Доналд Тръмп се опита да спечели на своя страна мениджърите на технологични компании. Още преди да встъпи в длъжност, той посрещна ръководителите на компании като Google, Amazon, Microsoft, Facebook и Tesla в Trump Tower.
Сега обаче политиката му по въпросите на търговията и емиграцията генерира силна съпротива от страна на технологичната индустрия. Мениджърите от Силициевата долина са категорично против изпълнителната заповед на Тръмп, временно забраняваща влизането в САЩ на граждани на седем предимно мюсюлмански държави.
В резултат на обществен натиск, основателят на Uber Травис Каланик напусна бизнес-консултативния съвет на Тръмп, а съперникът му Lyft оттегли рекламите си от Breitbart, уеб сайт, преди ръководен от стратега на Тръмп Стив Банън. Няколко фирми и мениджъри също така оповестиха, че даряват милиони долари за Американския съюз за граждански свободи (ACLU), който да се бори срещу изпълнителната заповед, както и за организациите за подпомагане на емигрантите.
Никоя компания не иска да дразни президента на САЩ, особено този, който триумфално критикува фирми и мениджъри и заплашва да използва властта си, за да им навреди. Така че когато големи компании се борят срещу Тръмп толкова открито, очевидно е, че те приемат политиката му като реална заплаха за дейността си.
В бранш, отчаяно опитващ се да открие инженерни таланти, мениджърите от Силициевата долина също така са особено чувствителни към преобладаващите либерални възгледи на служителите си по социални въпроси като аборти, емиграция и права на хомосексуалните. Те знаят, че добрите и квалифицирани кадри искат да работят за компания, която споделя техните ценности.
Емигрантите са от решаващо значение за развитието на технологичната индустрия през последните 50 години, от Анди Гроув и Ан Уонг в ранните години до Сатия Надела от Microsoft, Сергей Брин и Сундар Пичай от Google, Пиер Омидияр от eBay и Омид Кордестани от Twitter. Да не говорим пък за основателя на Apple Стив Джобс, който е син на сирийски емигрант.
Всъщност, повече от половината от стартиращите компании с капитализация около $1 млрд. имат поне един основател-емигрант, според Националната фондация за американска политика.
Технологичните фирми са още по-притеснени от проекта за изпълнителна заповед, който ще промени фундаментално програмите за работни визи, от които технологичните компании зависят, за да наемат десетки хиляди висококвалифицирани служители-емигранти. Проектът обещава да "приоритизира защитата на американските работници," но технологичните компании казват, че не могат да намерят достатъчно американци с необходимите умения за софтуерен дизайн.
Сега технологичните мениджъри подготвят официално писмо, възразяващо срещу тази политика. Ранна версия на писмото включва следната фраза: "Нашата способност да развиваме компаниите си и да създаваме работни места зависи от приноса на емигранти от всякакъв произход."
Технологичните компании също така твърдо подкрепят разширената международна търговия, включително Транстихоокеанското партньорство, от което САЩ се оттегли в първия делничен ден, в който Тръмп стана президент. "45 млн. американски работници, 105 000 от които само в Силициевата долина, със сигурност съжаляват за тази изпълнителна заповед в този момент," коментира Карл Гуардино, президент на Групата на лидерите от Силициевата долина.
В продължение на години много технологични компании се опитваха да игнорират Вашингтон. Microsoft в Сиатъл, Apple и Google в Силициевата долина си гледаха бизнеса, разработваха продукти, продаваха ги на клиентите и - законно и безпроблемно - печелеха пари.
Изглежда обаче, че всяка успешна компания в крайна сметка открива, че не може просто да работи по усъвършенстването на продуктите си и обслужването на клиентите си. Рано или късно, й се налага да си има работа с политици и регулаторни органи, душещи около бизнеса й.
Най-голямото и приоритетно обещание на Тръмп беше да създаде повече работни места в САЩ. Неговите ограничения на търговията и емиграцията обаче по-скоро насърчават американските компании да прибягнат към аутсорсинг в държави като Канада, Ирландия и Индия.
Когато федералното правителство ограничава търговията, възпрепятства компаниите да наемат най-добрите служители и събира най-високите корпоративни данъци в развития свят, това вреди на растежа на американските компании. Когато същевременно то стартира антитръстови разследвания срещу успешни компании като Microsoft, Google и Apple, компаниите чувстват, че нямат друг избор, освен да се ангажират в политика и лобизъм.
Което е тъжно, защото най-важният фактор за икономическото бъдеще на Америка - повишаването на стандарта на живот на всички- не е земята, или парите, или компютрите, най-важният фактор са хората и талантите. И всички губят, когато част от талантите в най-динамичните компании биват принудени, вместо да се занимават с продуктивна дейност, да защитават компаниите от политическо хищничество и вредни политики.
"Да не говорим пък за основателя на Apple Стив Джобс, който е син на сирийски емигрант." ???? Ако не ме лъже паметта, Стив Джобс е осиновен от арменци, преселници от Сирия, значи потомци на оцелелите от геноцида през 1915-18 година. Та как точно това е аргумент за ползата от имиграцията? Повече от ясно е че не имиграцията на единици е проблем, а масовото, организирано преселение на "бедстващи" предимно мъже със смартфони и със средновековни разбирания. Ма ко да обяснявам че две и две е четири?
"В продължение на години много технологични компании се опитваха да игнорират Вашингтон... компаниите чувстват, че нямат друг избор, освен да се ангажират в политика и лобизъм..." Пълни глупости. Почти винаги са се занимавали с лобизъм и това няма нищо общо със скорошните антитръстови разследвания. Microsоft ежегодно харчи пари за лобизъм. През 1995 са били 16 000, през 2000 год са били около 6,5 млн долара, за да стигнат до над 10 млн през 2010. За 2016 са 8 710 000. През 2003 и 2004 бяха в Топ 20 на най-големите разходи за лобизъм в САЩ. Говоря за официалните публични данни, а колко са изхарчили под масата никой не знае. Google започва през 2003 с 80 000 долара за да стигне до почти 17 млн през 2014. От 2012 до 2014 те също бяха сред най-големите американски лобиращи компании. През 2012 бяха на 8 място в САЩ. После се преименуваха на Алфабет и за 2016 офицално са изхарчили 15 430 000. И продължават да са в Топ 10 и Топ 20 всяка година. Apple през 1998 са изхарчили 180 000, а през 2016 - 4 670 000. Като това са само преките им разходи за лобизъм. Защото освен тях и трите компании са или бяха членове на Американската търговска камара (Apple я напусна през 2009). И тази камара, както всички други камари по света е лобистка организация. При това Камарата е най-големият лобист в Щатите - от 20 години насам тя е най-големият клиент на лобистките фирми, като в някои години сумите са трикратно и петкратно по-големи от тези на втория в класирането. Примерно през 2009 са изхарчили 144,6 млн, а вторият в класирането - Ексон Мобил само 27,5 млн. Нали се сещате, че не може безплатно да членувате в тази Камара? И че си поемате разходите по лобиране за вашия клон на индустрията или дори частни поръчки специално за вашата фирма? То бива да сте наивни, ама чак пък толкоз?