството да действа, ако ще и без да уведомява за това депутатите, е добра идея.
Самата Германска мисия се изразява в обучения на местните военни и полицаи за действие. Включват се различни ситуации като безредици, борба с въоръжени сепаратисти и т.н.
Натиск от Бундестага
Ако не беше друг депутат от същата парламентарна комисия - Щефан Либих от опозиционната "Левите", новината, че Берлин е приключила мисията в Камерун, най-вероятно изобщо нямаше да достигне до обществеността.
В повечето случаи такива мисии се третират почти като държавна тайна, като за тях се разяснява на колкото се може по-малко хора, които по принцип са длъжни да знаят за случващото се.
Либих отправя директно питане към министерството на отбраната по темата за германското присъствие в Камерун. В отговора, който получава, се казва, че мисията е приключила "по график" - информация, която той решава да сподели с медиите, предизвиквайки сериозни реакции в обществото и медиите.
"Написаното "по график" беше малко неискрен", коментира Либих, изтъквайки че само преди няколко седмици правителството е трябвало да вземе решение дали да удължи мисията в Камерун с още половин година. "Затова всъщност попитах сега и тогава ми отговориха за прекратяването. Смятам, че ако не беше публичният дебат и дискусията в парламента, мисията вероятно ще продължи," каза той.
Дебатът започна преди няколко месеца от Ханс-Питър Бартелс, говорител на парламента по въпросите на Бундесвера и член на Социалдемократическата партия (СПД), партньор в управляващата коалиция на канцлера Ангела Меркел.
Именно тази обществена критика на Бартелс към правителството за заобикаляне на Бундестага първоначално е привлякла вниманието на парламентаристите към съществуването на "тайните" мисии.
"Добра роля за Германия"
Ибрахим Муиче не се интересува толкова от тайнствеността на мисиите на Бундесвера, колкото от способността на Германия да помогне на страната му да избегне катастрофата на една гражданска война. Той е политолог от Университета на Яунде - столицата на Камерун. В момента Муиче е гост-лектор в института "Арнолд Бергстрасер" в Германия.
Той дава малко повече информация за самото германско присъствие в африканската държава. По негови думи по едно и също време има най-много 10 германски инструктори в Камерун, които са участват в международна мисия там.
Според Муиче такава помощ може да бъде полезна. "Ние имаме кризата с англоезичните общности, но също така съществува проблем и с Боко Харам, а на изток бунтовници от Централноафриканската република често проникват на територията ни. Мисля, че има аргумент в подкрепа на обучителните мисии на силите за сигурност", казва Муиче.
Той признава, че камерунската армия не изглежда много мотивирана да сложи край на конфликта, "от който те очевидно имат полза". Но въпреки това е на мнение, че е твърде лесно да се обвинява само правителствената страна за злоупотребите и насилието.
"Някои англоезични сепаратисти се обърнаха към бандитизъм и причиняват страдания сред собствените си общности", казва той.
По думите му Германия има по-голяма роля в Камерун, особено на фона на факта, че правителството в Яунде няма твърда политическа воля за преговори. В този смисъл Германия и Европейският съюз могат да помогнат да се окаже натиск върху правителството на Пол Бия.
Кристоф Хофман се съгласява. На едно неотдавнашно пътуване до Камерун той разговаря с колеги в парламента на Яунде.
"Всички те помолиха канцлерът Меркел да дойде в Камерун и да започне процес на посредничество."
Германските партии са подписали съвместно писмо до канцлера за тази цел. "Това би било добра роля за Германия", каза Хофман.
