Над 20 души са загинали при сблъсъци с полицията на фона на масовите протести, които разтърсиха Перу от началото на декември.
Ранените са стотици, а южноамериканската страна се намира в изключително тежка политическа криза след опита на президента Педро Кастильо да разпусне парламента - решение, което доведе до неговия импийчмънт и арест.
Управлението на Кастильо приключи, след като той се опита да разпусне Конгреса по-рано този месец в навечерието на планиран вот за отстраняването му заради обвинения в корупция.
"Взехме решение да формираме извънредно правителство и да възстановим върховенството на закона и демокрацията, за което предприемаме следните мерки: временно разпускане на Конгреса, назначаване на извънредно правителство, свикване във възможно най-кратък срок на избори за нов Конгрес с възможност за изготвяне на нова конституция", заявява той на 7 декември по време на национално телевизионно обръщение.
Само че Кастильо така и не получи очакваната ключова подкрепа от армия и полиция, докато Върховният съд на Перу обяви решението му за противоконституционно. До вечерта на 7 декември Конгресът гласува с голямо мнозинство за импийчмънт, а вицепрезидентът Дина Балуарте положи клетва за президент.
Тя е шестият държавен глава в рамките на седем години и трябва да запази контрол в политическа среда, в която хаосът и корупцията представляват норма до такава степен, че Transparency International отправя обвинения, че Конгресът е пълен с престъпници, стоящи там, само заради парламентарния имунитет.
В резултат на всичко от години в страната са спъвани всякакви опити за сериозни реформи на съдебната система, а от 2016 г. насам се изреждат президенти, които или са принудени да подадат оставка, или са отстранени с гласуване.
Един от тях е бившият председател на Конгреса Мануел Мерино.
По конституция той трябва да поеме поста на временен държавен глава, ако действащият президент и двамата вицепрезиденти бъдат отстранени от власт. Точно това се случва с избраният през 2016 г. Педро Качински, подал оставка през 2018 г., както и с неговите заместници Мерседес Араоз и Мануел Вискара.
Мерино толкова бърза да прокара гласуването срещу Вискара, че опитва да си осигури и подкрепата на армията. Когато се разкрива информацията за това, избухва скандал, който принуждава Мерино да подаде оставка само 5 дни, след като е станал президент.
Създава се абсурдна ситуация, в която Конгресът трябва да избере нов председател в лицето на Франсиско Сагасти, за да може той да поеме ролята и на държавен глава до насрочените за април 2021 г. избори.
Там един срещу друг се изправят левият популист Педро Кастильо и Кейко Фухимори, дъщеря на диктатора Алберто Фухимори, който управлява страната през 90-те, а днес е в затвора заради престъпления срещу човечеството.
Той самият също става президент по демократичен път чрез избори, но поема изцяло властта по начин, който е сходен с амбициите на Кастильо - разпускане на Конгреса през 1992 г. и приемане на нова Конституция.
С известни промени тази конституция все още действа днес и дава широки правомощия на президента за разпускане на Конгреса при два провалени опита за импийчмънт, но в същото време дава на депутатите възможност да активират процедурата по отстраняване на държавния глава по доста неясни основания като "морална неспособност".
Така се създава една непрекъсната среда на конфликт и съревнование между двете основни институции в страна, страдаща от последствията на десетилетия политическа нестабилност, преврати, диктатури и крайноляв тероризъм, наред с изключително остро социално разделение в обществото.
На подобен фон е въпрос на време да избухне напрежението между доминирания от десните партии около Фухимори парламент и правителството на левия популист Кастильо.
Още през март месец започват първите протести след неуспешен опит на парламента да отстрани от власт Кастильо. Хиляди демонстранти излизат по улиците на столицата Лима и провинциалните центрове с искания за оставката му заради тежката икономическа ситуация и неспособността му да овладее високите нива на инфлация.
Оцелява и след втори опит за импийчмънт в следващите месеци, но на цената на бързо спадащ рейтинг.
Кастильо, който няма сериозен политически опит, преди да заеме най-високия пост в Перу, идва на власт с много обещания, включително национализация на минната индустрия, нова конституция и налагане на редица социални мерки.
В нито един момент обаче левият политик не се доближава до постигане на целите на кампанията си, а хаотичното му управление преминава през смяната на 80 различни министри в рамките на едва 16 месеца.
Въпреки всичко той запазва подкрепата на най-влиятелните профсъюзи, организациите на коренното население, както и сред общностите в най-бедните части на страната, които привиждат себе си в негово лице.
Причината е, че Кастильо се явява първият президент на Перу, който е със скромен произход от семейство на неграмотни фермери и се издига с профила на "човек от народа".
Неслучайно текущият му арест и повдигането на обвинения в държавна измяна провокираха остра реакция и протести от страна на привържениците му, които смятат, че това е опит на старото политическо статукво да се отърве от него.
Исканията на демонстрантите са за незабавно разпускане на Конгреса, оставка на Дина Болуарте и нови избори.
Отговорът на правителството е въвеждане на 30-дневно извънредно положение, включващо вечерен час, забрана на събирания и свободното придвижване на граждани. Армията също е мобилизирана.
От своя страна новият президент Балуарте отказва да напусне поста и продължава да настоява пред Конгреса за провеждане на предсрочни избори през пролетта на 2024 г. - две години по-рано от предвиденото.
Тя трябва да се справи и с международен натиск от страна на левите правителства в Бразилия, Колумбия и Аржентина, които все още смятат Кастильо за легитимен президент. Мексико дори обмисля възможността да му предостави политическо убежище.
В момента изглежда изключително трудна задачата за намиране на изход от настоящата криза.
Въпросът, пред който е изправена страната, е дали Болуарте ще успее да осигури компетентно управление и ще осъществи намерението си да организира честни избори, с които да осигури известно облекчение на политическата нестабилност, измъчваща Перу.
