Французойките и особено парижанките си нямат идея какво възхищение предизвикват у чужденците, поне докато не открият в някоя чуждестранна книжарница книги, посветени на техния стил и анализиращи всяко тяхно движение и мимика.
Понякога тези наръчници са писани от парижанки, които живеят в чужбина, или от чужденки, които живеят в Париж - няма значение, важното е, че всички имат една и съща цел - да въведат незапознатите в тънкостите на живота като парижанин.
Едва наскоро дори излиза нов подобен екземпляр - "Новата парижанка" на Линдзи Трамута.
Книгата на Трамута е интересна смесица между издание, което да държите на масичката си за кафе заради красивите цветни илюстрации, политически памфлет и наръчник със съвети и насоки.
Авторката заявява, че иска да "повдигне завесата около митологизираните парижанки и да ги представи такива, каквито всъщност са".
За тази цел писателката представя 40 жени, които не пасват на клишето - от кмета на Париж Ан Идалго до производителката на бисквити Моко Хираяма, преводачката Пунаман Чаула и много други. В списъка попадат политически фигури, дизайнерки, атлетки и поетеси.
Като показва разнообразието, което се среща у жените в Париж, Трамута иска да се пребори с клишето, че почти всички парижанки изглеждат като Катрин Деньов. Тя пише, че що се отнася за парижанките, има една особена фантазия в чужденците, която рязко се разминава с реалността.
А родената в САЩ писателка, която също лично се превръща в парижанка, възнамерява да отведе читателите си на пътешествие, което ще разбие представите им за френските жени.
Това, което прави парижанката такава, не е нейната тънка талия, косата или фактът, че следва последните модни тенденции.
Тя е такава заради начина, по който се отнася към света, заради свободата си на изразяване и заради живота, който води. Да си парижанка е въпрос на дух, а не на външен вид.
През XVIII и XIX век Париж е добре известен със своите литературни, политически и художествени салони, които често са управлявани от жени.
Това не са били обикновени хостеси, а дами като писателките Ан дьо Стал и Жорж Санд, художнички като Елизабет Виже Льо Брюн, политически активистки като Манон Ролан и дори математички като Емили дьо Шателе.
Тези жени оставят своя отпечатък, дори и понякога да са засенчвани от мъжете си съвременници, но днес историците могат да хвърлят повече светлина върху постиженията им. Жени като Санд и Льо Брюн придават аурата, с която парижанките се славят и в момента, и са олицетворение на любопитството и жаждата за живот.
Бел епок на свой ред добавя щипката сексуалност в този мистичен персонаж на парижанката.
Образът ѝ се превръща в такъв на скандална жена, която е не само любознателна, но и авантюристично настроена и с желание да експериментира в секса, да скъса с традициите и да се освободи от оковите на религията, семейството и брака.
Писателката Ситона-Габриел Колет описва архетипа на парижанката от онова време - ненаситно любопитство към живота, любовта и похотта, борба да се измъкнеш от лапите на съпруга си, вкус към скандала, амбиция за финансова независимост чрез таланта си, но и чрез чара си.
Романът на Колет "Джиджи" пък разказва за млада парижанка, обучена за куртизанка, но опитваща се да открие любовта и независимостта си.
От 20-е до 40-е години на XX век излизат звездите на работническата класа като актрисата и певица Мистингет и колежката й Арлети, която със своя остър хумор се превръща в олицетворение на характера на парижанката.
Наред с любознателния ум и жаждата за еманципация - както сексуална, така и социална - парижанката се сдобива и с мистериозност.
В годините след Втората световна война стават популярни момичетата "гамени" - игриви и палави жени, които завладяват въображението на мъжете по света. Те са брюнетки миньончета с хитро изражение като например Жулиет Греко с нейния нисък певчески глас и малка черна рокля или дребната и деликатна танцьорка Лесли Карон.
Списъкът с такива дами е дълъг, а те само спомагат да се разпространява митът за парижанките в ума на всички останали нации.
В същото време фотографите към модните списания спомагат изтънчеността на парижанката да се издигне в култ. Моделът Бетина с нейните лунички, червена коса и тънка талия върши останалото, не толкова защото е парижанка, а защото излъчва самоувереност и стил.
Всяка млада парижанка си има свой модел на подражание, на който се възхищава. Някои обожават например високи, атлетични танцьорки като Лизет Малидор, която винаги се появява с бръсната глава - нещо, което още повече подчертава красотата й.
Други харесват Анна Карина - родената в Дания муза Жан Люк-Годар, която се превръща в поредната емблема на Париж. Трети се кълнат в Симон дьо Бовоар заради нейната нахална интелигентност, феминизъм и чувство за стил.
Тюрбан, кок, брошка, сандали на платформа - тя може да придаде смисъл на комбинации, които първоначално изглеждат невъзможни.
Изведнъж всичко започва да изглежда оригинално и елегантно, вместо ексцентрично и странно - това не струва почти нищо. Парижанките притежават достъпен блясък, комбиниран с възможно най-острия ум и език.
Ако парижанката се приема за секси, често това е така, защото тя показва определено ниво на самоувереност. Ако изглежда модерно - най-вероятно е защото знае какво й подхожда, независимо кой размер точно носи.
Ако ви се струва изискана - това е свързано с вкуса й към предизвикателства. И ако я намирате за неустоима, няма съмнение, че е точно такава, защото просто обожава наистина много свободата.
