Преди четири години маркетинг специалистът Бриджит Адамс от Калифорния прави истинска сензация като се появява на корицата на американското бизнес издание Bloomberg, частично закрита от огромно заглавие - "Замрази яйцеклетките си, дай свобода на кариерата си".
Адамс на корицата на Bloomberg
Бриджит е неомъжена, с диплома от престижния колеж Vassar, говори перфектен италиански и работи с най-добрите компании в бранша си.
Историята й на страниците на списанието разказва за това как жените могат да получат повече власт чрез нова процедура за съхраняване на тяхната фертилност. Технологията им дава повече поле за избор или, както провокативно е отбелязано в статията, "начин да имат всичко".
Самата Адамс, тогава в късните си 30, си спомня, че след процедурата се чувства прекрасно въпреки цената от 19 хил. долара. Нейният план е да работи още няколко години, да си намери страхотен мъж и да създаде дом, пълен с техните общи деца.
Нещата обаче не се развиват по начина, по който се надява.
В началото на 2017-а Бриджит празнува своя 45-ти рожден ден, но от Господин Перфектен няма и помен. Затова тя решава да създаде семейство сама и с вълнение размразява 11-те яйцеклетки запас, след което си избира донор на сперма. Две от яйцеклетките не издържат още при процеса на размразяване. Други три не успяват да бъдат оплодени. Пет от ембрионите се оказват с аномалии, а шестият последен е имплантиран в матката й. На 7 март сутринта Адамс с ужас научава, че не е успяла да зачене.
С това шансовете й да износи генетично свое дете падат почти до нула. Това е един от най-лошите дни в живота на Бриджит, в които изпитва едновременно тъга, гняв и срам. Въпросите "Защо на мен?" и "Къде сбърках?" я обсебват.
Живеем във време, в което замразяването на яйцеклетки вече е доста популярно.
Служителите на корпорации като Facebook и Apple го смятат почти за задължително, а родители помагат с финансирането на процедурата. Само че има изненадващо малко дискусии около това какво се случва години след това, когато жените започнат с опитите да забременеят. Технологията се рекламира като "спираща хода на времето" и много жени я имат за сигурна застраховка за бъдещо бебе.
Но понякога сметките не излизат. Средната възраст на желаещите да замразят яйцеклетки е около 35 години, всяка от жените обикновено замразява по 10 яйцеклетки. Това дава шанс за забременяване между 30 и 60%. С увеличаването на броя замразени яйцеклетки расте шансът, но и цената. Успехът, разбира се, зависи и от редица индивидуални предпоставки.
Няколко приятелки на Адамс също се насочват към замразяването на яйцеклетки и също се сблъскват с проблеми.
Ейми Уест е близка на Бриджит. Тя в момента е на 43 години и е една от истинските късметлийки. Ейми има момченце на две годинки и голям останал запас от яйцеклетки. На друга позната - Каролин - й провървява малко по-малко. Тя замразява 25 яйцеклетки, с които планира да създаде мечтаното огромно семейство. Успява да роди близнаци, но другите яйцеклетки се оказват негодни. Трета на име Меймей се омъжва на 44 години и чак тогава с ужас разбира, че всичките й 18 яйцеклетки са безвъзвратно увредени при транспортиране от една клиника в друга.
Преживяването на тези жени показва невероятната несигурност, която замразяването на яйцеклетки носи. Някои лекари наричат тази мания за контрол над тялото унищожителна и са на мнение, че трябва да има повече диалог по темата.
Процедурата обаче става все по-известна. На мода са женски партита, които да отбележат повода, а звезди се хвалят в Twitter как са поели контрола над бъдещето си. Но се появяват и предупрежденията, че времето е основният враг на фертилността. Способността за зачеване зависи основно от яйцеклетките и техните изменения с годините.
Дори и при млади и изцяло здрави жени качеството на яйцеклетките зависи от много други фактори. Това е една от причините забременяването понякога да отнема месеци и дори години.
Около 35-тата си година жените се сблъскват с обрат във фертилността, а шансовете за забременяване започват да спадат с намаляването броя и качеството на яйцеклетките. По прищявка на природата мъжете не срещат същия проблем. Стареенето влияе върху качеството на спермата, но ефектът му върху плодовитостта е далеч по-малък. Има документирани случаи на мъже, които са станали бащи на 90 години.
Затова се появява немалък брой жени, готови да платят сериозна сума за замразяване на яйцеклетки и още толкова за съхранението им през годините. Само в САЩ броят на жени, замразили яйцеклетките си, е нараснал главоломно - от 475 жени през 2009-а до над 8000 през 2016-а.
Но да оставим сухата статистика и да се върнем към Бриджит и приятелките й.
На Каролин Лий идеята й хрумва от предаване на Опра Уинфри. Шоуто е излъчено далеч преди процедурата да стане масова, но Лий си спомня жена лекар, която обяснява колко необходима е тази технология. Когато е на 37 години, Каролин започва да се замисля за деца, а замразяването на яйцеклетки вече е популярно. По това време тя се запознава със страхотен мъж, но отначало връзката им е от разстояние.
Въпреки това той я подкрепя и Лий решава да мине през процедурата.
Заради възрастта й и резултатите от изследванията й лекарите препоръчват да мине два цикъла на екстракция. Това почти удвоява цената, но дава по-големи шансове за забременяване. След няколко години тя и приятелят й се женят и решават да имат деца. Отначало дори смятат, че имат на разположение твърде много яйцеклетки.
Идеята да бъдат оплодени всичките 25 от тях им се струва странна, но след началото на процеса осъзнават, че не всяка е орисана да се превърне в дете. Някои лекари сравняват това с ефект на пясъчен часовник - започваш с много и постепенно запасът намалява.
Процесът на замразяването става все по-съвършен с годините, но между 5 и 15% от яйцеклетките не оцеляват размразяването. Тези, които успяват, биват оплождани и развитието им се следи през следващите дни. Най-здравите от тях се имплантират в матката, но само част от тях се закрепят за стените й - първият знак за успешно зачеване. Оттам нататък бременността носи своите рискове като всяка друга.
Лий е благодарна, че се сдобива с близнаците си - момче и момиче, но със съпруга си винаги са искали по-голямо семейство. За съжаление тя губи останалите яйцеклетки.
Нейният най-важен съвет - трябва да имате резервен план, ако вашите яйцеклетки се окажат негодни.
Що се отнася до Бриджит - веднага, след като се появява на корицата на Bloomberg, заваляват имейли и обаждания. Жени от целия свят търсят съвета й и тя дори създава собствен блог на име Eggsurance, който се превръща в процъфтяваща общност, споделяща опит със замразените яйцеклетки. В преживяването на Адамс мнозина виждат вдъхновение и тя се превръща в ходеща реклама на процедурата.
Но в онзи мартенски ден, в който всичките й яйцеклетки вече са изчерпани, тя осъзнава колко едностранчиво е представила всичко и колко малко информация има за "втора част" от процеса. Има твърде много маркетинг и напразни обещания.
Бриджит започва да рови и първото, което открива е, че фертилната индустрия всъщност е доста потайна за данните за своята успеваемост.
Частните клиники често не са склонни да споделят подробни отчети и се стремят да скрият от пациентите си академичните проучвания, които доказват успеваемостта на технологията.
Освен това, допълва Адамс, много клиники предлагат единична процедура, без да споменават, че най-вероятно ще са необходими поне няколко, за да бъдат събрани достатъчен брой яйцеклетки, които да доведат до бременност. Точно това се случва и с нея.
Когато тя получава последните си изследвания, установява, че по време на процедурата по екстракция фертилността й вече е започнала сериозно да намалява. Били са нужни повече от 11 яйцеклетки. Тя определя този тип мълчание към нея като безсъвестно.
Въпреки че остава защитник на замразяването на яйцеклетки, Бриджит казва, че жените трябва да са по-добре информирани за възможните развои на събитията, включително и за негативния, а в медицината трябва да има повече прозрачност. В момента повечето виждат само оптимистичните истории, но те не са всичко.
Самата Адамс все пак стига до своя щастлив край - тя успява да зачене, благодарение на донорска яйцеклетка и сперма.
Наскоро преминава през първия си преглед с видеозон. Дори казва, че избирането на донор на сперма е било доста забавно - като да обикаляш в сайт за запознанства. Да избере донорска яйцеклетка обаче е било сломяващо, защото през цялото време си мисли "Това трябваше да съм аз".
В момента основната цел на Бриджит е да контролира върховете и спадовете, през които емоциите й преминават. Но когато чува за първи път сърцето на нероденото си дете, очите й се насълзяват от радост и благодарност. Терминът й е през май месец тази година.
Лафа "онова там баба ти ли е" съм го чувал и аз по родителските срещи на сина ми, но отправен от друго дете в посока майката на съученик на сина ми.Въпросната майка я знам, че тогава беше на 32.И изглеждаше адски състарена, ген ли що ли, грижи ли е имала, не знам. От друга страна, аз лично познавам жени на 40+, които не можеш да им дадеш повече от 30.Поддържани, облечени, стегнати в тялото, вероятно активно спортуващи. Така че, критерии бол.Сега, дали една жена иска деца в по-късна възраст е другата страна на въпроса.Това със замразяването на яйцеклетки явно е един много добре работещ бизнес.Който бизнес удобно пропуска да спомене рисковете от такава процедура, поне докато не вземе парите.Както става във всеки един бизнес, разбира се.
"Ако имаш познати жени, които не мислят да имат деца когато и да било, говори с тях и ги питай доколко биологичната им способност да раждат има значение за това как се изживяват и самоопределят като личности, жени, хора. Отговорът може силно да те изненада ако очакваш да е студено и опростенчески рационален." - Deowin, питал съм ги и до една казаха, че мразят деца и никога не биха искали да имат. Всичките са малко над 30. Няма такова нещо като биологичен часовник. Или поне не при всички. Аз лично смятам, че ако човек няма подходящ партньор, добри финанси и жилище, няма нужда да обрича на нещастие някакво невинно същество, само защото след някакви години нямало да може да зачене. Като не може, не може. А кариера и дете могат да се съчетават. Не е лесно, но при желание е възможно. Свидетел съм на доста жени, които са го постигнали. Освен това защо трябва да се стига до крайности - или на 22 или на 45? Може и между 30 и 40 и това е нещо напълно нормално - до 32-33 градиш кариера, стигаш някакво ниво, после имаш 5-6 години да създадеш поколение и заедно с бащата да се съгласуват неща като майчинство/бащинство, грижи за дома, детето, финансите и т.н. Затова са двама - за да е по-лесно. Но това си е мое мнение. В крайна сметка всеки сам си избира и сам решава какво иска от живота.
Kenny, да имаш да вземаш, наборе. На кориците на списанията всички са красавици, ходи ги виж какви са на живо. Освен това е добре човек да бъде с някого от неговото поколение. Аз нямам какво толкова да си говоря нито с бабите, нито с 20-годишните дрисли. Имам адски много критерии и за мое щастие съм открил човек, който да ги покрие и дори да ги надмине, като освен това и тя има високи критерии, които за щастие покривам. И пак казвам - външността не е всичко, но и тя е важна. Всичко е важно и не правя компромиси.
Сбъркан/а си кенче, като граматиката си. Биологичният часовник може да избързва или изостава, но нищо не може да спре изтичането на пясъка. Справка, кариеристките със замразените яйцеклетки. Някои са ударили джакпота, но повечето са останали с надрасканите карти. И няма нищо общо с морала. Не от Ганю, Альоша или Джон, а от самия Господ Бог е установено, че жена, ако не роди до 30, може и хич да не роди. Но и Бог се смилява над някои, моята роди. А да питаш жена, че и мъж, "Ти защо нямаш деца" е най-малкото нетактично, може да бъде и жестоко. На такава емпатия са способни само емпатки и емпатоци като тебе и деосвин.
Двама старци си говорят: - Запознах се с една, която обича меки пишки... - Дай й телефона, ще я побъркам
Въпросът за осиновяването е интересен. Според мен не е само до темата на статията. Има още няколко аспекта: 1/ осиновяването в развитите държави е труден процес, тъй като се дава приоритет на билогичните родители; 2/ предлаганите деца са основно от малицнствата и/или с увреждания и 3/жената е абсолютен контрол фрийк. Всъщност това не ми хареса при нея - описанието колко била сломена, докато избирала донор на яйцеклетка. Разбирам, че не й е било лесно. Повечето хора не осъзнават за какъв малък процент разлика в ДНК става въпрос, но поне да не го разказва пред всички. Нали детето след време може да го прочете и да му стане гадно, че е било някакъв краен резервен вариант. Представям си как следващите 15-20 години почти всяка седмица ще му повтаря с нежен укор "Ех, ако можеше да приличаш на мен", докато не му намачка добре самочувствието. Но това е до характер. И при много средностатически семейства фразата "Как можа да се метнеш на баща си/майка си?" е класика.
>питал съм ги и до една казаха, че мразят деца и никога не биха искали да имат Ако си получил този отговор, то очевидно не си им задал въпроса, за който говорех, а съвсем друг въпрос.