Американският президент Доналд Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел.
Решението му беше очаквано в последните дни, а готовността на САЩ да прехвърлят посолството си от Тел Авив в светия град предизвиква сериозно напрежение в региона.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обеща, че ще премести дипломатическото представителство в Йерусалим още по време на предизборната кампания в САЩ през 2016 година.
Още когато се появи информацията, Израел приветства промените. Същевременно с това службите за сигурност на страната се готвят за вълни от насилие откъм палестинските заселници в град. Очакват се масови протести в Йерусалим и на различни други места в страната.
Паралелно с това палестинците и арабските лидери предупредиха, че ще застрашат мирния процес в Близкия изток. 57-членната организация за ислямско сътрудничество заяви, че променящият се статут на Йерусалим е "чиста агресия" срещу арабския и мюсюлманския свят.
Турция, от своя страна, също предупреди американския президент да не мъти водите в региона с подобен ход.
"Ако сегашният статут на Йерусалим бъде променен и друга стъпка бъде направена...това ще доведе до голяма катастрофа", алармира вицепремиерът на Турция Бекир Боздаг по време на пресконференция. По негови думи това напълно би унищожило нестабилния мирен процес в региона и би довело до нови конфликти, нови спорове и нови безредици.
Във вторник държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган предупреди, че Анкара може да прекрати дипломатическите си отношения с Израел, ако САЩ официално признаят Ерусалим за столица на държавата – акт, който е "червена линия" за мюсюлманите.
В темата се намеси дори папа Франциск, който призова за запазване на статуквото. Според него диалогът ще дойде само чрез "признаване на правата на всички хора" в региона.
Саудитска Арабия, която е един от най-важните партньори на САЩ в региона, също нарече този ход "яростна провокация към мюсюлманите" и призова за преосмисляне.
Междувременно американската армия е изпратила още войници в Близкия изток, които да следят за терористични заплахи. Някои експерти вече изразиха притесненията си относно евентуалната реакция на терористични организации като "Ал-Кайда" и "Ислямска държава" при евентуалното признаване на Йерусалим за израелска столица.
Защо обаче темата предизвиква толкова много гняв и полемика?
Израел винаги е смятал Йерусалим за своя столица, докато палестинците твърдят, че Източен Йерусалим е столица на бъдеща палестинска държава.
Като за начало градът е свещен за три от най-големите религии на света - християнството, исляма и юдаизма - и трите, чиито корени отвеждат още до образа на Авраам (или Ибрахим за мюсюлманите).
Йерусалим е един от най-старите градове на света. Бил е завладяван, разрушаван, ограбван и възстановяван отново множество пъти. И всеки пласт земя носи своята история за мястото. Днес в града живеят хора и от трите религии.
В основата си е Старият град, лабиринт от тесни улички и историческа архитектура, която характеризира четирите си квартала - християнски, мюсюлмански, еврейски и арменски. Той е заобиколен от крепостна каменна стена и е дом на някои от най-свещените места в света.
Именно това го прави и темата толкова чувствителна - балансът, който лесно би могъл да бъде нарушен в една или в друга посока. И ако напрежението е естествен момент в историята на региона, признаването на Йерусалим за столица на Израел разпалва нови вълни от гняв и недоверие.
Чисто политически проблемът се корени в конфликта между Израел и палестинците, подкрепяни от арабския и по-широкия ислямски свят.
Напрежението между евреи и араби съществува открай време, но се разпалва допълнително създаването на Британски мандат в Палестина през 1920 г. като тогава и двете страни са крайно недоволни от политиката на британците. Продължаващото напрежение избухва на 30 ноември 1947 г. в гражданска война между арабски и еврейски сили, в отговор на плана на ООН за разделяне на Палестина в една арабска държава, еврейска държава и специалния международен режим за град Йерусалим.
На 14 май 1948 г. продължаващата гражданска война се трансформира в състояние на конфликт между Израел и арабските страни. В резултат на войната, Държавата Израел поема контрола на почти 60% от площта, определена за арабска държава. Йордания поема контрола над останалата част на Западния бряг, включително Източен Йерусалим. Египетската армия поема контрола над ивицата Газа. Създадена е палестинска държава. Споразумения за примирие са подписани между всички воюващи страни с изключение на иракчаните и палестинците.
Конфликтът предизвиква важни демографски промени в страната и в Близкия изток. Около 700 000 палестински араби бягат или са прогонени от областта и стават палестински бежанци. Войната и създаването на Израел също предизвиква еврейско преселение от арабските земи. През трите години след войната около 700 хиляди евреи, живеещи в Близкия изток, са избягали или са били изгонени от техните страни.
Следва Суецка криза от 1956 г., която допълнително натяга напрежението, за да се стигне до "Шестдневната война" от 1967 г. между Израел и арабската коалиция, съставена от Египет, Йордания и Сирия. От израелска гледна точка тя е предпазна военна кампания, целяща преустановяване на натиска на съседните арабски държава върху Израел и предпазване на еврейската държава от унищожаване.
Войната носи сериозни успехи за Израел, сред които най-вече стои анексирането на Йерусалим. Градът е обявен за столица на еврейската държава – ход, който така и не получава международна санкция. Паралелно с това нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупираните нови територии: ивицата Газа, Синай, Западния бряг и Голанските възвишения.
Какво обаче се случва със статута на Йерусалим? Според израелско-палестинските мирни споразумения от 1993 г. окончателният му статут трябва да бъде обсъден на последните етапи от преговорите. Израелският суверенитет над града никога не е бил признат в международен мащаб и всички страни чисто символично поддържат посолствата си в Тел Авив.
От 1967 г. Израел е построил десетки населени места в искания от палестинците Източен Йерусалим. Там вече живеят около 200 000 евреи. Това обаче се смята за незаконно съгласно международното право, въпреки че Израел го оспорва. През 2016 г. ООН прие резолюция, в която призова правителството в Тел Авив да спре заселническата дейност на Западния бряг и източната част на Йерусалим.
Признаването на Йерусалим от САЩ за официална столица на Израел би могло да засили позицията на еврейската държава, че селищата на изток са легитимни израелски общности.
От администрацията на Белия дом заявяват обаче, че това е просто признаване на реалността - Йерусалим функционира като столица на Израел. По техни думи решението няма да доведе до окончателни въпроси като границите и суверенитета - това все още остава на преговорите.
Относно обещаното преместване на посолството от Тел Авив в Йерусалим, това може да отнеме няколко години, тъй като все още трябва да бъде проектирано и изградено като се вземат предвид всички потенциални проблеми, включително тези, свързани със сигурността.
В интерес на истината посолството на САЩ в Израел отдавна е трябвало да бъде преместено в Йеруаслим. Според Законът за посолството в Йерусалим от 1995 г. изисква правителството на САЩ да премести посолството в спорния град до 1999 г.
Въпреки това всички американски президенти оттогава са подписали отказ на всеки шест месеца, забавяйки поръчката.
По нищо не личи обаче, че Тръмп представи решение, което да работи и за двете страни по този въпрос и палестинците може да се окажат ощетени, а оттам и останалите държави от ислямския свят, които подкрепят Палестина.
Разбира се, съществува и вероятност това е да само ход в по-широка стратегия за Близкия изток, но засега нещата изглеждат само като опит на президента Тръмп да задоволи про-изрелски настроените си избиратели.
