Знаете ли, че българин е бил носител на прозвището "Най-силния човек на века"?
Става въпрос за основополагаща личност в родния спорт с вълнуваща съдба, чието име носи бележитият международен турнир "Дан Колов - Никола Петров", провеждащ се у нас.
Заедно именно с Дан Колов, Никола Петров е сред най-големите български спортисти, а за постиженията му в борбата се носят легенди.
Той е роден през 1873 г. в Горна Оряховица, там се бори с останалите деца от квартала и тъй като е неизменен победител, е забелязан от стария кръчмар Деньо.
Именно бившият пехливанин дава на момчето първите уроци по борба и му показва основните хватки. Кръчмарят организира борби пред кръчмата си и залага цяла бъчва вино, ако някой победи неговото момче - но няма кой да я спечели, защото Никола винаги е №1.
Съвсем млад Петров напуска България и работи като градинар в чужбина, преди да получи възможност да се докаже на топ ниво в един от най-древните спортове.
В онези години единствено цирковите арени предоставят възможност за изява на борците. Все още младеж, Никола мечтае да срещне някои от най-известните борци в света и да премери сили с тях именно в цирка. Това се случва през 1985 г., когато той е в румънския град Браила, където пристига известният цирк на Цезар Сидони.
В него атракцията е Жорж Расо, прочут като "Най-силния мъж на земята". Борецът влиза в схватка със случаен зрител от публиката, който при победа получава парична награда от 500 леи.
На сцената излиза Никола Петров и само след няколко минути Расо е туширан, а шокираният собственик на цирка решава: ще доведе тримата най-добри френски борци, за да се изправят срещу Никола Петров. Българинът надвива и тях, за да докаже, че в успеха над Расо няма нищо случайно.
Една от победите му е над французина Дублие, който вижда таланта на младежа и му става учител и импресарио. Французинът от самото начало е категоричен, че ще изисква желязна дисциплина:"Спортен режим означава сбогом на жените, сбогом на тютюна, на кръчмите и добър ден на тренировките, на чистия въздух, на водата, на крепкия сън".
В последната неделя на месец юни джакпотът в "Тото 2 - 6 от 49" отново падна!
Щастлив участник в тиражите на тотализатора от град Плевен е познал, че изтеглената комбинация ще се състои от числата: 3, 6, 12, 21, 34, 44. Заложил е на тях в 50-я тираж на играта, залагайки само един-единствен фиш на стойност 4,40 лв.
Именно той го направи по-богат с цели 2 823 969, 95 лева, като освен това го нарежда във вечната класация на тотомилионерите в България под номер 117!
Джакпотът в играта 6/49 се рестартира отново, предлагайки ви нови над 2 000 000 лева и очаквайки поредния - 118-и тото милионер на България! За да има шанс това да сте именно Вие - продължавайте да участвате в числовите и моментните лотарийни игри на СПОРТ ТОТО.
Така Никола Петров започва да реди успех след успех - първо в Браила, където тушира "непобедимия" борец от Турция Мехмед Али, после в Париж. Едно пътуване до Турция на Петров и Дублие води до откриването и привличането на тримата турски бойци Юсуф Исмаил (по-известен в Турция и България като Коджа Юсуф), Филиз Нурулла и Кара Осман.
Триото прави сензация във Франция и води до дебюта на турските борци в професионалната борба - което променя историята на този спорт.
Междувременно успехите на Никола Петров продължават и на 20 юли 1898-а 25-годишният българин става шампион на Америка в Ню Йорк, година по-късно грабва и европейската титла по класическа борба във Виена.
Американското приключение обаче не се харесва на българина. От самото начало той се колебае дали да приеме предложението да се бие в Щатите, защото е чувал за машинациите при провеждането на борбите зад Океана.Все пак го убеждават да приеме и Америка го посреща възторжено, като истинска европейска знаменитост. Опороченият от гангстерските среди спорт обаче бързо отблъсква българина и той никога повече не се връща в Америка.
През 1900 г. се провежда най-големият шампионат в света по онова време. Събират се най-силните мъже на планетата, а българската легенда стига до финала срещу гиганта и световен шампион по борба Пол Понс. Разликата в габаритите между двамата е фрапираща, тъй като французинът е с ръст от цели 216 см и тегло от 145 кг.
Насреща стои 175-сантиметровият и 105-килограмов Петров. Но това не е пречка за българина, който с безупречната си техника, характер и налагане на високо темпо се оказва непреодолим за съперника. В началото двубоят не се развива добре и Петров е повален на пода, но успява да направи мост и да се извърти настрани. Понс е туширан в осмата част и Никола Петров става световен шампион.
На копринената му лента пише "Най-силен мъж на света за XIX век", а паричната му награда е в размер на 30 000 франка. Това е и първи случай на световна титла в българския спорт.
Петров така и не изкарва военна служба у нас, но през 1908 г. България обявява своята независимост и е провъзгласена амнистия за всички, които са се отклонили от военна служба. Така борецът се завръща в родината си и в родния си град, където е посрещнат като герой.
Зашеметяващата кариера на българина обаче е прекъсната с началото на Първата световна война. Тогава Петров изпълнява ролята на военен преводач, организира и подкрепителен пункт за пристигащите от фронта войници на гарата.
През 1917 г. той се жени за 16-годишната Стефанка от село Дичин, която му ражда две деца - Иван и Николина.
В края на войната Петров се мести в София и през 1921 г. основава първата школа по борба в София, която ръководи и лично обучава в нея младите борци. Големият спортист печели доверието на министър-председателя Александър Стамболийски, който подкрепя инициативите му.
Дори и легенда като Петров обаче не може да се спаси от някои лоши влияния и заради залитане по хазарта проиграва натрупаното състояние в игралните зали. Това го принуждава да се завърне на тепиха.
След преврата от 9 юни 1923 г. година и убийството на Стамболийски, Петров изпада в немилост, но помощ му оказват известните циркови артисти братя Добрич. В техния цирк редовни появи започва да прави мистериозният борец Черната маска, който остава анонимен и побеждава всичките си противници. Накрая се оказва, че това е именно Никола Петров.
Пътят на легендарния борец завършва на 2 януари 1925 г., когато той умира след спукване на аортата. Вече низвергнат при новите управляващи, Петров си отива забравен и изоставен. Погребан е в родния си град Горна Оряховица.
За успехите на Петров липсва безспорна статистика, но е известно, че на близо 50 състезания достига до челната тройка, а общо участията му в турнири са стотици.
Още през 1963 г. внегова чест България започва да провежда големият ежегоден международен турнир по класическа борба, носещ името му, а на победителите в него се връчва и "Златен пояс на Никола Петров".
Дълги години дъщерята Николина връчва пояса на победителя в турнира. Днес надпреварата носи името и на Дан Колов - двете величия са родоначалници на българските успехи в борбата и логично, на тях е кръстена най-старата и авторитетна родна надпревара в този спорт.
От техните достижения досега борбата се превърна в най-българския спорт, носещ неизменни отличия и престиж на страната ни на голямата сцена.
Именно борците са спечелили най-много олимпийски медали за България - 69, от които 16 златни, 32 сребърни и 21 бронзови.
Това е една трета от всички български отличия на летни олимпиади.
А когато говорим за борбата и нейното златно място сред родните спортове, не бива да забравяме, че всичко започва от личността на Никола Петров.
*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР
