Ако в списъка ми за пазаруване има домати, краставици и сирене, то аз ще купя домати, краставици и сирене.
Няма да се отплесна да купувам чушки сиврия, бели патладжани, пилешко на промоция или "Вземи две, плати едно" пликче дагестански фурми например.
Тази дисциплина се изпарява като парфюм менте в топъл ден в момента, в който пристъпя прага на магазин за козметика.
Дори само ароматът в тях ме кара неистово да искам да пазарувам напълно излишни продукти.
Веднъж стъпила в такъв магазин, в главата ми веднага изникват и зазвучават настойчиво всички реклами на козметични продукти, които съм гледала в последните няколко месеца.
Из мозъка ми започват да се прескачат мечти за гъсти черни обемни мигли, румени бузи, блестяща кожа, които се материализират в покупки, които на свой ред се озовават на лицето ми.
А накрая... В очите приличам на панда.
Въпреки че в несесера ми се прескачат пет спирали на пет отделни бранда, винаги се изкушавам да си купя още поне една. По телевизията шарени клипове ми обещават огромни като на кошута мигли и блеснал поглед като на новопоявил се покемон.
Затова се сдобивам с шеста (седма... десета... двадесета) подред спирала, нося я до вкъщи с почти разтреперани ръце, сядам развълнувана пред огледалото и смело клепам по миглите с отработено в годините движение и опулена физиономия.
В ума ми пърхането с мигли след процедурата би трябвало да предизвиква лек до среден въздушен поток и да разсейва купестата облачност, ако въобще я има в тая жега.
В реалността напомням на панда с огромни черни кръгове, защото скапаното нещо се е размазало до носа ми. Мигли не се виждат заради черния пейзаж, завладял лицето ми.
И като казах лице... често след подобни шопинг изблици в лицето напомням на кавардисан тиган.
Напоследък по рафтовете в дрогериите продуктите за блясък сякаш се съвкупляват и си раждат още десетки продукти и продуктчета със същото предназначение. А коя жена не иска да изглежда като златна богиня, целуната от всички богове на слънцето по бузките?
Слагам в пазарската кошница смело хайлайтър за озаряване на тена и, както си му е редът, после го изпробвам. В описанието е споменато, че вътре има перлички, звездички и други лъскавини, което силно ме амбицира да използвам щедро количество от помадата.
Майко мила, мисля си, докато гледам втрещена как лицето ми блещи в огледалото, като че ли съм изсипала върху него половин бутилка олио и ей сегичка ще кавардисам малко червен пипер за яйцата по панагюрски.
Колкото до перличките - те са не само по лицето ми, но и по огледалото, шкафа, дивана, телевизора и подозирам, че има и долу у съседите.
Устните ми са завинаги червени!
Пазарувам си аз тринадесетото подред червило и не обръщам много внимание на думите на консултантката, че то няма мърдане. Тя ми хвали червилото като във Ве Ес Телешоп, аз кимам разсеяно и вече плащам на касата.
После го пробвам и... установявам, че наистина не мърда.
Не помага мицеларна вода, не помага лакочистител, даже и разтвор за блажна боя не влияе на червилото и неговата цялост.
След ей това червило се заклех да не стъпя в магазин за козметика, докато не го махна от устните си...