Антиамериканизмът в голяма част от света е станал по-разпространен, откакто Доналд Тръмп стана президент на САЩ.
Скорошно изследване показва, че рейтингите на Тръмп в други държави са сходни с тези на Джордж Буш-младши към края на втория му мандат и значително по-ниски от тези на Барак Обама. И както по времето на Буш, ниската популярност на американския президент води до спад и в цялостното мнение на хората по света за Щатите.
През 2007-а изследователският център Pew провежда проучване в седем европейски държави: Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Швеция и Великобритания. Средният процент на хората, които казват, че нямат доверие на Буш да постъпи правилно що се отнася до световните проблеми, е бил 21 процента. В проучването през 2019 г. толкова са и подкрепящите Тръмп.
За сравнение, през 2016 г. Барак Обама получава одобрението на средно 79 процента от анкетираните.
По време на ерата на Тръмп спадът не е ограничен само до Европа. В друго изследване, проведено в общо 24 държави, средно 74% са подкрепяли политиките на Обама. Едва 31% казват същото за Тръмп през 2019 г. За същия период позитивното мнение за САЩ също е намаляло от средно 64% на 53%.
Притесненията, които водят до по-негативни нагласи по света спрямо САЩ, днес са различни от онези по времето на Буш-младши. Тогава на САЩ се гледаше като на суперсила, която не може да бъде контролирана, която преследва своите интереси и е не е ограничена от международните норми и институции, за чието изграждане е изиграла основна роля.
В ерата на Тръмп критиците са по-малко притеснени от мощта на САЩ. Техните тревоги вече са свързани с оттеглянето на Щатите както от позицията на глобален лидер, така и от либералната демокрация.
Разтърсени от ефектите на финансовата криза от 2007-2008 г., изтощени от войните в Ирак и Афганистан, и предизвикани от “възхода на останалите”, на Съединените щати сега се гледа като на залязващ някогашен хегемон, който не се интересува от глобалните предизвикателства и който е застрашен от това да бъде засенчен от Китай.
В ера на тревоги около показващия слабости либерален световен ред, част от останалия свят може би очаква от Щатите по-голяма ангажираност и лидерско участие - вместо това обаче става свидетел на това как страната се затваря все повече в себе си.
Отидоха си дните, в които критиците хулеха Щатите за това, че се опитва да се държи като световна полиция. Сега те се тревожат от идеята за една незаинтересована суперсила, която мисли “първо за Америка”.
Либералния Левиатан?
От Втората световна война насам гледищата за САЩ - както позитивните, така и негативните - се оформяха от схващането за силата на Щатите и начините, по които тя се използва. През 1947 г. британският учен и политик Харолд Ласки отбелязва, че САЩ “покриват света като колос; нито Рим в пика на мощта си, нито Великобритания в периода на икономически превъзходство са се радвали на влияние така директно, така абсолютно и така широко разпространено”.
В десетилетията след това Щатите използваха това влияние - най-вече огромната си военна мощ - по различни начини, като така предизвикаха много различни реакции от политици и граждани в останалата част от света.
Глобалната съпротива срещу американската сила обикновено идваше в моменти, в които изглеждаше, че САЩ планира да използва военната си мощ по света без да се ограничава. Например както войната във Виетнам, така и разполагането на ракети със среден обхват в Германия по времето на Роналд Рейгън доведоха до значителна опозиция. По-наскоро, инвазията в Ирак предизвика сериозен отпор по света в момента, в който външната политика на САЩ изглеждаше да отразява вярването във Вашингтон, че Щатите могат да правят каквото си решат и да пренебрегнат притесненията дори на най-близките си съюзници.
Така до 2007 г. имиджът на САЩ беше сериозно опетнен на много места по света.
Ако се сравнят данните от изследвания на общественото мнение през тази година с такива от 2002 г. - годината преди нахлуването в Ирак - се оказва, че позитивните нагласи към Щатите са спаднали в 26 от общо 33 държави. Нарастват в едва 5, остават на същото ниво в две.
През 2004 г. широко разпространено е мнението, че войната срещу тероризма е само прикритие за кампания срещу недобронамерени мюсюлмански правителства и групи. Мнозинството хора в страни, в които населението е най-вече мюсюлманско, казват, че Щатите един ден могат да са военна заплаха за тяхната държава. По времето на президентството на Обама нападенията с дронове срещу терористични организации и лидери също се сблъскаха с широко недоволство, макар мнозина да бяха доволни от действията на САЩ срещу “Ислямска държава”.
Поваленият колос
Проучванията показват, че САЩ вече не е колосът, извисяващ се над целия свят. Китай и други надигащи се сили все повече предизвикват лидерството на Щатите в различни области - промяна, която се забелязва както от обикновените граждани, така и от политици и анализатори. В изследване на Pew от 2018-а в 25 държави средно 70 процента от интервюираните вярват, че Китай играе по-важна роля в света в сравнение с отпреди 10 години. Едва 31% са на подобно мнение за САЩ.
Друго изследване, но от 2015-а, посочва, че средно 48 процента от интервюираните хора от 40 държави са на мнение, че Китай някой ден ще замени - ако вече не е заменила САЩ като водеща суперсила.
В съзнанията на мнозина хиперсилата се е превърнала в залязваща сила.
През първите три години от президентството на Тръмп спадът в одобрението на лидерството на САЩ е придружен от чувството, че ангажираността на Щатите към света намалява. Много хора вярват, че стават свидетели на това как ръководените от Тръмп Щати се оттеглят от активната си роля в световните проблеми - и това не им харесва.
В годините след Втората световна война обществото е на мнение, че САЩ упражняват своята сила по сравнително добронамерени начини, които помагат да се положат основите на либералния ред. Сега мнозина виждат Щатите като носители на част от вината за разклащането на същия този международен ред.
Сериозна е опозицията срещу политиките на Тръмп относно митата, климата, имиграцията и Иран. Във всяка от тези области изглежда, че Щатите се оттеглят от международни ангажименти и издигат бариери между себе си и останалия свят. А за европейците е най-обичайно да мислят, че Вашингтон помага все по-малко за решението на глобалните проблеми.
Упадъкът на демокрацията
Друг основен двигател на антиамериканизма днес има по-малко общо с геополитиката или външната политика, и повече с безпокойството, което прониква в демократичните общества насред глобална “демократична рецесия”, както я обяснява политологът Лари Даймънд.
Роберто Стефан Фоа и Яша Мунк изследват как се е променило общественото мнение и откриват намаляваща подкрепа за демокрацията и растяща подкрепа за недемократични форми на управление в няколко предполагаемо “консолидирани” демокрации. Либералната демокрация преживява криза на доверието, както показват скорошни данни на Pew.
Стават все повече хората, които са склонни да приемат и други форми на управление - като власт на експертите, власт на силен лидер, който да не се съобразява с парламент и съдилища, и дори власт на военните.
Демокрацията е популярна идея, но степента, в която хората са отдадени на демократичните права и институции, често може да е разочароваща.
Нещо повече, има нарастващи притеснения за това доколко САЩ може да служи като модел за либерална демокрация. Намалява убеждението, че правителството на САЩ уважава личната свобода. Спадът започва още по времето на Обама и разкритията за подслушванията, дело на американската Агенция за национална сигурност (NSA), но продължава и при управлението на Тръмп. Усеща се най-сериозно в Европа.
През 2013 г. 81% от германците казват, че САЩ уважават личната свобода. През 2019 г. на това мнение са едва 35% от попитаните.
Сложната суперсила
Без значение дали става дума за промяната в баланса на силите, предизвикателствата на мултилатерализма, затварянето на граници или намаляващото доверие в демокрацията, ученици и граждани очевидно са съгласни, че основните елементи на либералния свят са застрашени. И виждат във Вашингтон лидер, който е по-малко посветен от предшествениците си на укрепването и поддържането на този ред.
В същото време си струва да запомним, че имиджът на Щатите и преди се е подобрявал. Очевидно, че хората не са се отказали напълно от Щатите. За това отново говорят изследванията на общественото мнение - такова от 2018-а в 25 държави показва, че средно 63 процента предпочитат да живеят в свят, в който САЩ е първа суперсила (19 процента са за Китай).
Хората осъзнават, че света се променя, но някои все още искат Щатите да имат важна роля в него и търсят лидерство от все по-сложната сила, която помогна за изграждането на сегашния световен ред.
