Нюкасъл ще играе в Шампионската лига през следващия сезон.
Клубът си гарантира място в челната четворка на Премиър лийг след равенството 0:0 с Лестър в понеделник вечерта.
Тимът на Еди Хау пропусна да победи борещия се за оцеляване съперник и отправи цели 23 удара към вратата на Даниел Иверсен - но макар че не взе три точки, накрая все пак празнуваше.
Еуфорията е разбираема, защото това е жадувано завръщане в елита на Европа след 20-годишно чакане.
Кръг преди края на сезона "свраките" са на трето място, на точка над Манчестър Юнайтед и на 4 над Ливърпул. А техният главозамайващ прогрес е много сериозна заявка за бъдещето, което изглежда принадлежи на клубовете, притежавани от петродържави.
Измина над година и половина, откакто през октомври 2021 г. Нюкасъл беше придобит от Фонда за публични инвестиции на Саудитска Арабия. Днес на "Сейнт Джеймсис Парк" разполагат с неограничените богатства на арабската държава, но дори и при това положение, темпото им на развитие е впечатляващо.
Малко преди първия съдийски сигнал срещу Лестър, феновете на домакините извадиха огромен банер с текст "Лошите времена рано или късно свършват, но легендите са вечни".
Думите бяха изписани върху образите на мениджъра Еди Хау и неговите футболисти, преобразили един отбор, който дълго тънеше в посредственост.
Когато Хау пое тима преди 19 месеца, той беше на предпоследното място във Висшата лига. А публиката беше свикнала да гледа класирането отдолу нагоре и да трепери за оцеляването в елита.
Но горчивите времена при управлението на Майк Ашли вече са зад гърба на Нюкасъл. "Джордитата" ги изстрадаха и дочакаха периода, в който отново могат да мечтаят.
Те достигнаха до Шампионската лига много по-рано, отколкото който и да е можеше да прогнозира. Всъщност проектът на Нюкасъл се развива много по-скоростно от този на Манчестър Сити, след като "гражданите" бяха придобити от Абу Даби и шейх Мансур през 2008 г.
На Нюкасъл бяха необходими 592 дни и 250 млн. паунда за селекция, за да се изкачи от 19-ото място до челната четворка и да си осигури футбол в евротурнирите на топ ниво.
Преди шейх Мансур да пристигне в Манчестър, Сити беше завършил девети, а достигането до Шампионската лига се случи 981 дни по-късно след 373 млн. паунда за селекция (които биха били много повече в днешни пари).
Възраждането на Нюкасъл (също като доминацията на Сити) няма как да не предизвика критики - тъй като ресурсите идват от държава, нарушаваща брутално човешките права и финансираща клуба заради свои политически цели.
Но клубът заслужава признание заради начина, по който управлява наличните средства и реализира проекта си.
Първото попълнение на Сити при шейх Мансур беше Робиньо и това трябваше да бъде знаков трансфер, но атрактивният бразилец не успя да се впише във Висшата лига.
Нюкасъл не тръгна да привлича някакви големи звезди и първи пристигна Киърън Трипиър, недооценен десен бек, взет на промоция, който сега се радва на номинация за играч на сезона в Премиър лийг.
При треньорите "джордитата" също действаха умно. Докато Сити задържа Марк Хюз над година и не му показа вратата дори след десетото място през 2008/09, Стив Брус загуби работата си по-малко от две седмици след смяната на собствеността в Нюкасъл.
На мястото на Брус, Еди Хау извади по убедителен начин тима от зоната на изпадащите, а още във втория си сезон го изкачи до топ 4.
Естествено, Нюкасъл никога нямаше да постигне това без парите, с които бяха купени Бруно Гимараеш, Александър Исак и Свен Ботман. Но най-ценната придобивка на клуба е мениджърът, също както е Пеп Гуардиола за Сити.
Трансформацията, осъществена от Еди Хау, е треньорско постижение в класическия смисъл.
Той успя да направи играчите несравнимо по-добри, а говорим за играчи, които в голямата си част бяха считани за неудачници или годни само за безславно живуркане около зоната на изпадащите.
Хора като Фабиан Шер, Мигел Алмирон, Жоелинтон, Шон Лонгстаф, Джейкъб Мърфи и Калъм Уилсън днес са като преобразени в сравнение с това, което представляваха преди пристигането на Хау.
Ако през лятото на 2021 г. някой беше казал, че през 2023-та те ще играят в Шампионската лига, изказването щеше да звучи смехотворно.
Такова колективно подобрение на толкова много играчи няма как да се дължи на нещо друго, освен на перфектна треньорска работа и е трудно да си представим друг мениджър, който би ги развил до такава степен за същия период.
Когато Хау беше назначен, някои считаха, че той не е достатъчно голямо име за амбициозния проект на Нюкасъл - и че е на поста само за да закрепи положението и да спаси "свраките" от изпадане, преди да дойде някоя истинска звезда в треньорството.
Но идеята на ръководството не е да напълни Нюкасъл със звезди на терена и на пейката.
Привържениците също не мечтаят за това, на първо време те искаха просто да възстановят силната си връзка със своя любим отбор.
Преди мача срещу Лестър, двама фенове на тима бяха интервюирани и признаха, че в началото на сезона са щели да се радват на завършване в топ 10.
Нюкасъл преизпълнява плана за развитие отчасти заради сривовете при Челси, Тотнъм и Ливърпул, но разбиването на статуквото и на т.нар. топ 6 в английския елит си остава нещо изключително.
Ако отново се върнем на сравненията със Сити - "гражданите" взеха титлата на Англия малко след като достигнаха до класиране в Шампионската лига.
Засега Нюкасъл не може да се надява на титла, преди всичко заради присъствието на Пеп Гуардиола и целия модел на "Етихад", изграден в услуга на мениджъра.
Но рано или късно Гуардиола ще си тръгне, а начинът, по който Нюкасъл се развива му дава всички шансове да достигне до своя собствена ера на доминация.
На този етап привържениците са щастливи не само защото се готвят за европейски пътувания и елитни двубои в Лигата на богатите - а и защото живеят с усещането, че това е само началото на добрите времена.
