Така, както е било по времето на Царска Русия, и днес властелинът на Кремъл има нуждата от верни васали, които да налагат неговата воля върху необятната руска шир.
Това важи особено много за една голяма част от Кавказ, където президентът Владимир Путин разчита на силната и непоколебима ръка на Рамзан Кадиров за твърд контрол върху размирната територия на Чечня.
Кадиров е модерен лидер, който обича да използва социалните мрежи и да контактува със своите почитатели. Само че не харесва западните Facebook или Twitter и предпочита да използва руския Telegram, където си има свой собствен канал, особено след като Instagram изтри профила му в платформата си.
От началото на войната в Украйна той е особено активен и редовно публикува всякакви съобщения, в които възхвалява фигурата на Путин и руската армия, критикува Запада или пък влиза в задочни спорове като този с Илон Мъск, превърнал се в интернет сензация.
Обича също така и да говори за себе си.
"Това съм аз - Рамзан Ахматович Кадиров", казва той в едно гласово съобщение. "Началник, герой на Русия, генерал и пехотинецът на Путин. С боен дух и желязна воля. Само напред!"
Кадиров действително се изявява като един от най-верните хора от обкръжението на Путин. Още в първите дни на войната обяви, че изпраща в Украйна своите специални части, известни като Кадировци, с амбиции за големи военни подвизи.
В момента действат като подкрепа за Росгвардията в подсигуряването на завзетите селища около Киев, така че цивилните да не се бунтуват. Също пак през последните дни се включиха активно и в битката за Мариупол.
45-годишният Кадиров наистина се явява един от най-лоялните подчинени на Москва. Но всъщност това не винаги е било така.
Той е син на чеченския духовник и военен лидер Ахмат Кадиров, който е сред водещите фигури по време на Първата чеченска война и последвалия период на кратко съществуване на независимата Чеченска република Ичкерия.
В този период Ахмат се издига като главен мюфтия, а под негов контрол е и военното формирование, което днес е известно като Кадировците.
В навечерието на Втората чеченска война Кадиров-старши решава да смени своята лоялност и преминава на руска страна, недоволен от проникването на фундаменталистки уахабизъм в Чечня, който не е характерен за местната ислямска практика.
От друга гледна точка, той просто може би усеща какъв ще бъде изхода на тази война и се препозиционира, така че да извлече максимална полза за себе си. Нещо, което без съмнение се случва.
Заслугите му са оценени високо в Москва, като току-що поелият властта Владимир Путин назначава Ахмат Кадиров първоначално за временен, а след това и за постоянен лидер на Чечня, която е окончателно инкорпорирана в състава на Руската федерация.
Управлението му все пак не продължава дълго. Кадиров става изменник в очите на много чеченци и се превръща в цел за продължаващите своята активност бунтовнически и терористични организации.
Така през 2004 г. той е убит при бомбен атентат на стадион "Грозни", при който загиват още 9 души, а отговорност поема Шамил Басаев - човекът, стоящ зад за терористичните атаки в Москва, Беслан и още много други в Русия.
Смъртта на баща му отваря пътя към властта за младия Рамзан. Почти веднага е назначен за заместник министър-председател и след това министър-председател. Може да се каже, че бетонира властта си далеч преди да стане официално лидер на Чечня.
Още от момента, в който баща му загива, Кадиров-младши управлява региона с твърда ръка
Първата му задача е да продължи работата на баща си и да консолидира изцяло властта в свои ръце.
Това се случва като изчиства Кадировците от всички членове, които някога са се били срещу руснаците, и имат сепаратистки наклонности. Впоследствие налага своите хора като основа във всички служби за сигурност в Чечня.
Оттам нататък следва разправяне с всички бунтовници и терористи. Задачата му е значително улеснена, тъй като Басаев загива при експлозия през 2006 г.
Кадиров изиграва основна роля в умиротворяване на региона и справяне с всички останали бунтовническо-ислямистки фракции.
Това обаче се случва на фона на много обвинения от страна на правозащитни групи за извършване на военни престъпления, включително изнасилвания, екзекуции и изтезаване на затворници и военнопленници.
Разследващият журналист Анна Политковская разказва за много подобни случаи на зверства, извършени от руските служби за сигурност, подпомагани от Кадировците.
Смята се, че именно критиките ѝ към руския президент Владимир Путин и дясната му ръка Рамзан Кадиров са сред причините тя да бъде убита в Москва през 2006 г.
Подобна е съдбата и на немалко чеченци, които са се оказали критици на Кадиров.
Отново през 2006 г. на улица в Москва е разстрелян Мовлади Байсаров, бивш военен командир, загубил влиянието си след чистките на Кадиров в службите за сигурност.
В едно интервю за руска медия малко преди смъртта си Байсаров, който сам по себе си е спорна личност, твърди, че Кадиров "управлява като средновековен тиранин".
"Ако някой каже истината за случващото се, все едно подписва смъртната си присъда. Рамзан е закон сам по себе си. Той може да прави всичко, което иска. Може да вземе всяка жена и да прави с нея каквото си реши", разказва Байсаров.
Друг такъв бивш командир е Сулим Ямадаев. Той също е ветеран от чеченските войни, който първоначално е сепаратист, но после минава на руска служба. Неговото подразделение е най-голямото в състава на чеченските сили за сигурност, което е извън обхвата на Кадиров, когато той идва на власт.
Това се променя след чистките, а Ямадаев бяга като изгнаник в ОАЕ. Изгнанието не го спасява и през 2009 г. е застрелян в Дубай.
Същата година смъртта си намира и Умар Израилов, бивш бодигард на Кадиров, завел разследване срещу своя предишен началник в Международния съд по правата на човека.
Подобна съдба застига и журналистката Наталия Естемирова. През цялата ѝ кариера работата ѝ е свързана със защита на човешките права в Чечня.
Самата тя е вдовица на убит полицай и в продължение на години разследва случаи на военни престъпления по време на двете войни. За работата си като активист и журналист получава множество признания, включително и мемориалната награда "Анна Политковская".
Всъщност двете с Политковская често работят заедно по различни проекти, а Естемирова си сътрудничи и с адвоката Станислав Маркелов, който е застрелян публично в Москва два месеца преди Политковская.
Трагичната съдба на Политковская и Маркелов я застига на 15 юли 2009 г., когато е отвлечена от дома си в Грозни. Няколко часа по-късно тялото ѝ е намерено обезобразено в гора в съседната република Ингушетия, а властите така и не успяват да открият убийците.
Списъкът с такива случаи е наистина дълъг и включва много имена. Нито един случай не може да бъде пряко свързан с Кадиров, но е факт, че хора, които са считани за негови опоненти или критици, намират смъртта си.
През последните 15 години различни правозащитни организации от цял свят обвиняват Кадиров и неговите служби в извършването на военни и други престъпления, включително екзекуции, отвличания, изнасилвания и използването на изтезания срещу затворници и пленници.
Това включва и репресии срещу ЛГБТ малцинството в Чечня и изобщо всяка една друга потенциална форма на опозиция.
Последният подобен случай е от началото на тази година, когато съпругата на бившия съдия в чеченския Върховен съд Саиди Янгулбаев и майка на правозащитника Абубакар Янгулбаев е отвлечена от дома си в далечния град Нижни Новгород и е отведена в Чечня.
Ден по-късно прокуратурата в Грозни ѝ повдига обвинение за нападение над полицай.
Днес Кадиров изгражда имиджа си на силен и модерен лидер, чеченски патриот, но и верен "пехотинец на Путин", който възстанови Чечня от войните и води страната си към просперитет.
Това обаче няма как да промени факта, че всъщност той не е много по-различен от терористите, срещу които се бориха с баща му.
