През 2024 година ежегодният хадж в свещения за мюсюлманите град Мека беше през юни и съвпадна с жестока гореща вълна. Температурата тогава стига близо 52 градуса, и заради екстремното време умират над 1000 поклонници.
През 2015 г. гореща вълна в Южна Азия убива хиляди, а само в Ларкана, Пакистан, те са над 1000. За една от най-смъртоносните в Европа се смята горещата вълна от 2003 г., която обхваща западните части на Европа, и жертвите са десетки хиляди.
Международен екип от учени е изучил отново общо 6 смъртоносни горещи вълни - включително и тези - и установява, че те са още по-плашещи.
Защото всички те са с атмосферни условия, за които се смяташе, че са под нивата, които досега се приемаха за критични за оцеляването.
Или с други думи - екстремните жеги вече създават условия, в които хората не могат да оцелеят, а горещи вълни се случват при температури и нива на влажност, които доскоро се смятаха за поносими за човека.
В проучването са разгледани горните 3 горещи вълни, както и тези от Банкок през 2024 г., Финикс в САЩ през 2023 г. и в Маунт Айза в Австралия през 2019 г.
С изключение на последната, се смята, че смъртните случаи при останалите достигат поне 1000. Оказва се, че при всички тях са били надхвърлени праговете за условия, несъвместими за човешкото оцеляване, цитират изводите от Националния университет на Австралия, който има представители в изследователския екип.
Границата на човешката поносимост към топлинен стрес се определя с показател, наречен температура по мокър термометър, която сочи доколко тялото може да се охлажда чрез изпаряване - т.е. потене.
За критичен лимит доскоро се смяташе стойност от около 35 градуса, при която комбинацията от температура и влажност на въздуха вече не позволява ефективно охлаждане на организма.
В такива условия човек би оцелял ограничено време.
Наскоро разработен модел, дело на учени от Университета в Сидни и Щатския университет на Аризона, показва, че опасните прагове на топлинен стрес може да са по-ниски и при по-суха среда спрямо досегашните лимити. Той отчита ограниченията на физиологията и способността на тялото да функционира и да се охлажда в зависимост от възрастта.
Когато този модел е наложен към изследваните периоди на жега, се оказва, че и при 6-те горещи вълни е имало периоди, в които възрастни хора над 65 години не биха могли да оцелеят без сянка или достъп до охладено помещение.
"Всички изследвани събития бяха под 35 градуса по мокър термометър, но въпреки това често надхвърляха смъртоносните прагове за възрастни хора, изложени пряко на слънце", обяснява ръководителят на проучването проф. Сара Пъркинс-Къркпатрик, климатолог от Националния университет на Австралия.
"Освен това се оказва, че изключително горещите, но сухи условия могат да бъдат също толкова смъртоносни, колкото и горещите и влажни", пояснява тя.
Максималните температури по сух термометър в разгледаните случаи варират от 41,5 градуса в Маунт Айза до 46,7 във Финикс, а температурите по мокър термометър - от 24 във Финикс до 30 в Ларкана, т.е. под смятаната за критична граница.
Това означава, че по време на горещите вълни хората над 65 години са били изложени на изключително висок риск от топлинен стрес, освен ако не са имали достъп до сянка или охлаждане.
Горещите вълни в Ларкана и Финикс включват периоди, които не биха били преживяеми за възрастни хора дори при наличие на сянка. В Ларкана дори има период, който не би бил преживяем и за по-млади хора, изложени на пряко слънце, показва изследването, публикувано в списание Nature Communications.
"Макар че много хора с основание се тревожат от бъдещите ефекти на горещите вълни в условията на глобално затопляне, нашето изследване показва, че условия, при които човек не може да оцелее, вече се наблюдават и днес", казва проф. Пъркинс-Къркпатрик.
"Уязвимостта на хората към екстремни условия ще става все по-честа с продължаването на глобалното затопляне", предупреждава проф. Оли Джей, директор на Центъра за изследване на топлината и здравето към Университета в Сидни.
Той подчертава, че мерките за адаптация към екстремна жега и влажност са изключително важни - включително по-добър достъп до сянка, сгради, проектирани с оглед на охлаждането, използване на вентилатори и практики като охлаждане на кожата.
"Това е от особено значение за уязвими групи като възрастните хора, бременните, малките деца, хората с хронични заболявания и тези, които поради икономически причини нямат достъп до адекватно охлаждане", добавя специалистът.
