Руската плаваща атомна електроцентрала "Академик Ломоносов" скоро ще бъде транспортирана през маршрута по Северния ледовит океан до крайната й дестинация в Далечния Изток - след почти две десетилетия на строителство.
Тя е част от руските амбиции да се осигури електричество на богатия с минерали регион на Чукотка. 144-метровата платформа, боядисана в цветовете на руското знаме, ще плава до малкото арктическо пристанище Певек, отдалечено на около 6500 км от Москва. Централата ще осигурява електричество на селища и компании, извличащи въглеводороди и скъпоценни камъни в региона.
По-мащабната стратегия на "Академик Ломоносов" е да подпомага амбициозните планове за арктическа експанзия на руския президент Владимир Путин, които предизвикват геополитически опасения в САЩ.
Плаващата АЕЦ ще е най-северната действаща атомна електроцентрала в света, от ключово значение за плановете за икономическо развитие на региона. Около 2 милиона руснаци живеят по арктическото крайбрежие в села и градове, подобни на Певек. Много от тези селища са достъпни само чрез самолети или кораби, ако времето го позволява. Те обаче носят почти 20% от БВП на страната и са ключови за плановете на Русия да използва скритите арктически запаси от петрол и газ, докато сибирските резерви намаляват.
На теория, плаващите атомни централи могат да спомагат за снабдяването с енергия на отдалечени региони без дългосрочни ангажименти - и без да изискват големи инвестиции в най-необитаваните територии на страната.
Но концепцията за ядрен реактор, разположен в Северния ледовит океан, предизвиква критики от еколозите.
Платформата "Ломоносов" беше наречена "Чернобил на лед" или "плаващ Чернобил" от Greenpeace още преди сериалът за трагедията от 1986 г. да поднови интереса на обществеността към темата.
Държавната руска компания Росатом, която отговаря за руските ядрени проекти, твърди, че подобни критики са неоснователни.
"Няма никакви причини да се сравняват тези два проекта. Това са необосновани твърдения, дори и начинът, по който реакторите функционират, е различен," коментира Владимир Ириминку, главен инженер по защита на околната среда на "Ломоносов". "Естествено, че това, което се случи в Чернобил, не бива да се случва отново... И тъй като той ще е разположен в арктически води, той ще се охлажда постоянно. Там няма недостиг на студена вода."
Самата идея не е нова - американската армия е използвала малък ядрен реактор, инсталиран върху кораб в Панамския канал, в продължение на десетилетие през 60-те години. За граждански цели, американската енергийна компания PSE&G е поискала разполагането на плаваща електроцентрала край бреговата линия на Ню Джърси, но проектът е бил спрян през 70-те години заради обществена съпротива и опасения за околната среда.
Руската гражданска ядрена индустрия също е изправена пред обществени критики след аварията в Чернобил, която оформи опасенията от "мирния атом" в следващите десетилетия. Строителството на десетки атомни централи беше спряно, като засегна не само огромни проекти с мащабите на Чернобил, но и забави пускането в експлоатация на реактори с ниска мощност като този, който ще се употребява в плаващата АЕЦ. Централата в Чернобил е произвеждала до 4000 мегавата електричество. "Ломоносов" за сравнение има два реактора, всеки от които произвежда по 35 мегавата.
"Тези реактори първоначално е трябвало да бъдат използвани в рамките на градове, но за съжаление инцидентът в Чернобил е провалил тази идея," казва Ириминку. "Нашите граждани, особено ако не са технически грамотни, реално не разбират атомната енергетика и факта, че тези електрически централи са изградени по различен начин, така че е почти невъзможно това да им бъде обяснено."
Вместо обаче да призовават призрака на Чернобил, някои ядрени анализатори правят аналогии с инцидента от 2011 г. във Фукушима.
Спомените за залетите от вода реактори в Япония все още са свежи в паметта на хората. Основните предимства на руската електроцентрала са мобилността и възможността за работа в отдалечени региони. Те обаче усложняват някои критични процедури по обезопасяването й - от рутинното премахване на използваното ядрено гориво до спасителни операции, в случай че платформата е засегната от силно вълнение или цунами.
Инженерите на проекта казват, че са си направили необходимите изводи от случилото се във Фукушима.
"Тази платформа не може да бъде откъсната от котвата й дори при цунами от 9 степен. Ако все пак попадне на сушата, има резервна система, която да поддържа охлаждането на реактора в продължение на 24 часа, без подаване на електричество," казва Дмитрий Алексеенко, зам.-директор на централата "Ломоносов".
Експерти от организацията Bellona, която следи ядрени проекти и екологичния ефект от тях, казват, че 24 часа може и да не се окажат достатъчни, за да предотвратят ядрена авария, ако цунами запрати платформата сред градове, при наличие на два активни ядрени реактора на борда.
Остава и въпросът за цената. Някои руски представители оспорват цената на плаващия реакторен комплекс, която се изчислява в момента на $450 млн., като казват, че той трябва да влезе в серийно производство, за да бъде икономически жизнеспособен. Росатом работят за привличането на клиенти от Азия, Африка и Южна Америка, които да могат да купят следващите версии на "Академик Ломоносов", но до момента не са оповестени никакви сключени сделки.
Последният руски ядрен проект със сравними мащаби беше завършен през 2007, когато ядреният ледоразбивач "50 години от победата" най-накрая отплава, след като беше седял в сух док от 1989 г.
Сега, след повече от 20 години спорове, промени на подизпълнителите и икономически кризи, руските инженери най-после могат да се гордеят, че пускат на вода единствената в света ядрена плаваща платформа.
