Всички знаят, че физическите упражнения и вдигането на тежести могат да имат изключително ползотворен ефект върху здравословното състояние на застрашените от модерната болест на застояването бозайници, каквито сме ние.
Но сега няма да си губим времето в доказаните на плюсове от редовен спорт.
Слизаме от бягащата пътечка и отиваме при отрупаната с дискове, застрашителна щанга, която чака някой напраскан алфа-самец да я прелъсти.
Направете си мамутски шейк с четири мерителни лъжици суроватъчен протеин, 5 грама креатин и малко глутамин и се пригответе за тежка серия вдигания на завеси над екстремния свят на съвременното поколение мъже на стероиди.
"Билдери", "лифтери", "батки", "релефи", "машини", "тестостеронени хайдуци", "анаболни кралимарковци", "нацепени изроди", "шибани животни"...
Обсебените от развитието на собствената си мускулатура кандидат-Аполони и Атласи в прогрес се разливат в много субкултури и жаргонни определения, но всички те са застрашени от преминаване в тъмната страна на фитнес вселената.
Сериозните субстанции, предназначени за драматично покачване на мускулната маса и сила - макар и нелегални - са по-достъпни от всякога и залите са пълни с 18-19-годишни консуматори на мощни препарати.
В същото време фрийк-факторът в боди-билдинга продължава да принуждава своите плодове да падат преждевременно презрели от дървото.
В последните няколко години наблюдаваме масово измиране на легендарни мускулести богове от плакатите по залите.
Преди да навършат 50 години си отидоха културистите Андреас Мюнцер, Насър Ел Сонбати, Грег Ковач, Майк Матарацо, Мат Дювал, Арт Атууд, Едуардо Кауак, Дерек Антъни, Дон Янгблъд (на 51 г. б.р), Люк Ууд, Оил Кууни, българинът Цветко Цветков...
При кечистите смъртта навести в разцвета на силите им Андрю "Тест" Мартин, Еди Гереро, Крис Беноа, "Херкулес" Ернандес, "Краш" Холи, Кърт Хенинг, Дейви Бой Смит, Шон О Хейр, Рик Руд и много други.
Във всички тези фатални случаи по един или друг начин са намесени анаболни стероди.
Понякога атлетите са комбинирали "магическите" мускулни хапове и инжекции с кокаин, амфетамини, алкохол и други вещества, друг път препаратите са били катализатор на депресивни и суицидни състояния и просто са ускорявали трагичния изход.
Но медицинският консенсус около смъртта на десетките анатомично импозантни спортисти е, че вътрешните им органи просто не са издържали на систематичното претоварване с анаболни хормони.
Дългогодишната злоупотреба уврежда сърцето, бъбреците, мозъка, черния дроб...
Тук е мястото да се направи важно уточнение и да се разсее една заблуда.
Според множество медицински изследвания и тестове през годините умерената употреба на качествени стероиди от мъже в перфектно здравословно състояние няма негативни ефекти върху здравето им.
В повечето случаи алкохолът, например, нанася по-сериозни щети от малката доза дианабол, която е била нормата в златните дни на културизма през 70-те години на миналия век, познати още като "ерата на Арнолд".
Но кой средностатистически младеж от кварталната зала има време за редовни медицински изследвания и търсене на качествен препарат?
Черният пазар прелива от непроверени кутии с потенциално опасни стимуланти.
Момчетата се тъпчат с Анавар, Анадрол, Метан, Винстрол, Примаболан, Тестостерон проипонат и какво ли още не.
Отделно имаме и "тежката артилерия" като хормон на растежа, инсулин и диуретици. Инсулиноподобният фактор на растежа (IGF-1) увеличава не просто мускулите, но и вътрешните органи. Затова е пълно с бодибилдъри с ненормално издути стомаси.
Днешните младежи, които помпат просто за да впечатлят някое гадже или от желание за съревнование с по-здравите си връстници, са склонни да залитат към стероидни цикли, за каквито елитните професионалисти от времето на Арнолд дори не са си и помисляли.
Днес резултатите трябва да са по-екстремни и по-скоростни.
Начинът на мислене при поколението "искам всичко и го искам веднага" стимулира систематично предозиране с опасни лекарства без доказан произход.
Но желанието да бъдеш по-голям и по-силен засенчва потенциалната опасност от акне, оплешивяване, гинекомастия (синдромът на мъжките "цици"), временна тестикуларна атрофия.
За увредени вътрешни органи, днешните батки дори не мислят. Мечтата за 50 сантиметра ръка на 9 процента подкожна мазнина е по-силна от всичко. Мускулният имидж владее колективното въображение на фитнес маниаци по цялото земно кълбо.
Капанът на стероидния цикъл щраква с депресията, която настъпва, когато го прекъснеш и тези 10-15 килограма размер отидат по дяволите.
Вече не си същият, вените не са толкова изпъкнали, сериите клек със 190 килограма са само приятен спомен, погледите на околните не се задържат толкова дълго върху сега спихналите делтоиди, егото атрофира...
Затова много момчета изобщо не излизат от цикъла.
Обсесията по драматично натрупване на качествена мускулана маса или екстремно придобиване на релеф обяснява сензационните заглавия в специализираните издания като например "Епидемия от "стероидна смърт".
Стремежът към радикални резултати веднага, е съчетан с разрастване на често манипулативния бизнес с хранителни добавки, които се рекламират от 130-килограмови тиранозаври с 55-сантиметра ръце и стряскащ релеф.
Тези елитни културисти не разчитат на протеин на прах и на креатин, но много 15-16 годишни хлапета още вярват на маркетинговите стратегии на индустрията за суплементи. И когато открият, че няма да качат 10 килограма мускули за месец с аминокиселини, решават да направят решителната крачка към първата инжекция.
Голяма част от фиксираните в изграждането на застрашително впечатляваща фиизика забравят и за фактора "генетичен потенциал".
Арнолд, Серж Нюбре и останалите елитни шампиони разполагат с превъзходна генетика за развитие на мускулатура и дори без стероиди ще изглеждат по-добре от средностатистическия фитнес-плъх, който се тъпче с тестостерон и метан, но резултатите ги няма.
Днес не само телата са на хап и инжекция.
Менталността е на стероиди. YOLO* поколението и легионите от несигурните млади мъже, които могат да се валидират единствено през широчината на гърба си, захранват могъща култура на чудовищност и анималистичност.
Най-модерната болест е бигореския. Или казано по-научно - мускулна дисморфия. Другият термин е почти поетичното "комплекс на Адонис" - "заболяване на психична основа, характеризиращо се с непрекъснат стремеж към повишаване на мускулната маса и мускулния релеф."
Патологично желание да си по-напраскан, нацепен и наразян от всички други в залата. Това е тъмната страна на мускулната обсесия. Тя е поразила милиони фундаменталисти на мъртвата тяга и трицепсовото разгъване на скрипец, молещи се за още един сантиметър върху бицепса в храма на телесния култ - фитнеса.
*YOLO е абревиатура на "you only live once" (живееш само веднъж)
