Ариян Курбасич е мениджър на т.нар. "War Hostel" ("Военен хостел") в Сараево. Той знае, че идеята му за гостоприемство е малко по-различна от стандартната и не е по вкуса на всеки, затова е готов да направи компромис с правилата. Готов е, например, да намали звука на машината, която ден и нощ изпълва сградата с шум от стрелба и експлозии.
Въпреки това да заспиш в неговия хостел си остава предизвикателство - няма легла, само тънки матраци на пода, без възглавници или чаршафи.
Има и тежки одеяла от груба материя, които дават усещането, че спиш под нещо, направено от четина. Декорът трудно може да бъде определен като уютен - доста огнестрелни оръжия, а в едната стая и плакат с крещящ човек с надписи "Смърт" и "Това е краят".
Докато други хотели предлагат луксозни апартаменти и красива гледка към старата част на Сараево, Курбасич предлага една крайна възможност за самолишение - "бункерът", килия без прозорци, която е толкова неудобна, че по неговите думи няма идея кой би се съгласил да спи в нея.
27-годишният мъж е бивш туристически гид, който бързо осъзнава, че хората са наистина любопитни за войната от периода 1992-1995-а. Затова решава да им даде това, което искат. Официалният термин за предлаганото от Курбасич е "мрачен туризъм" - все по-нарастваща ниша, която се фокусира върху места, на които са се случвали ужасяващи събития.
Към тях спадат лагера на смъртта Аушвиц в Полша, затворът в Пном Пен, Камбоджа, и други.
В Сараево изобилства от такива места. В това число влиза и мястото, на което през 1914-а сръбски националист убива Франц Фердинанд - наследникът на австро-унгарския трон, и това става повод за избухването на Първата световна война, а също и пазарът, на който при атентат през 1994-а загиват 70 души.
Но именно в Босна този тип туризъм има своята още по-тъмна страна.
Крайно набожни източноправославни християни от Русия и Гърция преди са идвали там, за да получат възможност срещу заплащане да стрелят със снайпери по жителите мюсюлмани.
Курбасич обаче твърди, че няма намерение да вдъхва носталгия към един от най-кървавите моменти в европейската история от Втората световна война насам. Той просто иска да създаде дискомфорт и усещане за военно време у гостите си.
Милениалите мислят, че идеята е страхотна, но мениджърът не е съгласен. За него войната не е игра, а който израсне с обратното мнение най-вероятно ще вземе много грешни решения в живота си.
Хостелът на Курбасич се простира на два етажа от къщата на родителите му и разполага с обща стая, в която могат да спят до шестима души, както и по-малка стая за един или двама. На долния етаж има и бункер, който да напомня горско убежище за бойци. Цената е около 20 евро на нощувка.
Там звуците и симулацията на военно положение не могат да бъдат напълно спрени.
Има дори театрална машина за дим. Подът е замазан с кал, а стените са от грубо насечени дъски. Сънят е рядкост. За повече автентичност и за да бъдат откъснати от комфортния си живот посетителите, техните мобилни телефони, бижута и часовници биват иззети.
Няма прозорци или светлина. На гостите се дават фенерчета на батерии, които са почти изтощени. Така според домакина посетителите свикват да седят на тъмно. Той ги посреща, облечен във военна униформа, черни ботуши и каска. Не използва истинското си име, моли всички да се обръщат към него като към Зиро Едно - кодовото име на баща му от войната.
Повечето посетители са от Европа, Австралия и САЩ. Много от тях са твърде млади, за да си спомнят ужасяващите телевизионни кадри от Сараево по време на сръбската блокада. Местните жители не проявяват интерес към хостела на Курбасич - те живеят всеки ден с опитите си да забравят случилото се.
Босненците се сещат за военния туризъм, чак когато осъзнават, че могат да изкарат пари от него. Мюсюлманско семейство, чийто дом е близо до летището в Сараево, натрупва малко състояние като събира такса, за да показва тунела под една от пистите. Някога това е бил единственият безопасен изход от града. Наречен "Тунела на надеждата", той е иззет от държавата през 2013-а и вече е една от най-важните атракции на столицата.
Да рекламираш война обаче е рискован бизнес, не само защото все още има твърде много спорове кой на кого и какво е направил.
Спорът дали мюсюлманите, сърбите или хърватите са виновни все още е на дневен ред. Самият Курбасич отказва да се замесва в подобни дискусии, изтощен от противоречията в родината си.
Единственото, което иска, е повече хора да посетят Сараево - динамичен, космополитен град, който е домакин на ежегоден филмов фестивал и е пълен с барове и клубове.
Сред плановете му за неговия специфичен туристически обект е било и това да спре водата в хостела, а посетителите да трябва да се запасяват с такава отвън с помощта на кофи. Сторило му се обаче твърде крайно. Въпреки всичко все по-големият наплив от туристи принуждава Курбасич да инсталира Wi-Fi в хостела, защото вижда, че по-младите са безкомпромисни в това отношение.
Дава пример с американка, която нямала проблем нито със звука от изстрели, нито със спането на пода. Когато обаче чула, че няма интернет, си тръгнала моментално.