Стивън Кинг е от онези творчески колоси в киното и литературата, около чиито творби сякаш сияе ореол. Естествено, предпоставка за това са забележителните романи, излезли изпод неговото перо и впоследствие екранизирани от Холивуд.
Но в същото време този му митичен статус е източник на тежка заблуда. Той подстрекава илюзията, че всичко свързано с Кинг задължително е гениално и си струва да се види.
"Дългата разходка" обаче е пример за точно обратното. Новият филм по едноименния роман показва как името на Краля на хоръра може да се използва като кукичка от киното за пласиране на средни по качество произведения.
Дори без задълбочено познаване на книгата се усеща, че сценаристът Джей Ти Молнър и режисьорът Франсис Лорънс не разполагат с достатъчно стимулиращ материал, за да създадат наистина запомнящ се филм.
Кино историята следва ритъма на оригинала, но в превода към екрана придобива монотонен, едноизмерен тон, който до голяма степен е лишен от напрежение.
Трейлъра на "Дългата разходка" гледайте тук:
При адаптирането на "Дългата разходка" е направен само един внушителен лупинг, който ще разтърси прочелите романа.
Точно на финала си личи намесата на филмовия екип, който в стремежа си да изненада почитателите на Кинг е пренаредил най-интензивния епизод от творбата.
Не знам дали това решение ще се хареса на всички, но в мен остави впечатление за изкуствена драматизация. Беше доста рязък и безпредметен завой, който влиза в разрез с предходните събития.
Отделно от тази намеса на холивудските автори, "Дългата разходка" следва рамката, положена от Кинг.
Историята започва с Рей Гарати (Купър Хофман) - тинейджър, дръзнал да се запише за ужасяващата надпревара, известна като "Дългата разходка".
В неговия постапокалиптичен свят властта е в ръцете на безмилостна военна диктатура, а изтощителният маратон по ходене е най-сигурният път към богатство и материална обезпеченост.
Правилата на състезанието са безпощадни.
Участниците трябва да вървят без спиране с темпо от поне 4 мили в час (около 6,4 км/ч), без да се отклоняват от маршрута. Всяко нарушение води до предупреждение, а три такива в рамките на 24 часа се наказват с екзекуция на място.
Като в "Шотландски боец" и Squid Game - накрая трябва да остане само един, който да прибере голямата награда.
През цялото време "Дългата разходка" се следи от военните, които без да се замислят ликвидират провалилите се тинейджъри, а ментор на зловещата надпревара е възрастен мъж, наричан от всички Полковника (Марк Хамил).
Историята напомня на почти всеки юношески роман - млади хора поемат по широкия път и срещат редица изпитания. Но когато става дума за филм, вдъхновен от фантазията на Стивън Кинг, очакванията бяха той да прелива от мрак и садизъм.
За съжаление "Дългата разходка" не оправдава тези надежди. Историята ни показва най-доброто от себе си още в първата третина, след което продукцията се превръща в протяжно разтягане сюжета докрая.
Началото и средата се сливат в един дълъг сегмент, докато остатъкът от времето служи за пълнеж. Ако останете до финала на филма, то ще е само за да видите кой ще финишира жив.
Вероятно Кинг е вложил повече психология и вътрешни монолози, отколкото Джей Ти Молнър и Франсис Лорънс са могли да пренесат на екрана. Или пък самият екип не е осъзнавал предизвикателството, когато се е захванал с тази история.
В развитието на "Дългата разходка" липсва награждаването на ужаса, който е подсказан в началото. Вместо това сме свидетели на поредица от кратки монолози, чрез които героите обясняват какви пристъпи на безумие ги подтикват да се запишат за състезанието.
Това, което наистина спасява филма от тоталната скука, е изпълнението на Купър Хофман. Синът на покойния Филип Сиймур-Хофман демонстрира, че е наследил феноменалния талант на баща си и ще продължи да ни впечатлява с още забележителни роли.
Останалите персонажи обаче изглеждат като скицирани по шаблон - те влизат в един коловоз и остават в него до края на филма. Играят едно и също от първата до последната минута, без да успеят да се откроят или да добавят дълбочина.
Въпреки че повечето актьори носят потенциал за силно емоционално въздействие, дистопичният свят остава повърхностно изграден, а образите не са достатъчно разработени, за да засилят заплахата на макс.
В най-добрия случай "Дългата разходка" е приятно филмче за уикендовски следобеди, но далеч не носи ужаса, който превърна автора в икона.
А поуката от създаването му е, че голямото име невинаги е гаранция за голямо кино.
ОЦЕНКАТА ЗА "ДЪЛГАТА РАЗХОДКА": 3 от 5 кафенца
Филмът е по кината от 12 септември.
••• Още от новите филми, които излизат през септември, ще намерите тук:
