САЩ има проблем със силните медикаменти, до които масово има достъп. OxyContin е прекрасен пример за това. Това е трябвало да бъде лекарство, което се изписва само и единствено в случаи на много крайна и силна болка като след тежка операция, при терминало раково заболяване или след катастрофа.
Когато излиза на пазара, би трябвало препоръките са хапчето да се избягва на всяка цена. Вместо това, както посочва нов документален филм в две части на HBO, лекарството се превръща в популярен медикамент.
В средата на 90-те OxyContin е широко рекламиран и препоръчван, което от своя страна води до невиждана здравна криза.
Именно тези събития отразява "Престъплението на века" - продукция на режисьора Алекс Гибни. Първата част на документалния филм се излъчва на 10 май и разкрива щетите, причинени от медикамента. Това, което малцина знаят и което Гибни обяснява още в началото, е, че лекарството на практика е "хероин на хапчета".
По тази причина OxyContin води до пристрастявания и в крайна сметка през годините предозирането с него отнема живота на почти 500 хил. американци. Режисьорът е убеден, че е напълно възможно числата да са дори още по-високи от официално обявените в статистиките.
Причините за тези трагични случаи са разнообразни. Една част от пациентите не изпитват обещаното облекчение за над 12 часа, приемат следващото хапче твърде рано и по този начин превишават допустимите дози. След като откриват свойствата на лекарството, други започват да го стриват и шмъркат подобно на кокаин.
В момента, в който им бъде спрян достъпът до OxyContin, някои пациенти изпадат в тежка абстиненция и преминават на хероин, за да заместят усещането. Популярният комик Лени Брус заявява в едно свое интервю за зависимостта си: "Може и да умра млад, но усещането е като да се целуваш с Господ".
От компанията-производител през годините са категорични - не лекарството, а приемащите го са виновни.
Въпреки това Гибни е категоричен, че фирмата е знаела какво причинява медикаментът. За режисьора и създател на поредицата компанията успява да подтикне толкова хора към злоупотреба с наркотични вещества, колкото и най-опитният наркодилър не може.
И докато OxyContin e предвиден да облекчава само най-силните болки, то създателите му осъзнават, че това не би им донесло достатъчно печалба, и предпочитат го представят като почти универсално обезболяващо за гръбначни, менструални и стомашни неразположения. Така все повече и повече хора се пристрастяват към медикамента необратимо.
Така злоупотребата с лекарството постепенно прераства в епидемия, а когато стават ясни размерите ѝ, вече е твърде късно. Едва в началото на новия век Агенцията за контрол над храните и лекарствата в САЩ признава, че одобрението на OxyContin е било огромна грешка и че специалистите нямат идея как да поправят стореното.
Агенцията установява, че на ден в Щатите се издават стотици рецепти за точно този медикамент - нещо, което категорично не е необходимо. Междувременно в налагането на OxyContin на пазара е ангажирана цяла верига от дистрибутори, аптеки и фармацевти, които да твърдят, че лекарството е безобидно.
Здравите власти откриват, че хапчетата се дават дори и на жени по време на естествено раждане.
А "Престъплението на века" не може да бъде извършено без съдействието на всички, замесени по веригата. Забраната на OxyContin би означавала рухването на една империя, която е олицетворение на мита за "Голямата Фармация". И все пак империята в един момент се срива.
През 2019 г., след серия от финансови катаклизми и няколко съдебни дела, Purdue - фирмата, производител на лекарството, обявява фалит. Въпреки това собствениците заявяват, че нямат никакви угризения за животите, които са погубили. Вместо това те се опитват да прехвърлят цялата вина върху американската здравна система, която, както и Гибни посочва, не е далеч от истината.
Години наред американската медицина допуска до масовия пазар силни медикаменти, особено в областта на болкоуспокояващите, и режисьорът иска да изобличи именно тези слабости. С подобни лекарства се третират дори и деца и бременни жени.
Широкото предлагане на такъв тип лекарства води и до съчетания като OxyContin с Валиум - комбинация, която в някои щати наричат "Кадилакът на надрусването".
Това, което за Гибни е основният проблем, е както лесният достъп до медикаменти, така и тоталната липса на емпатия у фармацевтичните компании, които са готови на редица неетични практики в името на печалбата.
OxyContin е прекрасният пример за тезата на режисьора - медикамент, който умишлено се рекламира като по-безобиден, отколкото е, с цел повече продажби, и в крайна сметка се стига до хиляди загубени животи.
В интервю за NPR Гибни обобщава: "Преди лекарите даваха OxyContin и на 18-годишни момчета с травма от баскетбола. Не трябва да го допускаме отново!".
