Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кризата за лекарства: Европа спря да произвежда и има сериозен проблем

Настоящата липса на антибиотици е показателна за проблемите на този пазар Снимка: Getty Images
Настоящата липса на антибиотици е показателна за проблемите на този пазар

Светът още дълго ще страда от ефектите от пандемията и войната в Украйна, колкото и да ни се иска всичко това да е вече зад гърба ни - все пак за последните почти 3 години ни се насъбра доста.

Уви, в глобализиран свят всичко и всички са свързани, a едно от настоящите тежки последствия е недостигът на лекарства - и по света, и в България.

От седмици в редица страни в Европа, а също и в САЩ, Канада и Австралия, има все по-остър недостиг на някои антибиотици, идват съобщения и за онкологични препарати и за такива за спешна реакция при инфаркти и инсулти.

България също традиционно изпитва проблеми с липса на редица медикаменти за хронични заболявания и в последно време проблемът става доста сериозен при инсулини, противосъсирващи препарати, кортикостероиди.

И, за съжаление, с ръста на сезонните респираторни заболявания и идването на грипа, проблемът у нас най-вероятно ще се задълбочава.

Той се изостри покрай по-ранното и доста тежко настъпване на простудни и грипни инфекции в Европа, съчетано и с ръст на заболеваемостта от коронавирус. Особено сред децата в момента се говори за "тройна епидемия" - COVID, грип и респираторно-синцитиален вирус (RSV), който води до бронхиолит. В някои страни има и ръст на тежките случаи на стрептококови инфекции - само във Великобритания бяха регистрирани 19 смъртни случая при деца.

Обяснението за големия ръст и по-тежкото протичане на иначе банални зимни инфекции е в затегнатите заради коронавируса мерки в последните 2 г.

Това е първият есенно-зимен сезон без карантини, локдауни и маски, които освен от COVID предпазваха и от останалите респираторни вируси. Сега обаче те се връщат.

А здравните системи се налага да посрещат по-тежката вълна от вируси с натрупани от години проблеми в доставките на медикаменти, които пък проблеми са в своя пик - донякъде и заради войната в Украйна и инфлацията.

Снимка: Getty Images

От седмици има особено голям проблем с антибиотиците амоксициклин и пеницилин, които се използват и за лечение на стрептококови инфекции, като първият често се изписва на деца. За недостиг предупредиха аптеките във Великобритания, както и здравните власти във Франция, Испания, САЩ, Канада и Австралия.

Във Франция липсва и парацетамол, в Германия - препарати за температури и сиропи за кашлица. Към това може да се прибавят и проблеми от последните месеци в доставките на лекарства за диабет и шизофрения във Великобритания и на медикамент за разстройство с дефицит на вниманието в САЩ.

Една от основните причини е промененият от доста години начин на производство на най-масовите, т.нар. генерични лекарства, сред които са и огромната част от антибиотиците, както и евтините препарати за хронични заболявания. Тези медикаменти са с отдавна изтекли патенти и могат да се произвеждат от всяка фармацевтична компания - за разлика от т.нар. оригинални препарати, за които правата държи само този, който има патента.

Това води до конкуренция и намаление на цените на генериците, включително и до търсене на най-евтините съставки. Така постепенно производители на т.нар. активни вещества - терапевтичната част от медикамента, станаха основно Китай и Индия.

Там се правят от 60 до 80 на сто от активните съставки на медикаментите за целия свят.

"Ситуацията е лоша в последните години във всички страни и засяга всички видове лекарства. За последните 7-8 г. проблемът нараства", казва пред "Евронюз" Илария Пасарани, генерален секретар на Фармацевтичната група на ЕС, която представлява фармацевтите в съюза.

Снимка: iStock

Данните на Европейската комисия сочат, че между 2000 и 2018 г. недостигът на широко използвани лекарства се е увеличил многократно. Над половината от продуктите, за които има липси, са лекарства за лечение на ракови заболявания, инфекции и смущения на нервната система като епилепсия и Паркинсон.

"Ако има проблем с отделен производител се получава световен недостиг", обяснява Пасарани. Още по-лошо става, ако той реши, че точно това вещество вече не носи достатъчно печалба и спре изцяло производството - тогава алтернативите остават малко.

Инфлацията в момента също е проблем, защото по-високите цени на енергоносителите водят и до по-скъпи суровини за производителите.

И когато в такъв момент се появи повишено търсене - заради настоящата "тройна епидемия", производителите не успяват да отговорят бързо на засиленото търсене. При това на фона на намаляло производство в последните 2 години заради липса на търсене покрай по-малкото инфекции.

Случва се перфектната буря.

Например по отношение на антибиотика амоксициклин активните съставки се произвеждат само от около 10 фирми, повечето от които в Азия, обяснява пред АФП Томас Борел, научен директор на LEEM - организацията на френските фармацевтични фирми. Той допълва, че инвестициите от страна на индустрията са били недостатъчни "с оглед на нарастващото търсене на този вид лекарства". Икономическият модел също затруднява производителите на лекарства "да възстановят разходите си", когато става въпрос за антибиотици, коментира Борел.

"Проблемът с лекарствата е същият, както и с микрочиповете, но медикаментите са друг тип стока и недостиг може да постави в риск пациентите", обобщава Илария Пасарани.

Затова и в отделни страни като Германия и Франция има призиви за връщане на производството на активни съставки на местно ниво, което да реши поне частично проблема със зависимостта от Азия по отношение на толкова важен сектор като фармацевтичния.

ЕС също си е поставил за цел в следващите години да върне поне половината от производството на активни съставки на своя територия и да намали зависимостта си от внос.

Самите страни също предприемат свои мерки. В повечето членки на ЕС е разрешена генеричната замяна - при липса на изписания от лекаря препарат в аптеката той може да се замени с подобен, със същото активно вещество. У нас това все още не е възможно и пациентът трябва да се върне при медика за нова рецепта или да обикаля в търсене на предписания му препарат.

Освен заради зависимостта от вноса от Индия и Китай и пиковите търсения по време на епидемии, проблемът с лекарствата в ЕС се дължи и на различията в цените, които се определят на национално ниво. Това прави продажбата в една страна далеч по-изгодна от продажбата в друга - какъвто например е проблемът в България.

Страната ни е малък и беден пазар.

Това води до сериозни регулации с цел намаляване на цените на лекарствата, особено на тези, които се плащат с обществени средства. Твърде ниските цени пък карат производителите просто да оттеглят някои препарати от пазара заради прекалено малката печалба.

Ниските цени водят и до т.нар. паралелен износ - лекарства, предназначени за нашия пазар, се изнасят за ЕС заради по-добрите цени там. Опитите това да се ограничи с временни забрани за износ на дефицитни продукти засега не дават оптимален резултат.

По отношение на кризата с антибиотиците здравните власти в Европа съветват да се назначават заместители на липсващите препарати и да се съкращават курсовете на лечение. Производителите пък опитват да наваксват недостига.

Проблемът обаче е системен и институциите и у нас, и в Европа, трябва да помислят сериозно за промяна в модела, която да работи както в полза на пациентите, така и за индустрията.

 

Най-четените