Напълно разбираемо е да те побият тръпки, когато някой твой познат, от добро семейство, с магистърска степен от два университета и голф панталони, ти заяви, че живее "в гетото". Все пак знаем си ги нашите гета и ни изпълва страх и ужас само като минаваме покрай тях с кола, какво остава да съжителстваме с населението им.
Само че в модерния западен свят, където културата на улицата завладява все повече сфери, считани преди това единствено за територия на високото изкуство, концепцията за гето е придобила съвсем ново измерение. Колкото по-долен, парцалив и изпълнен с миризма на агнешко и подправки е един квартал, за толкова по-хипстърски се счита.
Ньоребро, районът на север от централен Копенхаген, в който аз самата също съм живяла повече от половин година, вече не е западналият работнически квартал от 80-те и 90-те. Това не означава, че някой е отмил графитите от грозните бетонни конструкции около гара-та, нито е разчистил улиците от увитите в хиджаби "датчанки" и техните навъсени, брадати съпрузи и многобройни сополиви деца.
Просто през 2017 г. Ньоребро вече e рекламиран пред чуждестранните туристи като "the trendiest district" (най-модерният квартал). А от Trip Advisor ще ви кажат, че тук ще пиете най-хубавото кафе и най-евтината бира.
Тук са ме обирали два пъти, а сестра ми – засега само веднъж по време на кратките й гостувания. Но иначе районът наистина е много гостоприемен. На ъгъла на старата ми жилищна кооперация, например, почти винаги можеше да се види застанал на един крак младеж от арабски произход на видима възраст 44 години (макар да е само на 22-25). При подаване на устна заявка той беше готов да ви снабди с всичко – от висококачествена кока до бьорек с праз. Толкова отзивчиви и благонадеждни са хората тук!
Една от забележителностите на Ньоребро е Assistens Kirkegaard, или "Асистентското гробище". Тук са погребани редица ценни за историческата памет синове и дъщери на датския народ. В това числов влизат философи, художници, композитори...
С моя приятел Аксел обичаме да ходим на гробището, за да пушим трева, а аз лично и за да си набера цветя за украса на кухненската маса (букет от пет лалета в магазина струва 25 крони, а букет от 25 лалета от гробището – 0 крони). Атмосферата е много готическа и крайно подходяща за трансцедентални преживявания. Избираме си някой гроб, сядаме на пейчицата до него, палваме си козчето и се заговаряме с починалия:
– Ех, дядо Йохан, рано си отиде – само на 89. Имаше още годинки да си поживееш, ако не те беше ритнал оня кон-злодей през лятото на 1994-а...
За случайните минувачи ние сме просто двама опечалени роднини, които редовно идват да отдадат почит на гроба на любимия си дядо.
С началото на лятото една друга зелена площ в непосредствена близост до Ньоребро придобива особено притегателна сила за гражданите на града.
Ørstedsparken e парк, изграден на мястото на стари военни укрепления, които са били разрушени през 70-те години на 19-ти век. Кръстен е на двамата братя Ørsted – единият е бил юрист, а другият – физик. Въпреки факта, че братята дори са увековечени със статуи, много малко хора го знаят с това му име. Всички му казват "Гейския парк".
Тук, в ранните следобеди, но също и в по-късните следобеди, а много често дори привечер, може да се видят налягали по поляните и галени от оскъдните лъчи на северното слънце представители на силния пол, отдали се на сладки ласки. Единственият лебед в езерото ги наблюдава с тъга и униние, понеже е ерген, и сигурно често се пита кога ли и на него ще му доведат партньор, за да не прекара остатъка от живота си като самотен атракцион за местни и туристи.
По-горе споменах, че всевъзможните туристически сайтове вероятно ще посочат Ньоребро за мястото, където вероятно ще пиете най-хубавото кафе. Обаче според моя познат Стивън от софийския квартал "Надежда", който живее от пет години в Копенхаген, най-хубавото кафе е безплатното кафе от машините за клиенти на супермаркетите Føtex. Той, разбира се, няма да е много щастлив, че ще разпространя тази информация тук, понеже, цитирам: "Аман от мизерници в Копенхаген, които искат free stuff! Аз трябва да съм единственият!".
Независимо обаче дали разполагате с много пари или с малко пари и с какво впечатление сте останали за Ньоребро от моя кратък разказ, не се колебайте да го посетите по всяко време на годината.
Има директни полети от София до Копенхаген два пъти в седмицата. Авиокомпанията предлага незабравими два часа и 20 минути в компанията на работещи ромки, които ще ви забавляват като посипват върху главите ви натрошени Bake Rolls, играят кючек в пътеката между седалките и лепят двайсетолевки по челата на стюардесите.
Бароне, ми то това се опитва да каже саркастично и авторът- толкова е хипстърско, че чак си е е@@ло мамата.