Изхвърлен от любимия Нюкасъл, той работеше в супермаркет и не смееше и да мечтае, че един ден ще огорчи Мбапе и компания

Две минути и 47 секунди няма как да са дълъг период от време, нали така?

Но ако попитате Дан Бърн, той сигурно ще ви каже, че онези две минути и 47 секунди срещу Пари Сен Жермен са му се сторили като най-дългото чакане в досегашния му живот.

Интересно какво ли се е въртяло в главата на двуметровия защитник на Нюкасъл, докато чакаше системата ВАР да реши съдбата на неговия забележителен гол във вратата на ПСЖ.

Бърн направо полетя над Милан Шкриняр, за да забие с глава второто попадение за вечерта, с което домакините си осигуряваха два гола преднина още през първото полувреме.

"Сейнт Джеймсис Парк" вече надушваше първата победа на Нюкасъл в Шампионската лига от 20 години насам. Победа, която щеше да бъде знакова - постигната срещу френския шампион с мегазвездата Килиан Мбапе на терена.

Победа, която щеше да даде реални шансове за излизане от най-завързаната група в турнира.

Но редовен ли беше голът? Това се оказа неочаквано сложен въпрос, защото в ситуацията имаше цели три спорни момента.

Може би Джанлуиджи Донарума беше направил едно от най-знаменитите тройни спасявания, които сме виждали. Вратарят първо предотврати автогол на Мануел Угарте, после отрази изстрел на Бруно Гимараеш в близкия ъгъл.

Но успя ли да спре и удара на Дан Бърн преди топката да премине голлинията? И в засада ли беше Гимараеш преди да центрира към Бърн?

Повторенията успокоиха феновете на "джордитата" - Гимараеш беше покрит и беше в редовна позиция, а топката беше далеч зад голлинията при финалния изстрел.

Тогава какъв беше проблемът? Оказа се, че кълбото е срещнало ръката на капитана Джамал Ласелс по-рано при атаката.

Предстоеше още по-болезнено чакане за преразглеждане на положението.

Sportcafe Uefacafe

Нюкасъл разби ПСЖ и оглави "групата на смъртта"

Тежко поражение за Мбапе и компания

В периода на изгаряща неяснота, Дан Бърн едва ли е разсъждавал относно обърканото правило за игра с ръка във футбола.

По-вероятно е подсъзнателно да е преминавал през целия си спортен път до момента, довел до този негов удар, който щеше да се превърне в незабравим гол.

Левият бек вече е на 31 години и се наслаждава на късен пик в кариерата, но за да стигне до него му се налага да превъзмогне ранно разочарование.

Дан е фен на Нюкасъл от дете и негов идол е Алън Шиърър, така че не е чудно, че започва в школата на "свраките". Само на 11 години обаче той е освободен от академията и се прехвърля в далеч по-скромни школи като тези на Ню Хартли, Блит Таун и Блит Спартанс.

В детството си не играе на особено блестящи терени, тъкмо обратното - свиква да се бори за топката на кални и неравни игрища.

Макар че не изоставя мечтата си да стане професионален футболист, на 16 години Дан Бърн е принуден да работи във веригата супермаркети Asda. Съчетава реденето на щандове с мачове за Блит Спартанс, където го забелязва скаут на Дарлингтън.

Така тийнейджърът се прехвърля във Втора лига, или четвърта английска дивизия, а това за него си е прогрес. Може би мечтата не е съвсем угаснала.

Във Втора лига обаче Бърн изиграва само четири мача, преди Дарлингтън да изпадне и да стигне до полупрофесионалното ниво на английския футбол.

15 мача за защитника в пета дивизия вече убеждават окончателно Фулъм да го вземе и Дан прави скока чак до клуб от Висшата лига.

Естествено, и там не всичко минава безпрепятствено и първоначално Бърн трупа опит във втория отбор, после преминава периоди под наем в Йоувил Таун и Бирмингам, преди да дебютира за първия тим на Фулъм през 2014 г.

Той тъкмо пробива в Премиър лийг, прави добро впечатление и открива головата си сметка, когато идват нови разочарования.

Фулъм изпада, а Дан Бърн не успява да си издейства постоянно титулярно място дори в Чемпиъншип. Накрая просто е освободен, когато договорът му изтича.

Sportcafe Uefacafe

След унижението в Нюкасъл Енрике проплака: Несправедливо!

Еди Хау: Невероятна вечер

Следва трансфер в новака от Чемпиъншип Уигън, но и ново изпадане - сякаш вечно съдбата му ще бъде да се състезава за потъващи отбори.

Бърн е обявен за играч на сезона в Уигън, но какво от това, след като му предстои да играе в трета дивизия? През следващия сезон обаче Уигън си издейства промоция обратно в Чемпиъншип, а защитникът вече е впечатлил скаутите на Брайтън и му предстои нов скок до Висшата лига.

След като подписва с Брайтън, Бърн продължава да играе в Уигън като преотстъпен до януари 2019-а и едва тогава се прехвърля в новия си клуб.

Там вече идват още по-добрите времена и бранителят се оказва истинска находка, като в края на годината е единственият футболист на "чайките", който е изиграл всяка една минута от шампионатните мачове.

Дан играе ту като ляв бек, ту като централен защитник, като и на двете позиции впечатлява, а Брайтън бележи прогрес от сезон на сезон. През май 2021 г. бранителят отбелязва победния гол за паметния успех с 3:2 над Манчестър Сити, после стига и до капитанската лента.

Но колкото и да са щастливи времената на "Амекс", когато любимият Нюкасъл проявява интерес към Дан Бърн, той няма как да не послуша сърцето си.

Играчът вече си е спечелил репутация на универсален боец, упорит, надежден и до голяма степен недооценен защитник, способен да се развива още и още.

В края на зимния трансферен прозорец през януари 2022 г. Брайтън приема офертата от 13 млн. паунда и Бърн се завръща там, откъдето е изгонен близо 20 години по-рано.

Той е доста неконвенционален ляв бек със своя ръст от два метра, но става незаменим за състава на Еди Фау, преборил се неочаквано бързо за завръщане в Шампионската лига и за първи финал за купа от десетилетия насам.

Със своята вяра и неуморна работа, местният герой си извоюва славния миг, в който наказва Донарума и огорчава Мбапе и компания.

2 минути и 47 секунди изчакване на ВАР си заслужават, защото голът е признат и "Сейнт Джеймсис Парк" изригва още веднъж - но не и за последен път в този паметен мач. 

Днес големият Дан Бърн е там, където му е мястото - на терена за Нюкасъл и в сърцето на всеки един фен, споделящ неговата любов към клуба.

Историята му наистина е вдъхновяща и показва защо Нюкасъл е нещо много повече от напомпан със саудитски пари отбор.

Докато се изкачват по футболната пирамида, "свраките" успяват да запазят идентичността си - поне засега. И феновете припознават този тим за свой, виждайки в основата мести момчета като Бърн и Шон Лонгстаф.

Нещо подобно се опитва да направи и Пари Сен Жермен, но за да стигнат дотук, парижани трябваше да преминат през години лутане с абсурдно скъпи чуждестранни звезди.

Затова срещата им с летящия Нюкасъл на Еди Хау в сряда вечер се оказа толкова болезнена, но и поучителна.

А крайното 4:1 беше заслужена награда за отдавнашните фенове на английския тим, на които им се наложи да чакат твърде дълго за вечери като тази.

Sportcafe Футбол свят

Нюкасъл се развива много по-бързо от Сити и един ден ще завладее Висшата лига

След 20-годишно чакане тимът отново е в Шампионската лига