"Вижте, такива решения в тази страна не се вземат от президента. Нямаме такъв обичай - да убиваме когото и да било."
Това са думите на руския президент Владимир Путин от миналата година, когато той коментира осъдения опозиционер Алексей Навални, срещу когото бе направен опит за убийство, а впоследствие бе осъден на затвор, след като се завърна обратно в Русия.
И Путин в голяма степен е прав. Естествено, че няма как той да е лично отговорен за всяко едно от многото политически убийства в страната му.
За едно нещо обаче е виновен без съмнение - че изгради една система, където насилието се счита за легитимен способ за разрешаване на конфликти, а убийствата на политически опоненти, дисиденти, бизнес конкуренти, журналисти или критици в повечето пъти остават неразкрити.
Наскоро бяхме свидетели колко селективно може да действа системата и как само за два дни службите за сигурност съумяха да разкрият до най-малката подробност кой, как и защо уби дъщерята на Александър Дугин. Липсват само демонстративните и зрелищни арести, които да покажат силата на системата.
В същото време обаче тя далеч не работи толкова бързо и решително, когато не става въпрос за хора близки до нея. Така например все още не е ясно кой стои зад убийството на разследващата журналистка Анна Политковская.
Смъртта ѝ шокира не само Русия, но и международната общност. И до днес не се знае кой е поръчал убийството, при което на 7 октомври 2006 г. Политковская е разстреляна в асансьора на своя жилищен блок, докато се прибира с покупки за дома си.
Журналистката става известна със своята остра критика към втората война в Чечения и голяма част от кариерата ѝ преминава в различни разследвания срещу управлението на Путин и това на чеченския лидер Рамзан Кадиров.
Самата тя не е родена в Русия - за първи път вижда бял свят на 30 август 1958 г. в Ню Йорк, тъй като родителите ѝ са съветски дипломати в централата на ООН.
Всъщност по бащина линия Политковская произхожда от старата украинска фамилия Мазепа с корени още XVI век. Нейни предци са хора като казашкия хетман от Запорожието Иван Мазепа, който участва на страната на Швеция в битката при Полтава срещу Петър Велики през 1709 г., както и Исак Мазепа, който за кратко е ръководител на украинското правителство по време на кратко просъществувалата Украинска народна република, поделена между Полша и СССР.
Въпреки че е дете на привилегировани партийни членове, Анна Мазепа не израства като типичното дете на апаратчици. Тъй като е родена в САЩ, тя има американско гражданство, но никога не решава да се възползва от него, дори когато започва да получава заплахи за живота си.
Завършва журналистика и се омъжва за своя колега Александър Политковски, който по-късно ще стане колега на убития телевизионен водещ Владислав Листев, застрелян в дома си през 1995 г. И за този случай до днес все още не се знае кой е поръчителят.
След разпада на СССР Политковская работи като журналист и репортер в няколко медии и се занимава предимно със социални проблеми и най-вече двете чеченски войни, разказвайки за страданието и съдбата на обикновените хора, войниците и техните майки, чеченските жени и деца.
Нейните материали показват човешкото лице на войната и се основават на информации от правозащитни организации като "Мемориал". Чрез тях светът научава за всички военни престъпления и случаи на изчезнали, изтезавани или екзекутирани без съд и присъда. Политковская разкрива и до каква степен е проникнала корупцията в армията и силовите служби.
Затова и си навлича гнева на новото управление в Москва, когато на власт идва Владимир Путин.
Политковская е силно критична към него, като в своята книга "Русия на Путин" тя описва една дълбоко корумпирана система, където съдии и прокурори са репресирани, ако не изпълняват определени инструкции, а цялата страна се контролира от шайка олигарси, напомнящи мафиотски босове, които са подкрепени от държавата.
Осъжда рутинните отвличания, убийства, изнасилвания и изтезания на хора в Чечения, извършвани от руски военни, и обвинява Путин в задушаването на всички възможни граждански свободи, за да може да утвърди своя авторитарен режим.
За нея обаче най-страшното е, че самият руски народ позволява всичко това.
"Ние сме отговорни за политиката на Путин", пише в своето заключение. "Обществото показа безгранична апатия... С окопаването на чекистите във властта, ние им позволихме да видят страха ни и с това само засилихме желанието им да ни третират като добитък. КГБ уважава само силните. Слабите поглъща. Ние най-добре от всички народи трябва да знаем това."
Заради работата си журналистката многократно е заплашвана със смърт, а през 2001 г. даже е задържана и измъчвана от руски военни в Чечения заради отразяването на конфликта.
Три години по-късно е извършен опит да бъде отровена, докато пътува към заложническата криза в Беслан, а даже отровеният с радиоактивен полоний бивш шпионин Александър Литвиненко преди смъртта си е предупреждавал, че има пряка опасност за нейния живот.
В крайна сметка зложелателите на Политковская достигат до нея на 7 октомври 2006 г. (рождения ден на Путин и два дни след рождения ден на Рамзан Кадиров), когато тя е простреляна три пъти в асансьора на своя жилищен блок.
За по-сигурно получава и един контролен изстрел в главата. Няколко седмици по-късно Литвиненко също е убит.
Общо шестима души са осъдени по случая, в процес, който продължава чак до 2014 г. Стрелецът Рустам Махмудов е осъден на доживотен затвор, а братята му Джабраил и Ибрахим са изпратени в наказателна колония съответно за 14 и 12 години. Бившият полицай Сергей Хаджикурбанов получава 20 години затвор.
Чеченският престъпник и бизнесмен Лом-Али Гайтукаев е осъден доживот за участието си в организиране на убийството и умира в наказателна колония през 2017 г. Друг бивш полицай, подполковник Дмитрий Павлюченков, е осъден на 11 години затвор за осигуряване на възнаграждението на убиеца.
При максимално опростяване престъпната схема изглежда така: Павлюченков връчва парите за убийството на Гайдукаев, той събира група, която да проследи и убие Политковская. Стрелял е Рустам Махмудов. От кого обаче Дмитрий Павлюченков е получил поръчката и парите за убийството все още не е известно.
Нишката, свързваща посредника, организатора и извършителите на убийството с клиента, също както преди 16 години, не стига доникъде.
За държавните руски медии в системата на Путин Политковская остава предател и агент на чужди сили.
В останалия свят обаче тя винаги ще бъде помнена като един от малкото гласове на руската съвест и символ на свободното слово. Човек, търсещ справедливостта и истината. Ето защо светът ще продължи да помни убитата журналистка Анна Политковская въпреки всички пропагандни кампании на Кремъл.
