Първата жертва на войната винаги е истината. Много отворени въпроси останаха след химическите атаки, които убиха 10 души в Хан Шейхун до Идлиб и американските удари от 7 април. Липсата на отговори е идеалната почва за развитие на обвинения, теории на конспирацията и несигурност за бъдещето.
Защо му е на Асад да използва химически газ?
Дипломатическата и военната ситуация бе в полза на Башар ал Асад. С помощта на Русия и Иран, той постави на колене бунтовниците, а САЩ току-що бяха заявили, че за тях смяната на режима не е приоритет. Защо тогава да рискува всичко, използвайки "газ зарин", както твърдят убедено американците.
През 2013 година подобна химическа атака в Гута, доведе до ръба търпението американците, а Обама беше готов да заповяда нападение. Но поддръжниците на Асад и не само, считат, че подобно действие няма смисъл от стратегическа гледна точка. Наблюдатели като Сеймур Херш разпространиха информации, че от 2013 година нататък някои джихадистки групи са в състояние да произвеждат и вече ползват химически газове.
Но според различни експерти, това което изглежда неизгодно за Дамаск, всъщност е насочена стратегия за насилие над цивилни. След 2012 година режимът бомбардира с артилерия, хеликоптери и самолети. Дори след споразумението за премахване на химически оръжия, Асад предприе поне три атаки с хлорен отровен боен газ.
Провинцията Идлиб е много важен обект в голямата битка и би донесла победа на официалната власт. Тя е контролирана от смесица от поддръжници на Ал-Кайда, и други групировки, подкрепяни от американците и от техните съюзници. Това е една от малкото неприятелски крепости, която се намира на ключова магистрала, свързваща град Хама със северните бунтовнически градове.
Бейза Унал, специалист по ядрени оръжия, живеещ във Великобритания, казва, че "да се използват химически оръжия не е рационално, но режимите не действат по рационален начин, историята го доказва. Когато мислят, че няма да има реакция, изпират опцията, която им се струва най-добра". Използването на химически оръжия е психологическо оръжие, което деморализира напълно неприятелите, като показва, че никой не може да ти направи нищо".
Каква е руската версия?
Руската версия гласи, че сирийски самолет в действителност е бомбардирал Хан Шейкум и е улучил газохранилище, собственост на бунтовниците. Според Унал това не е възможно. Въпреки че се подозира, че някои групи имат хлорен газ и други отровни бойни газове, "да произведеш и най-вече да съхраняваш зарин", един нервно-паралитичен газ, който е много неустойчив, се изискват компетентности, каквито бунтовниците нямат. Нужни са много пари и специални хранилища. Възможно ли е никой, нито сателитите, нито разузнаването да не са разбрали? И защо досега не са използвали това оръжие, а само са съхранявали газа?"
В същото време, Маурицио Симончели, зам.-председател на Института по международни отношения констатира, че за съжаление не разполагаме с необорими доказателства: "Не искам да оневинявам един кървав режим, но трябва да се провери на място".
Знаели ли са руснаците за химическата атака?
Американските медии повдигат въпроса за "съучастничеството" от страна на руснаците за атаката в Идлиб. Базата Шайрат се използва и от руски военни. Ако, както казва Пентагонът, оттам е тръгнал сирийския самолет, който е пуснал газа, възможно ли е Москва да не знае, че Дамаск има химически оръжия? Американският държавен секрета Рекс Тилърсън припомни, че Обама не нареди военна намеса през 2013 година заради обещанието на Дамаск, договорено с руснаците, да унищожи всички химически оръжия. "Или Русия е съучастник или е по-един некомпетентен начин е изпълнила своята част от договорката"- каза Тилърсън.
И още един по-деликатен въпрос: знаели ли са руснаците, че режимът има намерение да използва химическо оръжие? Пет часа след като газът се вдига от Хан Шейкун, неидентифициран самолет бомбардира болницата, в която се лекуват жертвите. Според американското разузнаване, малко преди това руски дрон е летял над болницата, но такива прелитания са рутинни и това не е доказателство, че руснаците са били информирани.
