Когато става дума за медицина, лечение и здравни грижи, балансът между достъп и иновации е изключително крехък.
Здравеопазването е бизнес като всеки друг - за да може да се развива и съответно да предлага нови и по-ефективни методи на лечение, той има нужда и от пари, и от печалби, които да стимулират и финансират новите технологии.
Но колкото по-скъпи са тези услуги, толкова по-недостъпни са те за по-бедните.
Част от производителите на лекарства твърдят, че Европейският съюз (ЕС) е на път да загуби този баланс. Наскоро Европейската комисия (ЕК) предложи пакет от реформи в лекарствената регулация, които - според ЕК - целят да подобрят достъпа до лекарства и да премахнат съществуващите различия между отделните държави.
Според някои представители на индустрията обаче резултатът ще е точно обратният - ЕС ще отблъсне най-големите производители на иновативни медикаменти и така пациентите на Стария континент всъщност може да чакат по-дълго за нови препарати.
Основният проблем за фармацевтичните компании е идеята на ЕК да се намали с 2 години периодът, в който производителите имат право да се ползват със защита на данните, т.е. времето, в което компанията, която е изобретила и пуснала на пазара даден нов препарат, може да го произвежда сама и да има монопол, който ѝ гарантира и по-високи печалби.
Предложението на ЕК е гарантираната защита за иновативни, или още наречени оригинални медикаменти да се намали до 8 години - в първите 6 е т.нар. защита на данните, т.е. формулата, или молекулата на новия препарат е тайна. В следващите 2 години тя вече е открита, но е в сила пазарна защита - останалите компании, които произвеждат генерични препарати, т.е. същата молекула, но под собствено име, могат да разработват лекарството, но не и да го пускат на пазара.
В момента този период на защита е 10 години. Идеята на подобна регулация е, че за разработването на нов препарат - например за рак, се влагат огромни средства, както и че зад всеки стигнал до пазара медикамент стоят още десетки неуспешни, и за да имат стимул компаниите за развойна дейност, те трябва да имат и гарантирани печалби.
Според различни изчисления средно за иновативен продукт се инвестират малко под 1 млрд. евро. Ако се прибавят и неуспешните опити, сумата скача на 2 млрд. евро.
Практиката сочи, че след изтичането на периода на защита се появяват и далеч по-евтини подобни препарати - т.нар. генерици, и цената и на оригинала също пада.
Тоест, ако предложенията на ЕК бъдат одобрени от Европейския парламент и Съвета на Европа, тепърва големите компании ще имат 2 години по-малко за печалба на европейския пазар.
ЕК предлага и "морков" - удължаване на периода на защита до максимум 12 години - повече от настоящото, при определени обстоятелства - например ако новият препарат бъде пуснат във всички държави-членки едновременно, получава още 2 години ексклузивност.
В момента пациентите от Западна Европа и по-големите страни имат достъп до 90% от новоодобрените препарати, а в Източна Европа и по-малките държави и съответно - по-малки пазари, достъпът е до 10% от иновативните лекарства, обясни еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидис при представянето на предложенията на ЕК.
Идеята е, че с промените достъпът ще се подобри - и с по-бързото навлизане на генерици, и с намалението на цените на лекарствата. Това ще стане и с повече прозрачност при преговорите, които обществените здравни системи провеждат с производителите.
Обикновено цените, които плащат обществените здравни каси в Европа, са обвързани. В България например за да може НЗОК да поеме даден медикамент, той трябва да е по-евтин, отколкото в други страни в ЕС, избрани за референтни. Това сваля цените, но пък забавя появата на нови препарати у нас.
Ако реформата на ЕК успее, тепърва у нас тези медикаменти може да идват по-бързо - ако производителите им искат по-дълга защита и монопол на пазара.
Това предложение обаче изобщо не се хареса на индустрията.
"Подходът, при който се наказват иновациите, ако даден препарат не е наличен във всички страни, е фундаментално грешен и представлява невъзможна задача за компаниите", обяви генералният директор на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) Натали Мол.
"Опасявам се, че бавно, но сигурно ще се превърнем от водещ генератор в клиент за иновации", казва пред "Политико" и депутатът от Европейския парламент Сузана Солис Перес, която е работила за фармацевтична компания, а сега е част от центристката група Renew Europe в ЕП.
Чернови на предложенията изтекоха още преди няколко месеца и от тогава големите иновативни компании предупреждават, че подобни промени ще доведат до изтеглянето на основния им бизнес от Европа и пренасочване към САЩ или Азия.
Това пък допълнително ще затрудни целта на ЕС да се откъсне от зависимостта си от външни производители на медикаменти, а може и да забави навлизането на нови медикаменти.
Например германският концерн Bayer вече обяви, че измества фокуса на фармацевтичния си бизнес от Европа към Америка.
Старият континент става "неблагоприятен за иновациите", тъй като политиците затрудняват възвръщаемостта на инвестициите, обясниха оттам. Конкретният повод за предупреждението беше ограничаването на разходите за лекарства във Великобритания и Германия, но едва ли новите предложения на ЕК биха имали различен ефект.
От EFPIA предупредиха, че до 2030 г. е възможно разликата между сумата, която индустрията харчи за развойна дейност в Европа и САЩ да нарасне до 90 млрд. евро. През 2002 г. тя е била 2 млрд., а в момента е 25 млрд. евро.
Това се дължи на разликата в регулациите и съответно - цените в САЩ и Европа. В Америка за същите препарати се плаща много повече, освен това там по-лесно се намират инвеститори.
Доколко Европа и Биг Фарма ще постигнат баланса между достъп и печалби - тепърва ще разберем.