Брекзит може и да е приключил на документи, но премиерът на Великобритания Борис Джонсън не бива да бърза да отваря шампанското.
Той се похвали, че е успял да сключи сделка с Брюксел точно на Коледа и да се отърве от регулациите и повелите на Европейския съюз (ЕС) веднъж завинаги. Фактът, че сделката беше напълно уточнена само седмица преди фактическото напускане обаче вече оказва сериозно влияние върху частните бизнеси.
Джонсън многократно е заявявал, че Брекзит всъщност ще се окаже уникална възможност за британските фирми, които работят с износ на стоки. Според него това ще доведе до възраждане на истински свободната търговия без рестрикциите на Евросъюза в тази насока.
Реалността е съвсем различна и вече удря със силата на пневматичен чук по британските износители.
Прясно уловена риба вече загнива заради невъзможността да бъде превозена до територията на ЕС.
Логистичните фирми са категорични - и вносът, и износът, които са жизненоважни за огромен процент от британските фирми, ще бъдат сериозно затруднени от логистична гледна точка.
В същото време периодът след Брекзит се съчетава с последиците от пандемията от коронавирус и кара бизнесът на Острова да се свие още повече.
Голяма част от Великобритания е в поредния си локдаун, който е безпрецедентно строг заради съмнения, че откритият там вариант на коронавируса е по-заразен и съответно - представлява нова опасност за претоварване на здравната система. Това поставя пред изпитание редица бизнеси, а тези, които не страдат от пандемията, са в опасност да пострадат от Брекзит.
Вече отбелязахме, че Северна Ирландия усеща тежко последиците от решенията на Лондон. Там наложените строги митнически декларации затрудняват превозвачите, които превозват с един курс разнообразни стоки на дребно и принуждават някои фирми просто да свият доставките си. Оттам нататък пътят до празните рафтове не е никак дълъг.
А след Северна Ирландия, Шотландия също е на път да покаже какво причинява Брекзит на британския бизнес.
Риболовът беше една от ключовите теми по време на преговорите за напускането на ЕС и беше изтъкнат от Лондон като приоритетна за Острова индустрия. Сега тя може да рухне буквално за седмици. Преди Нова година се създава изцяло нова мрежа от износители, но няма достатъчно време ефикасността им да бъде изпитана.
Резултатът е неизбежен и объркването настава още в първите дни на януари. И не става въпрос за дребен проблем, който може да бъде отстранен в следващите няколко дена с малко повече работа. Джеймс Уайтърс, представител на шотландската организация "Foods and Drinks", обяснява пред "Си Ен Ен" по-подробно ситуацията.
По думите му преди Шотландия можеше да изпрати към Континентална Европа камиони, пълни с прясна риба, и това да изисква само един лист документация. В момента формулярите за попълване са поне 26, казва Уайтърс, с което усещането за дежа вю със северноирландския сценарий се засилва.
Така някои британски износители остават с отрязани към европейския пазар пътища буквално за една нощ.
Почти всеки ден в социалните мрежи обикалят снимки на почти празни рибарски пазари и лодки, завързани за постоянно към брега. Уайтърс вече чува истории за лодки, който ловуват и след това достигат до водите край Дания, само и само да продадат улова си на европейска земя, вместо да го оставят да изгние.
В индустрия, в която маржовете на печалба често са малки и самата продукция е крайно чувствителна към престояване, всеки час може да е от значение. Затова и всяка минута, прекарана в излишна бюрокрация, би могъл да се окаже фатален.
Когато бъде притиснат по темата, Борис Джонсън заявява, че това са временни проблеми и не са причинени от сделката за Брекзит и бариерите, които тя създава. Той допълва, че са отпуснати над 23 млн. британски лири за помощ и улеснение на индустрията. Джонсън отрича и неразбориите в рибарската индустрия да са причинени от напускането на ЕС.
Вместо това премиерът смята, че рибарите са в криза, защото ресторантите на Острова са затворени.
Уайтър обаче смята, че държавните пари ще свършат, далеч преди да бъде постигната нова договорка с Брюксел. Специалистът уточнява, че това не е задължително устойчив износ и вероятно ще доведе до безработица именно в средите, които премиерът Борис Джонсън твърди, че се опитва да спаси.
Междувременно сред логистичните фирми витае усещането, че ситуацията само ще се влошава още повече. В близко бъдеще добре утъпканите пътеки за износ ще работят сравнително гладко, но постепенно бюрокрацията ще затруднява все повече и повече функционирането им. Както посочва Уайтър, бавният упадък на даден бранш може да се окаже по-страшен и от внезапното му затваряне.
Износителите бавно, но сигурно ще губят своите клиенти и ще работят в една не много кратка агония, докато бизнесът им не загине напълно. Остава и въпросът защо Великобритания позволява да е толкова неподготвена за това положение, след като имаше години наред да се подготви.
Осъзнаването колко е тежко положението обаче ще дойде едва след пълното овладяване на пандемията.
Дотогава Джонсън ще трябва да си подготви обяснение защо е подвел по подобен начин гласоподавателите и защо някои от най-страшните кошмари на противниците на Брекзит започват да се сбъдват.