Проблем в сутиен

Октомври е световен месец за борба с рака на гърдата. Повод да обърнем внимание на онези, които живеят в свой ад и да не забравяме, че той може да бъде и наш. Време за сериозни кампании, PR творчество. И изпитание на мъжката съпричастност.

Преди време една кампания в Испания, съблече дрехите на мъже от три поколения. Те подкрепиха своите съпруги, дъщери и майки в превенцията на рака на гърдата, позирайки с мамография пред гърдите си.

У нас една сродна кампания пък облече 10 популярни мъже със сутиени. Целта е една, посланието и ефекта - различен.

Да бъдеш креативен на ръба между живота и смъртта изисква не смелост, а отговорност и интелигентност. Евтината сензация не става по-тежка от факта, че в нея участват уж тежащи на мястото си мъже. Защото те съвсем не са на мястото си.

Колко гледни точки се пречупват и закопчават в тези сутиени? Някой направи ли си труда да попита една пряко засегната от проблема жена, с какви очи би погледнала на тази странна картинка?

Защото една кампания има за цел да даде тон за дискусия по даден проблем, а не самата тя да се превръща в такъв.

Самите лекари смятат рака за изключително чувствителна тема. Особено този на гърдата. Деликатната тема изисква деликатен подход, а не творческо остроумие. С подобна диагноза, една жена би изгубила не само орган, здраве или живот. Тя губи идентификацията си като жена.

Дали ще я успокои мъжка солидарност, измерена с чашката на сутиена? Или ще я подложи на още по-голямо унижение. Защото в тежките си мигове, малко жени могат да запазят чувството си за хумор.

Една такава героиня е Теодора Захариева, жената извоювала своята лична битка с рака на гърдата. „Аз съм с две ампутирани гърди и трудно свиквам с „мъжкия" си пол. Тези фотоси обаче са по-подходящи за кампания от рода „Сменете пола си", поне аз така ги приемам. Когато говорим за рак, независимо какъв, имам преки наблюдения как мъжете и жените се справят с болестта. Мъжете са много по-лабилни, разберат ли, че им е поставена тази диагноза. Тя ги пречупва бързо, капсулира ги в тях самите. Често мъжете се предават без борба и примирено очакват неизбежното, приковани на леглото.

Жените са много по-борбени. Жени помагат на жените да се справят с проблем като рака на гърдата. Няма как мъж да ми вдъхне кураж. Той самият очаква кураж от жената", споделя Теодора Захариева.

Тя не знаеше, че има подобна кампания. Видяла снимките на мъже в сутиени, но никак не й хрумнало, че те са част от нейната битка. „Много съм изненадана. Лицемерно и пошло е мъжката подкрепа да бъде тиражирана по този начин. Защото болестта има и своята истинска мъжка страна. Макар в по-малка степен, мъжете също развиват рак на гърдата, който протича много по-тежко и смъртността при тях е много по-висока.", допълва г-жа Захариева.

На какво да разчитат жените с диагноза рак на гърдата, ако нямат мъж близо до себе си, ако нямат никого? Защо се изтъкват статистики, според които болестта е причина да се разпадат семейства, а не се допуска вероятността това да бъде една жестока самотна битка?

В повечето случаи жените не разчитат на никакво съпричастие. Заживяват в своя нов ад, който отброява времето за взимане на всяко важно решение. Решението дали да споделят истината за своята диагноза, или да рискуват премълчавайки я. Да поведат битка с рака, или да се оттеглят от живота. Досущ като героинята на Невена Коканова от филма „Спомен за близначката" /1976 г./.

Хубаво е известни български мъже да подкрепят кауза като тази. Но няма ли да бъде по-разбрана съпричастността им, ако до всеки от тях застане жена, преживяла този кошмар. А те вместо да пращат първични транссексуални послания по сутиени, просто да я прегърнат.

Нека се борим със страха на тези жени да споделят, да разказват за болестта си. Така ще знаят, че не са сами. Нека видим истинските им лица и се вслушаме в гласа им, когато издигаме лозунги в подкрепа на тяхната битка.

Истината е по-силна от всеки вирусен маркетинг.