Блокът е стар, строен някъде през 60-те с червени тухли. Вътре, в едно малко студио, 20-годишен младеж, работещ като маркетингов консултант, си претопля остатъците от вчерашната вегетарианска паста.
Не, той не е поредният милениъл, който отказва месото в името на по-чистата планета - просто бюджетът му за храна е доста свит, тъй като наемът за този апартамент изяжда половината от парите, които печели месечно.
За Оскар Старк, обитателят на това малко, но доста скъпо място, то е най-малко лошата оферта, на която е попадал в скоро време.
Въпросът е, че Оскар не може да намери място за живеене в Стокхолм, което да пада под цена от 11 хил. крони (приблизително 1081 евро) месечно, а опцията да се върне при родителите си не е налице, защото майка му не живее в столицата на Швеция.
"И все пак по този начин не се живее. Наистина нямам избор, но, разбира се, не съм доволен", категоричен е той пред Би Би Си.
Проблемът с недостига на квартири в Стокхолм, както и в редица други шведски градове, причинява истинско главоболие за много млади шведи. Което е леко парадоксално.
Още от Втората световна война насам Швеция има закони, които се борят да оказват контрол върху размера на наемите. Идеята е, че с ролята на държавата като гарант, цените за наемите ще се поддържат достъпни.
Страната има сключени тристранни договори с одобрени от нея наемодателски и наемателски организации, които гарантират, че поне на теория за всеки гражданин трябва да има осигурено жилище на достъпна месечна цена и всеки един жител на страната може да кандидатства за такова жилище.
Практиката обаче показва, че средният период на чакане, необходим, за да те одобрят за това, което шведите наричат договор за настаняване "първа ръка" и да се намери апартамент за теб, е около 9 години.
След като човек си осигури такъв договор, той е негов до живот. И тук се поражда възможността за малко сделки под масата. Защото докато едни продължават да чакат гарантирано от държавата евтино жилище, други осъзнават, че могат да използват своя договор "първа ръка" и да отдават части от евтините си апартаменти на високи цени, печелейки доволни приходи от голямото търсене.
Подобно нещо тотално противоречи на разпоредбите на шведското правителство, но наистина огромната нужда от жилища в шведската столица и други големи градове, прави схемата работеща.
Затова и хора като Оливър Старк смятат, че са таксувани двойно за жилищата, които обитават.
Други от тези наемани жилища с договор "първа ръка" се предават между приятели и роднини. Така например ако човек има от въпросните договори и все пак е успял да спести пари за нещо по-добро, той няма да се откаже от въпросния договор, а друг от негово име ще продължава да плаща за апартамента - приятел или роднина.
И ако за тези с връзки това е добра опция, за новодошлите в шведската столица подобно нещо се оказва по-скоро проблем.
Междувременно правилата, които се опитват да ограничат това незаконно "пренаемане" на апартаменти, също спомагат за нестабилността на пазара. Проверките и строгостта на системата правят така, че наемателите "втора ръка" да се задържат сравнително за кратко в едно жилище.
По думите на Мария Григоренко, 29-годишен бранд мениджър в Стокхолм, която е родом от Русия, на много нейни приятели им се налага да се местят даже по няколко пъти в годината.
"По принцип вярвам, че системата е създадена, за да помага, но си мисля, че в момента пазарът и демографските данни са се променили толкова много", допълва още тя.
Самата Григоренко вече е на път да се отърси от тези проблеми. Тя е получила своя гарантиран от държавата договор за наем и вече ще плаща за квартира много по-малко пари. За това тя действително е чакала 9 години. По думите ѝ обаче познава сравнително малко подобни "късметлии".
Трудно е да се намерят стаи във вече отдадени апартаменти. Повечето жилища под наем са предназначени за сами хора или за двойки, а не за по-групов начин на живот. Все пак Швеция има най-големия дял на едночленни домакинства в цяла Европа.
На фона на всичко това звучи някак странно идеята, че в Швеция ситуацията с наемите е по-добра от много други места в Европа.
Статистиката на Евростат показва, че едва 8% от населението на страната живее в домакинства, където над 40% от приходите отиват за наем и други жилищни сметки. За сравнение във Великобритания делът на подобни домакинства е 15%, докато в Гърция вече става въпрос за 40 на сто от домакинствата.
Според Лиза, която наскоро се е преместила от Лондон в Стокхолм, има една важна разлика между двете столици, въпреки че и двете имат сериозни проблеми с недостига на жилища. Според нея просто шведите не знаят какво е истински недостиг и на какви лоши апартаменти може да попадне човек в големите британски градове.
"Във Великобритания апартаментите често са супер стари и не отговарят на добрите стандарти, въпреки че наемът там би бил много по-голям, отколкото този в Швеция", споделя тя.
И все пак проблем в Швеция има, като той засяга една от по-уязвимите финансово части от населението - младите хора с ниски доходи.
Според данните от доклад на Abbé Pierre спрямо 2009 г. в страната има ръст от 11,5% на младите шведи, застрашени от бедност. За тях достъпът до жилища в гъсто населени региони на моменти граничи с невъзможното на моменти.
Бизнесът също изрази опасения относно икономическото въздействие, тъй като градовете се стремят да привлекат квалифицирани работници. От Конфедерацията на шведските предприятия казват, че една на всеки пет фирми има трудности в това да наеме достатъчно персонал заради недостиг на жилища.
Има ли решение за този проблем?
Едното от възможните действия, които биха облекчили ситуацията с недостига на жилища е построяването на нови свободни. Между 2015 и 2019 г. Стокхолм се сдоби с 83 000 нови апартаменти, а местните власти твърдят, че строителството се увеличава с "необичайно високи" темпове.
Някои дясноцентристки опозиционни партии пък искат държавата да отпуска стимули, които да подпомагат повече млади хора да си купуват апартаменти или къщи, вместо да живеят под наем. Един подобен стимул би бил осигуряването на по-ниски ипотечни плащания.
Други твърдят, че ако частните наемодатели могат да определят свои собствени цени, както е в повечето европейски градове, това ще стимулира повече инвестиции в квартири под наем.
Социалдемократите, които ръководят лявоцентристката национална коалиция на страната, наскоро разгледаха реформи, позволяващи пазарни наеми за новопостроени сгради - но отстъпиха през юни, след като идеята доведе до падане на правителството заради протести от крайнолевите фракции, поддържащи кабинета.
"Харесваме нашата система с контрол на наемите, защото това е система, при която всеки може да си позволи апартамент под наем", казва Карин Вангард, лидер на социалдемократите в Стокхолм.
Тя е на мнение, че пазарната система ще повиши наемите, което ще направи Стокхолм по-малко "отворен" за жителите с ниски доходи. Но дори Вангард е съгласна, че даже с големи инвестиции може да отнеме десетилетие, за да се намали времето за изчакване от страна на наемателите до по-малко от година-две.
Частният сектор също се опитва да се справи с това - изникват проекти за съвместни жилищни пространства, включително стари преустроени жилищни сгради, средновековна градска къща и дори бивш хотел. При тези жилища кухните и общите помещения се ползват от всички, докато отделните домакинства имат само собствени стаи с бани и тоалетни (точно както при хотел).
За онези с още по-ниски възможности пък я има опцията за общи стаи като в студентско общежитие, където, за да се спести място, се използват двуетажни легла.
Подобни проекти за споделени жилищни пространства обаче предизвикват скептицизма на много хора, включително и този на Оскар Старк. Според него шведите са твърде интровертни като народ, за да ги караш да споделят толкова много общи неща.
А междувременно в страната проблемът няма да става по-малък. Населението в Швециа продължава да нараства, най-вече заради миграцията, а Стокхолм е един от най-бързо развиващите се региони в Европа. Очакванията са, че към 2030 г. в града ще има още 400 хил. души.
Къде обаче ще живеят те тепърва ще се види.
