От изрисуваните със сажди очи на древните египтянки, до оловната боя, носена в елизабетинската епоха, жените и момичетата през всички времена са експерментирали с козметиката.
И наистина, според римския писател Плавт "жена без боя е като храна без сол".
Шекспировият Хамлет не е толкова краен, но също е груб по своя си начин, когато заявява на Офелия:
"Слушал съм за вас - жените, и за грима ви. Бог ви дава едно лице, но вие рисувате друго върху него. Танцувате, подскачате и бърборите; наричате божиите създания с умилителни имена и оправдавате вашите съблазнителни лудории, като се правите на нищо неподозиращи".
Дали гримът наистина е необходима подправка, престъпен заговор от манипулативни съблазнителки, или нито едно от двете?
Питайте група жени защо носят грим и ще получите милиарди отговори.
Някои ще кажат, че той ги кара да се чувстват по-уверени, че не се чувстват напълно "завършени" без него; други ще заявят, че обичат да експериментират с външния си вид и цветовете като начин да изразяват себе си, че има забавен, театрален елемент в боята върху лицето, който им позволява да изразяват различни страни на характера си и различни естетики.
"След 20 години работа като гримьор мога да заявя напълно отговорно, че жените носят грим единствено и само заради себе си",
твърди Лиза Елдридж, автор на "Боя по лицето: историята на грима".
"Има много различни роли, които гримът може да изиграе в живота на една жена. Има игрив и креативен аспект - кой не обича да размаха четка в палитра от цветове? А има и аспект на изграждане на увереност - защо да не покриете голямо червено петно на носа си, ако можете?
Накрая, има и елемент на племенност и използване на "цветовете на войната".
Гримът може да ви придаде повече власт и готовност да се изправите пред всяка ситуация".
Но точно както има жени и момичета, които носят грим напълно заради самите себе си, има и такива, които носят грим заради (според тях) благото на другите, или които се чувстват непривлекателни без него.
Гримът може да бъде маска, зад която се криете, която ви подготвя да се изправите пред света, или нещо, което използвате като оръжие - за да привлечете партньор, да сплашите, шокирате и поразите.
Той се използва като част от религиозни или културни ритуали или за да се впишете в субкултура. Той може да маскира вашата несигурност или да се използва за подчертаване на страните, които харесвате най-много.
Гримът е толкова вездесъщ в обществото ни, че това жените да ходят без грим в някои случаи се е превърнало в демонстрация - перфектен пример е "селфито без грим".
Известните жени присъстват в страничната "лента на срама" на таблоиди като Daily Mail под заглавия като "46-годишната Дженифър Лопес се осмели да покаже лицето си без нищо отгоре".
Бой-бандите междувременно цинично се възползват от тревожността, изпитвана от младите жени относно външния им вид, като твърдят, че ви харесват точно каквито сте, тенденция, умело иронизирана в скеча на Ейми Шумър "Girl you don't need makeup":
Може би тогава по-смисленият въпрос не е "Защо жените носят грим?", а "Защо жените носят грим, a мъжете не го правят?"
За някои феминистки въпросът може да има отговор с просто измърморване на "патриархално общество". Със сигурност жените са обект на послания още от ранна възраст, които ги насърчават да вярват, че основната им функция е да бъдат украса - и поради това трябва да бъдат привлекателни за мъжете.
Ако отидете на която и да е будка за вестници, ще видите списания за малки момичета, които вървят с безплатни подаръци червило и лак за нокти.
Родителите купуват на дъщерите си странни кукленски глави без тяло, върху които да тренират гримирането. Принцесите на Disney са моделът, от който много малки момичета се влияят и заради който използват молив за очи, спирала, сенки и имат перфектно оскубани вежди.
Като се има предвид степента, в която гримът се приема като процес на разкрасяване, използвано за привличане на партньор, налагането му сред толкова малки момичета е определено повече от плашещо.
Еволюционните психолози твърдят, че както и при много други неща, гримът е свързан с полови различия.
Жените като цяло имат по-тъмни очи и устни от мъжете - и гримът подчертава тези отличия между половете.
Нещо повече, желаните качества, които един мъж търси в жената - основно свързани с репродуктивното здраве - според тях се усилват от грима.
Идеалът за красота варира в различните култури, но има някои универсални признаци за привлекателност.
Симетрията на лицето и равномерните тонове на кожата загатват за добро здраве, а младежкият вид означава фертилност.
Пълните устни и зачервени бузи пък са признак за сексуална възбуда, така че яркочервеното червило и розов руж може да подават към случайния мъж в бара подсъзнателния сигнал, че сте готови за страстна нощ.
Читателите на женски списания познават добре методите на употреба на еволюционната психология за лансиране на козметиката.
Надали някой е пропуснал тиражирания къде ли не материал, според който жените носят алено червило, за да наподобяват устните им изпълнени с кръв срамни устни.
А ако точно този вид грим не е вашата слабост, то винаги можете да накарате кожата на лицето си да прилича на тази на бебе, за да привличате мъжете - нещо, което с притеснителна честота се изтъква на страниците на лъскавите списания и се капитализира от серията Baby Skin на бранда за козметика Maybelline.
Козметичните компании често разчитат на несигурността на жените - насадена чрез години на излагане на образи на визуално и физическо съвършенство в масмедиите - за да продават продукцията си, действайки на принципа "може пък да сте си родени съвършени, но по-вероятно е да не сте, така че защо да не си купите този фон дьо тен?".
Неговата функция като начин да прикриете нежелани несъвършенства или "грозни" недостатъци се набива в главите на жените непрекъснато.
Много жени харчат трицифрени суми ежегодно за козметика - а губят също толкова време в притеснения как изглеждат.
В "Митът за красотата" Наоми Улф убедително твърди, че козметичната индустрия съществува, за да контролира поколения жени, които са в процес на еманципация. Ако те биват поддържани тревожни, гладни, непрекъснато бдителни в стремеж към физическо съвършенство, според аргументите на Улф, те няма как да успеят да постигнат независимостта си.
Поради това посланието, че естествената красота никога не е достатъчна, се вгражда от обществото в жените от много малки.
Аз самата за първи път започнах да нося грим в ранна тийнейджърска възраст, защото вярвах, че луничките, пръснати по бузите ми, са грозни.
Майка ми, която беше червенокоса и преди да излезе от къщи, казваше "Чакай малко, че трябва да си сложа миглите", никога не ме е насърчавала да нося грим, докато - притеснена от крема за избледняване, който използвах в опит да премахна луничките - не ме насочи към фон дьо тена (и после прекара следващите 10 години в сочене на леко оранжевите следи, които се трупаха около брадичката ми).
Тогава прикриването на луничките ме караше да се чувствам по-добре в кожата си, по-привлекателна, по-съответстваща на "типа" момиче, което вярвах, че момчетата харесват.
Едва когато натрупах увереност и започнах да виждам по-разнообразни образи в медиите, включително и момичета с лунички, започнах да се чудя дали те всъщност все пак не са чак толкова отвратителни и грозни.
Когато визията за красота, пред която сте изправени, е като цяло хомогенна, естествено е да прибегнете към грима като опит да се "слеете" или да сте "на нивото на другите".
Но, както често се случва с украсата на женствеността, сте изправени пред неприемлив избор.
Изследванията редовно ни заявяват, че жените харесват повече жените, които носят грим. Жените биват насърчавани да се стремят към неестествена естествена красота, увековечена в безсмъртните думи на Келвин Клайн, който е казал:
"Най-добре е да изглеждаш естествено, но за да изглеждаш естествено, е нужен грим". (Мерси за полезния съвет!)
Същото, без съмнение, е знаел и Плавт: прекалено много сол - вероятно типична особеност на живота в древен Рим предвид липсата на хладилници - е нещо лошо.
Изследване от миналата година, реализирано от университетите в Бангор и Абърдийн, установи, че и мъжете, и жените с известно количество - но не твърде много - грим са най-привлекателни.
Според резюмето "тези изводи показват, че възприятията за привлекателност по отношение на козметиката са форма на плуралистично невежество, където жените нагаждат козметичните си предпочитания към неточно възприятие на предпочитанията на другите".
The Atlantic, които писаха за изследването, бързо изтъкнаха, че "проучването е правено в Бангор, малко селище в Уелс, където стандартите за красота вероятно са различни от тези в Пекин, Берлин или Батън Руж". (Ако с това загатват, че тези стандарти може да са по-ниски, тези, които са посещавали дамските тоалетни на най-популярния бар в Бангор и са виждали процедура по нанасяне на грим, биха си позволили да не се съгласят).
Може би, когато става дума за грим, ние сами сме най-лошите си врагове, вярвайки, че светът иска да ни вижда по определен начин, когато всъщност няма нищо лошо в това да бъдем себе си.
И така: защо жените носят грим?
Можете да обобщите се един израз, че това е частица патриархално общество, частица секс, много забавление и цял захаросан слой от неоправдана несигурност.
