Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Германия по бръснача между свободата на словото и речта на омразата

Берлин лансира спорния NetzDG, а страната се раздели на "За" и "Против" Снимка: Getty Images
Берлин лансира спорния NetzDG, а страната се раздели на "За" и "Против"

Късно на 1 юни вечерта през 2019 г. Валтер Любке, председател на общинския съвет в град Касел, седи на терасата и дори не усеща как мъж се е промъкнал в двора му. Същият този мъж след това успява да улучи Любке в главата, точно над ухото.

Стрелецът е неонацист, който се е срещал с консервативния политик и преди.

В пика на бежанската криза през 2015 г. нападателят става свидетел как на заседание в кметството Любке защитава политиката на Германия за отворени за мигранти граници. Заради изказванията си политикът става широко цитиран във форуми с крайнодясна насоченост. До 2019 г. той вече е лице на немската политика спрямо бежанците, но и мишена.

Убийството на Любке възобновява ожесточен дебат в Германия и то в момент, в който страната се опитва да намери баланса между две от основните си ценности след Втората световна война и в ерата на интернет - борбата срещу речта на омразата и зачитането на гражданските свободи, включително свободата на словото.

Кадър от погребението на Валтер Любке Снимка: Getty Images
Кадър от погребението на Валтер Любке

Опитите на Берлин да балансира в тези си ангажименти води до приемането на Закон за контрол над социалните мрежи, популярен като NetzDG. Регулациите предизвикаха шумно недоволство сред защитниците на свободата на словото, още когато законът беше приет през 2017 г.

Критиците на закона посочват, че мерките му, които изискват от платформи като Facebook да отстраняват светкавично неподходящо съдържание, могат да послужат като пример за авторитарните правителства как да се борят с несъгласните онлайн и да задушат плурализма в политическата и обществена реч.

Три години след приемането на закона мнозина заявяват, че страховете им са се сбъднали.

Освен това законодателството се сблъсква и с още един тип критици - онези, за които регулациите не са достатъчно сурови и според които авторите на реч на омразата трябва да бъдат издирвани и изправяни пред съда.

Този нов набор от оплаквания идва сега, когато Германия се кани да лансира противоречива серия от промени в NetzDG, които биха принудили социалните платформи активно да докладват към органите на реда, ако засекат реч на омразата. Либертарианците на тема граждански свободи отново алармираха, че намеренията на Берлин са нередни.

Защитници на правото на поверителност твърдят, че този ход би нарушил върховенството на закона в немската конституция. Ако стигне достатъчно далеч в прилагането си, законът би задължил социалните мрежи да разкриват самоличността на потребители пред властите без съдебно разпореждане, както е в момента.

А дебатът отдавна е прескочил границите на Германия - в началото на следващата година Европейският съюз ще представи правилник, наречен Закон за цифровите услуги, който ще регулира как онлайн платформите да модерират незаконното съдържание.

"Това, което се обсъжда в Берлин, е от огромно значение за всички демокрации по света", категорични са от немската Зелена партия.

По тяхно мнение има тънка разлика между борбата с дезинформацията, с подбудителството към престъпления и с клеветите от една страна и правото на свобода на словото - от друга страна. Зелените уточняват, че да се стигне до закон, който е хем ефикасен, хем балансиран, е доста трудна задача.

Не е случайно, че този дебат тръгва именно от Германия. В страната има едни от най-строгите закони какво може и какво не може да се изрича и то въведени още през 50-те години. Регулациите са отговор на наследството на нацизма и вземат предвид и възхода на авторитаризма в някои други държави, особено на Изток.

Да използваш обиди на база раса, пол и религия или да демонстрираш нацистки символи може да те прати в съда. NetzDG е опитът на Берлин да пренесе всичко това и на дигиталното поле, където също се вихри расизъм, мизогиния и насилие. Дори и създателите на този законопроект обаче казват, че има още много работа за вършене.

Убийството на Любке за пореден път подсказва, че оставено без надзор, онлайн насилието лесно може да прерасне в реално такова.

Престъплението срещу него е последвано от серия инциденти, които доказват, че то не е изолиран случай и че страната игнорира все по-опасната мрежа от радикализирани крайнодесни активисти.

През октомври 2019 г. например крайнодесен екстремист в Хале напада синагога и след това започва да стреля по хора, за които предполага, че са "от мигрантски произход". По-късно е установено, че стрелецът е член на редица крайнодесни онлайн форуми.

Нападателят от Хале Снимка: Getty Images
Нападателят от Хале

Според новите правила, които могат да влязат в сила още тази есен, платформи като Facebook и Twitter ще са длъжни да сигнализират към властите за особено ярки примери за реч на омразата като подбуждане към крайна расова ненавист - идеята е потенциалният нападател да бъде заловен, преди да превърне насилието в реалност.

Актуализираните регулации ще улеснят потребителите да докладват нередности и да оспорват модераторски решения, взети от платформите. Компаниите ще бъдат длъжни да дават повече информация как се справят със случаите, в които дадено съдържание е докладвано като незаконно.

Немският правосъден министър Кристин Ламбрехт посочва, че генералният подход на NetzDG е ефикасен.

Само че за някои от жертвите на реч на омразата ъпгрейдите в закона все още не се справят с някои от най-наболелите проблеми и по-конкретно, че все още е трудно да бъдат издирени анонимните автори на обиди и заплахи.

Потребители споделят, че докладват отново и отново едни и същи лица, но без резултат. На някои немските власти отговарят, че като публични личности - политици и журналисти например - те просто трябва да свикнат с това явление. Според тези хора новите правила в NetzDG няма да помогнат особено на жертвите в опита им да потърсят справедливост.

Едно от основните препятствия е, че пострадалите трябва да предплатят разходите по съдебното производство, които често възлизат на няколко хиляди евро, и никой не знае дали те ще успеят да си върнат сумата обратно.

Но ако борбата с речта на омразата в Германия има своя особен резонанс в немското общество, същото може да се каже и за защитата свободата на словото.

Причините отново са исторически - за много германци перспективата да се върнат към наблюдението, шпионирането и доносничеството от времената на Нацистка Германия и впоследствие Източна Германия е източник на страх и притеснения.

Противниците на NetzDG предупреждават, че законът би могъл да нанесе дългосрочни щети на стандартите за защита на личните данни в държава, в която те над пет десетилетия се пазят ревностно.

Защитниците на идеята за неприкосновеност на личния живот и членове на технологичната индустрия обръщат специално внимание на факта, че модераторите в социалните мрежи ще са тези, които ще проверяват дали дадено оплакване е основателно според немските закони. Именно от тези модератори ще се очаква да се обръщат към германските власти при нужда.

По този начин новите правила могат да доведат до лавина от съдебни дела, с които властите ще трябва да се справят. Ако платформите бъдат принудени да разкриват самоличността на потребителите, правителствата ще могат да трупат бази с лични данни и високо чувствителна информация.

Има и реален риск невинни наблюдатели на всичко това също да пострадат.

Вече сме свидетели как в някои социални мрежи, където всеки има възможност да докладва всеки, тази опция се използва като вид лична вендета и като начин да запушиш устата на опонента си.

Активисти за човешките права например са докладвани от крайнодесни потребители в опит да бъдат принудени да се откажат от профилите си в интернет платформите.

Рискът именно защитници на малцинствата да бъдат заглушени е реален, ако сайтовете не наемат повече хора модератори, вместо да разчитат на изкуствен интелект.

Защитници на свободата на печата пък предупреждават, че действията на Берлин биха могли да се използват като шаблон за действие от авторитарни правителства, които в NetzDG виждат начин да цензурират опонентите си.

Да свалиш неподходящо съдържание от интернет е правилно, но не се обръща достатъчно внимание на защитата на свободното слово, докато се борим с речта на омразата.

Нека само посочим, че закони, подобни на NetzDG, са лансирани в държави като Русия, Венецуела и Малайзия.

Ако NetzDG е научил създателите си на нещо, то е, че що се отнася до справянето с омразата онлайн, няма лесни отговори. Дори и федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер има своите опасения около плана социалните мрежи да бъдат принудени да дават информация за потребителите си без предварително разрешение от съдия.

Затова и засега той се въздържа да сложи окончателния си подпис под законопроекта.

 

Най-четените