Когато Русия напада Украйна в края на февруари, шестте осиновени деца на Олга Лопаткина - както всяка зима - са на ваканция близо до крайбрежния Мариупол. Сега обаче те се оказват в града под обсада, не могат да го напуснат заради бомбардировките, и за тях остава да се грижи само най-големият, Тимофей - на 17 г.
Олга се намира наблизо - домът им във Вухледар е на по-малко от 100 км. от Мариупол. Но не знае какво да направи - да отиде в Мариупол, рискувайки живота си, за да опита да ги изведе от града, или да търси чужда помощ за напускането - отново с риск децата да бъдат убити или пленени от руснаците.
Биологичната ѝ дъщеря Рада в същия момент е на състезание в Харков, където също се водят сражения.
Седмица след началото на войната Олга тръгва към Запорожие, защото смята, че децата ще бъдат евакуирани там. Скоро след като пристига, се оказва, че самият град също трябва да бъде евакуиран. Лопаткина трябва да реши - да чака ли евакуацията от Мариупол, неизвестно до кога, или да прибере най-голямата си дъщеря от Харков.
Решава да спаси детето, до което има достъп - Рада. Двете, заедно със съпруга на Олга - Денис, бягат във Франция.
Осиновените деца остават под грижите на Тимофей. Три от тях са с увреждания, а най-малкото е на 7 години. Крият се в мазе и когато спира токът в Мариупол, той губи всяка връзка с майка си.
Когато най-накрая евакуацията става възможна, руските сили на пункта за проверка отказват да признаят документите на децата, които идентифицират тях и родителите им. Така те се оказват в болница в сепаратистката Донецка народна република, призната единствено от Русия.
Официални лица обясняват на Тимофей, че съдът в Донецк ще отнеме родителските права на Олга и съпруга ѝ, по-малките му братя и сестри ще отидат в сиропиталище, а след това ще бъдат осиновени от семейства в Русия. Тимофей трябва да остане в Донецк и до ходи на училище там. Родителите, които не са дошли да си вземат децата, не ги искат, пояснили на момчето.
В същото време Олга пише постоянно и на украинските, и на руските власти, праща документи, които доказват, че тя е настойник на осиновените деца.
Най-накрая получава отговор - може да си вземе децата от Донецк, но ако влезе в сепаратистката република от Русия. Тя се бои, че ако влезе в Русия, може никога да не я пуснат навън. Пише на властите в Донецк, че са ѝ отнели децата, което е престъпление и заплашва със съд.
Все пак Олга успява и след два месеца преговори получава разрешение от властите в ДНР децата ѝ да бъдат прибрани от упълномощен от нея доброволец. Питат и децата дали искат да се върнат при приемното си семейство семейство или да останат в Донецк. Те избират Олга и най-накрая всички се събират във Франция.
Историята на украинското семейство е разказана в разследване на "Асошиейтед прес". То показва, че далеч не всички случаи на деца - сираци или разделени от родителите им - от местата с бойни действия в Източна Украйна завършват така.
Според изнесени пред Съвета за сигурност на ООН данни, руските сили насилствено водят украински деца в Русия, а самата ООН смята обвиненията за "достоверни".
"Обезпокоени сме, че руските власти са приели опростена процедура, по която предоставят руско гражданство на деца, останали без родителски грижи и така те ще отговарят на условията за осиновяване в руски семейства", обяви през септември пред Съвета за сигурност Илзе Брандс Керис, помощник на генералния секретар на ООН за човешките права.
Самата Украйна също обвинява Москва, че организира масови осиновявания в Русия на деца от окупираните територии. Само в Мариупол, според Киев, става дума за 1000 деца, които са незаконно отведени в Сибир - в Иркутск, Тюмен, Алтай и Кемерово. Общо, според украинските власти, в Русия са пратени 8000 деца.
Москва не предлага подобна статистика, но и не крие регулярния прием на деца, които пристигат от украински територии.
Това, припомнят от украинска страна, е грубо нарушение на Женевската конвенция, която установява хуманитарните въпроси по време на война, а също и на Конвенцията на ООН за правата на детето.
Изпращането на децата на Олга Лопаткина в руски територии, вместо в Украйна, е нарушение на правата им, казва и Даря Касянова, директор на СОС "Детски селища", която помага на Олга в нейния казус и е участвала в преговорите за освобождаване на 25 украински деца от Русия.
От руска страна твърдят, че това са деца без родители и няма кой да се грижи за тях.
Разследването на АП обаче показва, че в Русия или окупирани от нея територии са пращани малолетни без съгласие, че те са лъгани, че родителите им не ги искат, и са им давани руски фамилии и гражданство.
Дори и родителите на децата да са починали, малките трябва да получат подслон и да бъдат осиновени или пратени в приемни семейства в Украйна, а не в Русия, казва пред АП Стивън Рап, бивш американски посланик на добра воля в Отдела за военни престъпления към Държавния департамент.
В самата Русия законът забранява да се осиновяват чужденци, но през май беше приет указ, който улеснява процеса по отношение на деца без родители от Украйна и те получават гражданство по-лесно.
Руските власти освен това имат списък със семейства, които са подходящи да осиновят дете от Украйна, като за това има и заплащане - за малчугани с увреждания например се дава еквивалентът на до 1000 долара. Устроени са летни лагери за сираци, предлага се "патриотично обучение" и дори има гореща линия за руснаци, които да се свържат с деца от Донбас.
Според Русия това е проява на щедрост, тъй като се осигуряват дом и помощ за беззащитни малолетни, включително и останали без родители заради войната.
През март руският детски омбудсман Мария Лвова-Белова обяви, че над 1000 деца от Украйна са в Русия. Месеци по-късно тя допълва, че над 120 руски семейства са подали молби за настойничество, а над 360 деца по последни данни са получили руско гражданство.
Според омбудсмана тези деца имат нужда от подкрепата на Русия, за да преодолеят травмата от военните действия и живота в мазета и бомбоубежища.
Тя дори обяснява как първите пристигнали от Мариупол деца са пеели украинския химн и са викали "Слава на Украйна!", но вече, според Лвова-Белова, критичното им отношение се е трансформирало в любов към Русия.
Страната "помага тези деца да запазят правото си да живеят под мирно небе и да бъдат щастливи", казва тя.
Има и деца, които украинските им родители или настойници успяват да върнат. Според АП това са поне 96 малчугана, за които са водени преговори, подобно на историята на Олга Лопаткина. За още много обаче няма данни - имената им дори не са публикувани и от украинска страна няма как да настояват те да бъдат върнати.
Не всички деца казват, че страдат за украинските си родители. АП говори с трима младежи от Мариупол, които отиват в руско приемно семейство от Москва. Новите родители са се свързали с украинската приемна майка, която не е имала нищо против децата да бъдат прибрани в Русия.
Самите деца твърдят, че са били оставени в бункер в Мариупол и са изведени от руските военни. Даден им и избор - руско сиропиталище или да бъдат осиновени от руско семейство. Съдът в Мариупол дава попечителството на руската приемна майка, те получават и гражданство и твърдят, че се чувстват добре приети.
Стотици сираци като тях са приютени в детски лагер в Таганрог в Русия, близо до границата с Украйна, преди да бъдат изпратени в приемни семейства навътре в страната. И очакват новия си живот в Русия.
Други - като семейството на Олга Лопаткина, са във Франция.
"Масовото отвличане на деца и опитите да бъдат асимилирани в чужда култура е геноцид според Конвенцията за геноцида", припомня историкът от университета в Йейл Тимъти Снайдър, специалист по история на геноцида и на Източна и Централна Европа.
