Едно изнасилване, пазено в тайна

Селин Гьорен е говорителка на Младите леви и социална активистка в Германия. Въпреки че е изнасилена от имигранти, тя съобщава на полицията само, че е ограбена от мъже, които говорят немски.

Когато й се струва, че вече не може да издържи на напрежението, Селин се самоуспокоява с мисълта, че е жертва на чиста случайност.

През януари след напрегната вечер, Селин иска да излезе да подиша малко въздух. Баба й и дядо й от Анадола са й на гости и тъкмо са й налели малко мъдрост в главата: Ердоган е добър човек, всички кюрди са терористи, а блузата на Селин е прекалено прозрачна за порядъчно момиче.

24 годишната девойка от Манхайм излиза от вкъщи до детската площада на ъгъла на блока. Часът е един през нощта, но 10 минути люлеене винаги са й помагали да изгони натрапчивите мисли и стреса. На площадката Селин регистрира 3 мъже, които пият бира. Изглеждат като момчета, които си говорят.

Селин Гьорен е със слушалки - тя увеличава музиката и се залюлява на люлката.

Не забелязва, че някой я приближава отзад.

Внезапно се озовава по очи на земята. Казва си "само не се обръщай, не ги провокирай, ще ти откраднат чантата и ще избягат".

Но трите момчета я обръщат. Единият е късо подстриган арабин. Той я хваща за гърлото. Гьорен застава на колене, а когато си поема въздух, мъжът пъхва пениса си в устата й. Другият мъж, също арабин, се заема с панталона й. През това време третият мъж я псува на фарси и на кюрдски.

Гьорси е в тотален шок. На светлината от една улична лампа вижда лицето на един от насилниците си - пъпките му, мъхът по горната устна. Той е дебел, носи кожено яке.

Внезапно тя излиза от вцепенението си и го захапва за члена. Мъжът изкрещява, удря я, след това тримата побягват, като взимат чантата й.

Селин Гьорен започва да си мисли онова, което си мислят всички жени в нейното положение - че е било само кошмар, сън. Това, което прави толкова особен случаят на Селин е нейната реакция. Тя отива в полицията, но докладва само, че е станала жертва на обир. И то от мъже, които са говорили на немски. Въобще не споменава за изнасилването.

Селин Гьорен е политическа активистка с обещаваща кариера. Национален говорител е на младежката организация на Левите. Преди нападението тя има завършена представа за света: бежанците и чужденците са добри, обществото е лошо, защото е расистко. Решението е социализмът.

И тогава, тя, боркинята срещу дискриминацията на чужденците, става жертва на злоупотреба от страна на мъже, които по всичко изглежда са имигранти. Още същата нощ, Селин установява, че случката има политически измерения и съответно си прави изводите за себе си.

Около 4 месеца по-късно тя е в една от любимите си кръчми в Манхайм, до студентските общежития. Гьорен е с бяла блуза, косата й е сплетена на плитка, носи колие във формата на сърце, и ако до нея на масата не е приятелката й с лилавите коси, мнозина ще си помислят, че Селин е млада предприемачка. Девойката с лилавата коса е тук за подкрепление, двете се познават от движението на веганите антифашисти.

Преди изнасилването, в ролята си на партиен говорител, Селин е била на всеки ивент за посрещане на бежанци. Миналата година дори е посетила бежански лагер в Кюрдистан.

Това частично отговаря на въпроса защо Селин Гьорен е решила да подмени истината пред полицията.

Първата й мисъл след инцидента е била само да избяга. Тя се насочва към центъра на града. Докато минава през изоставен паркинг, усеща в джоба си мобилния си телефон. Вучерът й е свършил, но той не е нужен за спешния телефон 112. Тя звъни и пита дали наблизо има патрулна кола, казва, че е ограбена и че иска да даде показания.

Днес Селин твърди, че не споменава за изнасилването, защото не е искала да го обсъжда с непознатия мъж на телефона, а не че е искала да крие умишлено . Служителят я упътва към близкия патрул, но вместо това тя тръгва да търси телефонна кабина, за да се обади на приятеля си, който да я прибере.

В този момент тя не мисли за травмите си, а за митинга срещу расизма и сексизма, на който трябва да говори след няколко часа.

Пред очите й са изгорените домове на емигрантите, униженията, на които са подложени след  злополучната Коледа на площада в Кьолн. Селин хем не иска нападателите й да се измъкнат, хем се страхува, че случаят може да стане повод за още расизъм.

Вместо телефонна кабина, Селин стига до хотел, където моли да се обади по телефона. Портиерът вижда, че е страшно объркана и звъни на полицията. Пристигат три патрулни коли. Един от служителите на реда я пита дали тя е жената с откраднатата чанта. Гьорен кимва. Вторият въпрос на полицая е "Бежанци ли бяха". Това разгневява Селин, тя обявява мъжа за расист на ум, а на глас казва само "Не". Обяснява, че е нападната от смесена група германци и чужденци, всички говорели на немски. За изнасилването не казва нищо,  толкова е ядосана на полицая. Час по късно Селин дава същите показания.

Селин казва, че е реагирала първосигнално, а първата лъжа води след себе си други. Приятелката й с лилавите коси избухва в защитна реч. Според нея Гьорен е постъпила подобна на жените, които бранят мъжете си насилници. И че ако настроенията в Германия срещу чужденците не бяха толкова крайни, приятелката й вероятно щеше да реагира по друг начин.

Намерението на Селин да не казва на никого, се проваля още същата нощ. В момента, в който си ляга до приятеля си, Селин започва да плаче. Разказва му случилото се и казва колко мръсна се чувства.

Приятелят й избухва не само срещу извършителите, но и срещу нея. Опитва се да я накара  да отидат отново в полицията. Днес Селин говори открито за случилото се, иска да накара други жертви да не повтарят грешката й, да крият истината заради политическите последствия, които би могла да има.

След като на другия ден приятелят й отива в университета, на Селин й става ясно, че е постъпила неправилно.

Тя иска да се върне обратно в полицията, но не знае какво да каже и с кого да говори.

Търси помощ от любимата група за взаимопомощ на левичарите Safe Space. Затворена група във Фейсбук, където се допускат само жени, които обсъждат дискриминация, лесбийство и др. подобни лични проблеми.

Селин споделя пред 60-те човека в групата случилото се. Много хора се включват и казват, че са имали сходни преживявания. На някои полицията не е помогнала. Други се съмняват, че има смисъл да се търси полицията изобщо, тъй като накрая все не се стига до наказани. Трети казват, че на властите не може да се вярва.

Докато Селин чете, приятелят й се прибира и започва да я убеждава да издаде насилниците, за да не посегнат на друга жена. Припомня й скорошно изнасилване до Водната кула, чийто извършител - арабин, още не е намерен. Дали не става дума за един и същ човек.

Така 12 часа след първия си сигнал, Гьорен отива отново в полицията. Казва, че извършителите не са говорили на немски и че са я изнасилили. Споделя, че никога не се е срамувала толкова много. Разпитът й продължава часове, следва оглед на мястото, където се случва насилието и медицински преглед.

След 2 дни тя се прибира вкъщи и всичко е щяло да бъде забравено, ако не попада на заглавие в местния вестник. Разбира, че другата изнасилена жена до Водната кула е дала грешни показания и се е оплела в свидетелския си разказ.

Тоест, навън вероятно не броди сериен изнасилвач. Гьорен побеснява и пише Фейсбук пост до другата жена, която очевидно по расистки подбуди е измислила цялата история с изнасилването си. Така случаят става публичен.

Гьорен започва да чете в интернет за себе си и изнасилването си. Повечето коментари са расистки и ползват случая й като пример за сбърканата политика на Германия по отношение на бежанската вълна.

Други коментари са от леви активисти, които я упрекват, че инструментализира съдбата си. Накрая Гьорен пише извинение до измислен имигрант от мъжки пол. "Много съжалявам за нас двамата. Ти нямаш сигурност, защото обществото ни е расистко. Аз нямам сигурност, защото живеем в едно сексиствко общество."

С това иска да каже, че сексисти има във всяко общество и че не трябва да се обвиняват само бежанците. Левичарите започват да я хвалят, колко добре приема случая. В десните онлайн форуми пишат: "Изнасилена социалистка благодари на изнасилвачите си".

Гьорен е затрупана от съобщения, в които непознати хора й желаят повторно изнасилване.

Самата Гьорен е мигрантка. Трябва ли да се мразя, се пита тя. Проблемът според нея е патриархалното и сексистко общество.

Извършителите на деянието не са намерени. Гьорен казва, че не е жертва, а потърпевша.

На една конференция преди няколко седмици, Селин среща свой познат със сирийски корени. Лицето му така й напомня на изнасилвача, че тя побягва в паниката си. Докато колегите й я избират повторно за председател, единственото, за което тя мисли, е как да контролира страха си.

После се извинява на познатия си, но все пак го моли да стои далеч от нея в близките дни.