Съотношението на силите в предния мач между Пари Сен Жермен и Ливърпул беше такова, че обрат в общия резултат не изглежда никак вероятен.
Френският шампион спечели с 2:0 първия четвъртфинален сблъсък от Шампионската лига, но заслужаваше да вкара още поне 3-4 гола и да сложи край на интригата още в Париж.
Все пак Ливърпул някак оцеля и тази вечер на "Анфийлд" ще се надява да изживее една от магическите вечери, които този стадион неведнъж е виждал.
Вярно е, че тимът на Арне Слот не изглежда готов за футболно чудо във формата, в която се намира - но и ПСЖ не е непобедим и не показва чак толкова високо ниво, колкото миналата година по същото време при покоряването на европейския връх.
Ако погледнем как предишни съперници на парижани успяха да ги затруднят през този сезон, ще се убедим, че Ливърпул не е обречен и има на какво да разчита срещу звездния състав на Луис Енрике.
На пръв поглед е парадоксално да започнем от Челси, тъй като "сините" бяха отнесени с общ резултат 2:8 от ПСЖ в предишната фаза на Шампионската лига.
Но да не забравяме, че именно Челси шокира френския гранд през миналото лято на финала на Световното клубно първенство и постигна категоричен триумф с 3:0.
Именно тогава английският тим демонстрира работеща формула за неутрализиране на този съперник.
Воден от Енцо Мареска, Челси прибегна до подход с хибридна преса с цел агресивно да притиска най-опасните играчи на ПСЖ.
Централните защитници Ливай Колуил и Трево Чалоба се редуваха да преследват Усман Дембеле, а страхотен синхрон с тях имаше халфът Мойсес Кайседо, който бързо запълваше всякакви пробойни в отбрана.
Миналата седмица мениджърът на Ливърпул Арне Слот предприе риск с промяна на схемата в опит да пресира нападателите на противника по същия начин.
Този тактически ход обаче се провали, защото на мърсисайдци им липсваше флуидността, с която Челси на Мареска изпълни плана си през юли.
В реванша Слот едва ли ще използва отново трима централни защитници, но се налага да поеме други рискове, за да опита да спечели поне с два гола разлика.
В последните месеци ПСЖ на два пъти загуби с въпросните два гола разлика в първенството - от Монако и от Рен, като и двата пъти резултатът беше 1:3.
Какво може да научи Слот от тези два мача?
Монако видимо се представя доста успешно срещу Пари Сен Жермен и през сезона има две победи, едно равенство и само една загуба в преките сблъсъци.
Победата с 3:1 на "Парк де Пренс" през март беше постигната със сходна схема на тази, която Ливърпул изпробва миналата седмица с трима централни бранители.
Играчите на Монако наблягаха предимно на персонална опека, а най-атакуващо настроеният им халф Мамаду Кулибали се включваше напред по същия начин като Доминик Собослай, за да оформя атакуващо трио с двамата нападатели.
Но за разлика от Ливърпул, Монако има повече опит в такава постройка и е много по-ефективен отбор при колективна преса, затова и успя да създаде толкова проблеми на по начало по-класния опонент.
А първият и третият гол на гостите дойдоха след отнети топки близо до противниковата врата.
На "Анфийлд" домакините също ще имат намерение да пресират, но през целия сезон тяхната преса е неубедителна, така беше и на "Парк де Пренс".
Необходима е повече концентрация в играта без топка, повече тичане и повече смелост, отколкото в първия сблъсък.
Съчетани с ефективност при контраатаките, тези характеристики могат да задушат Пари Сен Жермен.
Така постигна успеха си Рен, който беше загубил с 0:5 от ПСЖ през декември, но при следващата среща с шампиона изненадващо надделя с 3:1.
Рен използва система 4-2-3-1, като Себастиан Шимански се грижеше да охранява персонално Витиня.
В онзи мач ПСЖ получи първия гол след простичка, но ефективна дълга топка зад защитата. Вторият гол беше при корнер, а третият - при контраатака в последните минути.
Може би именно това са трите най-реалистични начина, по които парижани могат да бъдат наранени.
Поне на хартия, Ливърпул притежава възможностите да бележи тъкмо по тези начини и през миналия сезон основно оръжие беше контраатаката.
Тогава някои от изпълнителите бяха други, но нека си припомним, че в Айнтрахт Юго Екитике блестеше именно при контраатакуващ стил.
И ако си мислите, че отборът на Луис Енрике ще стои прибран отзад при аванс от 2:0 след първия мач, трябва да си дадете сметка каква е футболната философия на този треньор.
ПСЖ на Енрике ще иска да контролира топката, халфовете ще сменят местата си, а бековете ще се включват напред - и ще оставят пространства зад себе си.
Показаното от двата отбора до момента през сезона навява на мисълта, че Ливърпул не бива да разчита на пресата си, защото не е достатъчно добър в този компонент, а футболистите на противника обикновено са твърде технични и ловки, за да бъдат затруднени точно по този начин.
Но контраатаки в правилните моменти могат да причинят доста повече щети на ПСЖ.
Ако приемем, че този път Слот ще заложи на по-позната схема, може би най-добрият вариант е онова 4-2-2-2 от домакинството на Галатасарай, спечелено с 4:0.
Мениджърът се нуждае от четирима в защита, но и от достатъчно хора в средата на терена, които поне на теория да осигуряват числено предимство пред триото на ПСЖ.
Бековете Джереми Фримпонг и Милош Керкез ще трябва да носят опасност по фланговете, а Екитике и Мохамед Салах действаха добре в миналите няколко случая, когато бяха пускани като нападателно дуо.
Салах не е активен в играта без топка и това представлява риск срещу съперник като Пари Сен Жермен, но тази вечер на "Анфийлд" се налага да се поемат рискове.
Каквато и да е системата на Ливърпул, "червените" трябва да опитат да разстроят играта на Витиня, защото той е човекът, който придава темпото и стила на ПСЖ.
Кой ще го пази персонално? Вероятно Собослай, но може да бъде и някой друг от халфовете.
Ливърпул ще трябва да изиграе голям мач и да покаже повече, отколкото досега през сезона - но дори в такъв случай не е сигурно, че ще осъществи необходимия обрат.
Важното е обаче, че рецепти за неутрализиране на ПСЖ съществуват, а с това и надеждата, че има как страховитият противник да бъде изненадан.
