През юли 2019 г. едно видео, изтекло в социалните мрежи, влиза в новините на Южна Корея.
На него се вижда как мъж налага своята съпруга, очевидно чужденка, пред тяхното дете, докато междувременно казва: "Не ти ли казах вече, че не си си във Виетнам?".
Зад този на пръв поглед частен случай обаче стои плашеща статистика - според Националната комисия за човешки права 42% от чуждестранните жени, които се омъжват за южнокорейци, страдат от домашно насилие, а 68% са преживели нежелан сексуален акт, както отбелязва Би Би Си.
На какво обаче се дължи това?
В Южна Корея и мъжете, и жените са изправени пред социалния натиск да сключат брак. Това обаче невинаги е лесно, особено в провинцията, където жените масово напускат, за да си намерят работа в градовете.
Това кара страната да предприема някои особени мерки. Така например през 80-те местната власт започва кампания по финансиране на частни брокери, които да представят местните фермери на жени с корейски произход от Китай. За тази си услуга те получават сума, равностойна на между 4000 и 6000 щатски долара.
През 90-те години тази тенденция придобива друг облик - властите започват да изплащат субсидия директно на мъжете, които успеят да си "внесат" булка от чужбина, най-често от Виетнам, Филипините и Камбоджа.
Скоро след това се появява и нова индустрия - на транснационалните брачни посредници. Според правителствената статистика в страната съществуват най-малко 380 агенции за сватовници, които са ангажирани само с това да уреждат сватби.
Това е довело до бум на жените, които идват в Южна Корея от Виетнам, за да се омъжат на сляпо. Повечето от тях попадат в провинцията, където на места все още се плаща около 5000 долара субсидия за булка, пристигнала от чужбина, отбелязва Си Ен Ен.
През 2018 г. 16 608 корейски мъже са сключили брак с чуждестранни жени, като 6338 от тях са от Виетнам, 3771 от Китай и 1560 от Тайланд.
Част от причината за това е икономическа. Според CIA World Factbook, брутният вътрешен продукт на Виетнам на глава от населението е 6900 долара през 2017 г., докато за същата година в Южна Корея той е 39 500 долара.
Освен това жените, които пристигат, често са млади и се надяват на по-добър живот. Според правителствено проучване през 2017 г. средната възраст на корейците, които се обръщат към брачни брокери, е 43,6 г., докато тази на чуждестранните булки - 25,2 години.
Подобна например е разликата във възрастта и при едно от най-тежките престъпления, свързани с уреден брак. През 2018 г. 50-годишен южнокореец убива своята 29-годишна съпруга от Виетнам, след като двамата сключват брак на втората си среща, но дълго след това не могат да комуникират един с друг, понеже никой не разбира езика на другия.
След убийството мъжът е осъден на 15 години затвор.
Междувременно правителството на Южна Корея и страните от Югоизточна Азия отдавна изказват опасенията си, че индустрията с "внос" на булки може лесно да доведе до трафик и злоупотреба с хора.
Ето защо през 2010 г. Камбоджа временно забрани на своите граждани да се женят за южнокорейци. Според местните медиите виетнамските власти също са изразили опасения.
В самата Южна Корея обаче правилата също са затегнати - от 2014 г. насам гражданите на страната и техните чуждестранни съпруги трябва да докажат, че могат да общуват, за да получат виза. За целта кандидат-булките трябва да докажат, че знаят поне основен корейски език или че двойката владее трети език, като например английски.
По всичко обаче личи, че контролът не е достатъчно ефективен, защото двойки като вече споменатата очевидно не са изпълнили тези условия, когато са се венчали.
През 2019 г. Южна Корея добави в плановете си и още една мярка - мъжете, които имат досие, да не могат да сключват брак с чужденки. Очаква се законът да влезе в сила през октомври.
И въпреки това в страната все още има институционални проблеми, които поставят чуждестранните булки и съпрузите им в неравностойно положение.
Така например според имиграционните закони жените се нуждаят от разрешение от страна на съпрузите си, за да удължават визата си на всеки пет години. Това дава повод за мъжете да заплашват съпругите си, че ако поискат раздяла, те ще оттеглят гаранцията си. Ако двойката се разведе и няма деца, жената е задължена да се върне в родината си.
"Тези условия водят до овластяване на съпрузите в Корея", каза Хео Йън-сок, ръководител на Корейския център за правата на човека. "Дори когато има проблеми, жените мигранти смятат, че трябва да поддържат нещастния си брак поради тези институционални недомислици", допълва той.
В проучването на Националната комисия за правата на човека за 2017 г. повечето анкетирани чужди булки заявяват, че не са споделяли на никого за домашното насилие, което са претърпели. Казват още, че нямат идея към кого да се обърнат, а и не са очаквали нещо да се промени, ако го направят.
"Корейците често изразяват чувство на малоценност по отношение на Запада, но се държат надменно спрямо хора от страни с по-лоши икономически условия", казва Йън-сок и допълва, че жените мигранти често са обект на многопластова дискриминация.
Нещо повече - те често са третирани зле и от своите нови "роднини". Така например свекърва им може да се оплаче от готвенето им или никой да не се допитва до мнението им.
Нещата обаче бавно се променят. Тази година депутатът от Партията на справедливостта Джан Хе-Йонг предложи законопроект за борба с дискриминацията, който, ако бъде приет, ще бъде първият подобен в страната.
Дали обаче той ще промени нещо, е въпрос, който все още стои в бъдещето. Поне едно е сигурно - в държава, в която досега законът въобще не е дефинирал това понятие, всяка крачка напред е от значение.
