Кубинецът Михаин Лопес направи истински подвиг и записа името си със златни букви в историята на олимпийската борба. Състезателят при най-тежките - до 130 кг, спечели четвърти пореден златен медал от олимпиади, побеждавайки на финала в Токио грузинеца Якоби Каджая с 5:0 точки.
По този начин Лопес подобри рекорда от три поредни титли на великия Александър Карелин, който е шампион от Сеул 88, Барселона 92 и Атланта 96.
Сибирската мечка също имаше шанс за четири поредни златни медала, но тогава светът стана свидетел на една от най-големите и най-помнените изненади на олимпийски игри, когато руснакът бе победен от американеца Рулон Гарднър.
"Александър е най-великият спортист - каза Лопес след четвъртия си пореден триумф. - Но днес аз успях да подобря постижението му. Винаги съм го уважавал. Карелин ме е мотивирал през цялата ми кариера и винаги съм се стремял да бъда по-добър от него.
Той е истинската мечка и пример за нас, от когото всички ние сме се учили. Но сега аз съм най-дборият, въпреки че продължавам да изпитвам огромно уважение към него."
Думите на Лопес обаче явно засегнаха президента на руската борба Михаил Мамиашвили, който контрира: "Не искам да обиждам никого, но като гледам конкуренцията в тежката категория в момента, можеш да спечелиш и ако си в инвалидна количка."
Кубинецът успя да подобри рекорда на Карелин от три поредни титли в борбата на олимпийски игри, но постижението му на световни първенства е далеч "по-скромно" - пет златни медала срещу цели девет за руснака.
Лопес е истинска канара от мускули и борческа техника, като побира в себе си 121 килограма и 195 сантиметра. Но това не му пречи да се движи безупречно по тепиха. Затова и не даде нито точка на противниците си по пътя към върха, приключвайки с общ резултат от 24:0 в четирите схватки.
"Още от малък обичаше да си похапва и имаше сериозен апетит", казва за него майка му. В началото пробва с бейзбол, след което и с бокс под влиянието на по-големите си братя, но на 10 намира призванието си. "Щом треньорът по борба го видя, реши, че това е неговият човек", казва още майката на Лопес.
Пътят му в този спорт е на крачка от това да приключи още преди да е започнал. Лопес чупи крак на турнир, когато е на 13, заради което родителите му обсъждат да го спрат от борбата. Но Михаин не се отказва, след което започва да жъне успех след успех.
На 17 влиза в националния отбор, а през 2004-та дебютира на олимпийски игри. В Атина завършва пети, а брат му - Микел, финишира трети и така вече 17 години семейство Лопес има представител на почетната стълбичка на олимпиади.
Доминацията на Михаин започва в Пекин и продължава в Лондон. След това кубинецът спира с борбата за година, но през 2014-а се завръща и продължава да мачка съперниците си в Рио и Токио. Заради промяната в правилата Лопес се състезава в две различни категории: в Китай и Англия - до 120 кг, а в Бразилия и Япония - до 130 кг.
"Аз просто си върша работата - сподели Лопес след спечелването на четвъртата си олимпийска титла. - Искам да разпространявам следното съобщение към света - независимо колко си велик, важното е да останеш човек. За да постигнеш каквото и да е, трябва да преодолееш себе си, да правиш саможертви. Но в този момент разбираш, че всичко си е струвало."
Преди Токио 2020 Лопес и съотборниците му от кубинския национален отбор се готвеха заедно с родните класици в Токио. Още преди Олимпиадата Михаин обяви, че това ще е последното състезание в кариерата му: "Защо? Заради възрастта ми. Вече искам да си почивам. Време е да дам шанс на следващата генерация да се докаже. Разбира се, че искам да го направя с четвърта поредна титла. Чувствам се готов и ще го направя."
След като постигна целта си Лопес не бе напълно сигурен в това си решение: "Не искам да казвам нищо категорично за Париж в момента. Сега съм щастлив, горд съм, че съм най-добрият в света и че пренаписах историята. Кариерата м продължи дълго и работих много, за да подобря този рекорд."
