Политиката срещу 10-те Божи заповеди: Парадоксът на религиозния избирател

Как е възможно ревностни християни с консервативни социални възгледи да изберат за свой водач популист с циничен език, който се отнася неуважително към жените и няма елементарни за библейските текстове? Това е въпрос, който остава без отговор за мнозина, не само в САЩ, но и във Филипините - държава с преобладаващо католическо население.

През май 2016 г. страната избра Родриго Дутерте за свой президент. Силовак с мрачно минало на насилие като кмет на Давао, Дутерте печели с голямо мнозинство, като обещава да изчисти трафика в столицата Манила за 100 дни, да изкорени корупцията и да прочисти страната от престъпността и бедността чрез безпощадна война срещу наркотиците.

Повече от 4/5 от филипинците се самоопределят като католици. Това е една от страните по света, в която католическата вяра е изключително силна. Дутерте обаче не се старае да се преструва на съвестен мирянин. Вместо това се представя като горд атеист, като се хвали със сексуалните си похождения, сипе ругатни на воля, а веднъж нарича папа Франциск "кучи син". Очевидно, изпълнява и обещанията си да се отърве от наркотрафикантите и тяхната клиентела по брутален начин. Откакто пое властта, близо 25 000 души са избити по време на полицейски операции и екзекуции.

Въпреки богохулството и кръвопролитието, Дутерте поддържа солидна популярност. До октомври 2018 г. той се ползва с рейтинг на доверие около 80 процента. Също като Тръмп, той говори без филтър, открито нерелигиозен е и въпреки всичко - намира дълбока подкрепа сред религиозния електорат.

По подобен начин бившият офицер на съветското разузнаване Владимир Путин успява да се самоналожи като пазител на руското православие. Виктор Орбан - някогашният радикален студентски лидер - днес се кълне, че ще защитава унгарските християнски ценности в Европа. Консервативните популисти от цял свят винаги са срещали масивно одобрение сред църковните водачи и вярващите граждани.

За разлика от всички останали - Дутерте не вижда необходимост да се отдава на религиозна чувствителност, и въпреки това всичко му се разминава.

Успехът му поставя под съмнение някои от стереотипите за пресечната точка между религията и политиката - ако личните качества или ценности не отговарят на установените доктрини, тогава какво всъщност искат религиозните избиратели от своя национален лидерски елит?

В САЩ Доналд Тръмп активно работи за привличането на симпатии от страна на евангелистката общност, която гласува лоялно за Републиканската партия още от времето на Роналд Рейгън. Тръмп осигури безпрецендентен достъп до информация за Християнската телевизионна мрежа. Обгражда се с ключови фигури от евангелисткото движение. Трудно му е да цитира конкретен пасаж от Библията, но твърди, че това е най-любимата му книга.

Дутерте не твърди нищо подобно. Напротив, дава всички възможни основания на филипинските католици да го отхвърлят. Веднъж се оплака, че пропуснал възможността да участва в групово изнасилване на мисионерка в Давао (по-късно се наложи да се извини за думите си). Твърди, че е извършил първото си убийство на 16-годишна възраст - наръгал с нож човек, който имал странно изражение на лицето. Твърди още, че веднъж изхвърлил мъж от летящ хеликоптер.

Отвъд тези "подвизи" Дутерте превърна Католическата църква на Филипините в обществен враг, като редовно критикува клира заради случаи на корупция и сексуално насилие.

Преди няколко седмици нарече "крадец и наркоман" отец Паоло Давид (един от най-ярките църковни говорители срещу агресията на Дутерте), дори насърчи публично насилието срещу католическите лидери, като ги нарече "безполезни глупаци".

Независимо от атаките срещу църквата, Дутерте спечели поста си благодарение на солидна подкрепа от религиозните филипинци, особено онези, които държат църквата да помага на най-бедните и онеправданите членове на обществото. Първоначално, хоратa вярват, че той може да възстанови справедливостта, че може да се бори с корупцията и че ще постави на първо място нуждите на обикновените хора. Религиозният вот е своеобразен "протестен вот" срещу корумпираните елити, част от които са членове и на църковната йерархия.

Всъщност Дутерте има опит в работата с църковните водачи, което кара сегменти от католическото население да гледа с оптимизъм на кампанията му. Някои свещеници се надяват, че той може да възстанови мира между въоръжените бунтовници, който действат в родния му регион Минданао. Връзките му с епископите му печелят подкрепа в преобладаващо католическото, но политически нехомогенното общество.

Дутерте е възпитан като католик (твърди, че е бил тормозен като момче от свещеник), и използва познанието си за живота в църквата като оръжие за антисистемната си риторика. Той гледа на религията като най-силната заплаха за режима си, особено с оглед на войната срещу дрогата. Затова бързо след като поема властта, започва да атакува църквата с удари под кръста - припомняйки злоупотребите, корупцията и прикриването на престъпления.

Стрелите, които не пробиват бронята на Дутерте, пронизват дълбоко материята на религиозната общност. За него е лесно да си признае всеки грях, дори да не го е извършил. За отците обаче тази задача е непосилна, след като самите те проповядват десетте Божи заповеди.

Докато Дутерте се утвърждава като "честен и автентичен" лидер, църквата се представя като общност с лицемерни водачи.

Дутерте не изглежда като противник на религията, а като противник на елитите, въпреки че често риториката му надскача границите на позволеното по отношение на католицизма. Многократно той се шегува, че обмисля да създаде "църквата на Дутерте". На тазгодишния ден на Вси Светии, когато хората се събират на гробищата и почитат своите покойници, президентът се подигра с ритуала и ги нарече "глупаци и пияници", като се самопредложи за техен светец "Санто Родриго".

"Какъв изобщо е този Господ?", възкликна наскоро Дутерте в пореден изблик на гняв спрямо вярата на сънародниците си.

Трудно е да си представим, че далеч по-слабо религиозни общества биха простили подобно поведение на политици.

Причината за изключението на Дутерте е, че във Филипините понятието за "религиозен избирател" описва почти всички хора. Това не е група, която може да бъде спечелена в цялост, а по-скорсо е една огромна общност се разпределя върху почти всички партийни сили.

Има и различия между евангелистите-протестанти и католиците. За да спечели вота на евангелистите, Тръмп трябва просто да каже, че е християнин. Дутерте, от своя страна, разчита на много по-нюансирани отношения с религиозните лидери и самата религия. Тръмп едва ли се е замислял за църквата, преди да влезе в политиката - във Филипините подобна липса на предварителна подготовка не би била допустима.

За мнозина в католическата църква Дутерте е символ на моралната криза във Филипините. Хилядите убийства, на които режимът му даде легитимност, не отнемат само човешки животи, а унищожават логиката, съвестта, вековните морални фундаменти на обществото.

Влиянието на църквата във Филипините също отслабва. Според изследване от 2018 г. - само 41% от местните католици посещават църква всяка седмица, докато през 1991 г. този дял е възлизал на 64%. Мнозинството от местните вярващи са "католици без църква". Свещениците по места не успяват да върнат хората в храмовете въпреки службите и месите.

В книгата си "Какво е популизмът?" проф. Ян Вернер Мюлер описва парадокса между популистките лидери и общностите, които те би трябвало да представляват.

"Сякаш истинският популистки лидер е пълната противоположност на "нас" - тоест, на обикновените хора. Човек избира популисткия политик заради неговата върховна способност да разпознава общото благо, така както го вижда народът". Това е неговото обяснение на факта, че милиардер от бизнеса с недвижими имоти в Ню Йорк беше избран за президент от работническата класа в щатите със западнала тежка идустрия. Тезата му може да се приложи и спрямо религиозните избиратели, които избират атеист за политически лидер.

Показността на Дутерте работи отлично за него в политически план. Миролюбивите религиозни избиратели гледат на лидера със "силна ръка" като на човек, който може да преследва целите си и да използва средства, каквито те не биха ползвали с чиста съвест. Обещанието на Дутерте за ред и стабилност (които църквата някога е предоставяла на вярващите) говори много повече на избирателите, отколкото заповедта "Не убивай".

И все пак някои наблюдатели смятат, че антикатолическата риторика на Дутерте може да се обърне срещу него. Последните проучвания показват, че обществената му подкрепа е паднала до ниво от 50 на сто. Грубият му език може би вече не е достатъчн убедителен.

Разбира се, има и обективни фактори за недоволството на някогашните му симпатизанти - увеличаващата се инфлация, налагането на спорен нов данък и устойчивите нива на престъпност въпреки бруталната война срещу дрогата.

Но сривът на доверие съвпада с периода, в който той залага на все по-агресивни атаки срещу самия Бог. Изглежда, филипинците са склонни да търпят богохулството само до определена степен.