Пет месеца след окончателното си излизане от Европейския съюз Великобритания продължава тепърва да изпитва някои от по-неприятните страни на Брекзит.
И както с останалите подобни случаи до момента, и сега потърпевши се оказват не хората в Метрополията, а онези периферни райони на страната (или територии под нейна зависимост), които са в най-уязвима ситуация.
Тази седмица избухна нов скандал, подхранван от Брекзит, след като Обединеното кралство и Франция изпратиха свои кораби до остров Джърси над Ла Манша като част от ескалиращия помежду им спор за риболовните права.
Джърси е един от Нормандските острови, разположен само на близо 40 км от френския бряг. Макар че технически той не е част от Обединеното кралство, островите са зависими от короната, а Великобритания ги защитава и ги представлява в международен план.
Островът е под блокада от десетки френски рибари, което провокира и ответната реакция на Лондон - да изпрати свои кораби, които да пазят столицата на Джърси - Сейнт Хелиър.
Париж обвинява властите в Сейнт Хелиър, че налагат "едностранни" ограничения върху издаването на разрешителни за риболов на френските лодки и кораби.
Затова и френският морски министър Аник Жирарден "размаха пръст" към правителството на Острова, напомняйки че преносът на електричество през подводния кабел зависи от благоразположението на Франция. Нещо, което може рязко да спре, ако Париж се види принуден да защити интереса на своите рибари.
Джърси получава около 95% от електричеството си именно от континента, а не от Великобритания, което поставя острова в крайно сложна ситуация.
От френска страна също изпратиха два военноморски патрулни кораба до Джърси, а властите в Нормандия закриха представителството си в столицата на острова Сейнт Хелиър още в понеделник.
Френските кораби са изпратени като "предпазна мярка", целяща да "гарантира сигурността в морето и безопасността на човешкия живот", заяви говорител на външното министерство на страната.
Патрулните кораби "Атос" и "Темис" са позиционирани в района на пристанището на Сейнт Хелиър, където френските рибари са се събрали, за да протестират срещу правилата за риболов след Брекзит.
"Можете да си представите, че с около 50 рибари в морето искахме да осигурим сигурност и да сме готови да се намесим, ако например има човек зад борда", коментира още говорителят.
На този фон на крайно обтегнати отношения, маскирани с призиви за успокояване на ситуацията, представители на местните власти в Джърси и на френската риболовна индустрия се срещнаха в четвъртък, за да обсъдят спора. До решение обаче още не се е стигнало.
Според Ян Горст, министър на външните работи на самоуправляващия се остров, процесът по изчистването на проблема с риболовните права продължава. Той заяви, че островът е бил информиран от Франция и Европейския съюз, "че не са доволни от условията, поставени в лицензиите за риболов и риболова като цяло", като на тези жалби се разглеждат много внимателно и на тях ще бъде отговорено в пълнота.
Горст обаче защити и решенията на властите по отношение на издаването на разрешителни на френски кораби, мотивирайки се че правителството е спазило всички юридически съвети и научни показания по въпроса.
Той добави, че Джърси съжалява за неотдавнашното решение на френските местни власти в съседна Нормандия да затворят представителството си на острова, като заяви, че то се основава на "недоразумение, което може да бъде отстранено".
Този спор е част от по-мащабното разделение между Великобритания и ЕС след Брекзит, където риболовните права се превърнаха в един от основните препъни камъни за установяването на нова търговска сделка между Лондон и Брюксел.
Дори след излизането на Обединеното кралство от ЕС обаче правата за риболов продължават да са проблем.
Така в момента лодки от двете страни на Ла Манаша са изправени пред административни препятствия, а документите им биват отхвърляни от отсрещната страна.
Френският морски министър Аник Жирарден вече призова ЕК да осъди действията на остров Джърси като нарушение на споразумението за Брекзит, което, по думите му създава заплахата от възникването на "опасен прецедент за достъпа до риболов и на други места".
Неговата заплаха за спиране на електричеството на острова под Ла Манша напомня на блокадата на бившия френски президент Шарл де Гол срещу Княжество Монако през октомври 1962 г. в рамките на спор за данъчното облагане.
Според архиви от френското събрание този ход е имал "психологическо въздействие" върху местното население, което се опасява, че водата, газът и електричеството, предоставени от Франция, ще бъдат намалени.
Блокадата тогава продължи само няколко часа и доведе до успех за Франция.
