Двете половини от коалицията изглеждат разделени как трябва да действат за напред

Забрана за социални медии - звучи супер, ама не работи

Някои от най-великите любовни истории

Webcafe.bg 14.02.2015, 10:27

Едуард и Уолис

Кралят, който предаде кралството в името на една любов.

Така е известен крал Едуард VIII, който абдикира от престола и го отстъпва на брат си Джон, за да се венчае за една американска актриса със съмнителна репутация, според законите на пуританска Англия от началото на миналия век.

Самата Уолис, когато среща Едуард – тогава все още като принц, има два брака зад гърба си, при това завършили с опустошителни скандали и драматични разводи. Аристократът, очарован от свободното й поведение и чара й на фатална жена, е толкова силно пленен от тази 40-годишна американка, че се влюбва в нея буквално до ръба на благородните си уши.

Бракът му с Уолис, чието рождено име всъщност е Беси, е съвсем очакван, като се има предвид ексцентричното му поведение по принцип. Като истински бохем и експериментатор, той предпочита да прекарва времето си в летене със самолет или в организиране на напивания с шампанско, вместо за управлява важните кралски дела.

Когато двамата официално стават съпрузи, присъствието им в кралския двор не е особено желано. Все пак те получават по право титлите дук и дукеса на Уиндзор.

Бони и Клайд Ако любовта е тревога и болка, то престъплението понякога естествено става част от нея. Именно това е държало в особено силно романтично чувство една от най-емблематичните любовни двойки на миналия век – легендарните банкови обирджии Бони и Клайд.

Бони Елизабет Паркър е родена през октомври 1910 г. в Тексас, но като дете семейството й се мести в Далас. Живее в бедност и това я принуждава да се омъжи едва 16-годишна, но скоро съпругът й влиза в затвора. Хубавата Бони така и не се развежда с него и дори, когато е убита заедно с Клайд, на ръката й още стои венчалният й пръстен о единствената й сватба.

Клайд Бароу e година по-голям от нея - тексасец, който влиза в затвора за първи път на 16 години, защото „забравил“ да върне взета назаем кола. В затвора „попаднал на хора“, а едва 19-годишен вече обира магазинчета.

Срещата между Бони и Клайд е съдбоносна – според тогавашната преса това е ужасяващ тандем, който извършва обири, грабежи и убийства из територията на Щатите. Не е много ясно доколко Бони наистина и винаги е участвала в престъпната дейност на Клайд и бандата му и дали това не е по-скоро вестникарска измислица за придаване на повече романтика и чар на историята. Истина е обаче, че когато американската полиция убива двойката в засада, телата на Бони и Клайд са намерени прегърнати.

Владимир Висоцки и Марина Влади

Почти 35 години след смъртта си Владимир Висоцки все още е истинска руска легенда. Песните му продължават да се пеят, а историите за бурния му живот се разнасят като легенди. Една от тях е и романтичната му любов с Марина Влади, която става и негова трета съпруга.

Истинското й име е Марина Владимировна Полякова-Байдарова, а когато животът я среща с такъв магнетичен мъж като Висоцки, тя вече е женена два пъти и има трима синове от двамата си бивши съпрузи. Любовта им се разгаря бурно, Марина въвежда Володя във френските среди, синовете й го обожават и всичко изглежда чудесно.

Висоцки обаче така и не се справя с тежкия си проблем с алкохола, към който скоро прибавя и наркотиците. Прави опити за самоубийство, твърде непостоянен и лабилен е, чувствителността му често тежко се преживява от най-близките му хора. Постепенно двамата с Марина се отчуждават, но Володя така и не взима решение да се разведат. Често казвал "Не мога да бъда вече с нея, но и без нея също не мога". Един от последните телефонни разговори преди смъртта си, Володя провежда именно с Марина.

Григор и Силвия

„Аз тебе много те обичам и ще се оженя за теб. Но трябва да знаеш, че ще умра млад“. Това е паметната реплика на една наистина специална любов – между актьора Григор Вачков и неговата съпруга Силвия. Той й казва това в една тиха сладкарничка до църквата „Св.Седмочисленици“, когато е на 24 години, а тя – едва на 15. Силвия за първи път тогава яде истински шоколад и сладкият му вкус ще остане завинаги в спомените й, заедно с първия и най-силен любовен трепет към един харизматиен и зашеметяващо талантлив мъж.

„Кажи ми нещо за теб, аз нищо не знам!" – контрира го тогава младото момиче. А Вачков като на изпит обяснява:

„Роден съм в село Трънчовица, Плевенско. Майка ми е починала, когато съм бил на 13. Отгледали са ме сестрите ми. Баща ми, дядо Вачко, е много работлив и почтен човек... А аз имам болни бъбреци, имам нефрит - на тази болест не й дават повече от 20 години, а те вече доста минаха.“

На Силвия още тогава й е ясно, че е срещнала мъжа на живота си. Затова не се колебае веднага да разкаже на баща си Васил за най-романтичното предложение, подкрепено с вкус на шоколад.„Татко, казва тя, Гриша ми каза, че ще се ожени за мен! Какво ще кажеш?"

А баща й отвръща: „Ами какво да кажа... Има да гладувате!“... Силвия и Гриша обаче живеят щастливо заедно повече от 20 години. Той, както и сам е предупредил своята любима, умира наистина твърде млад. И до ден днешен обаче Силвия Вачкова не се представя като вдовицата на големия актьор.

Тя държи да я наричат просто съпругата на Григор Вачков.

Яворов и Лора

„Моята любима Лора се уби сама. Ида и аз подир нея”.

Това пише Яворов минути преди да се простреля в слепоочието, за да последва своята любима съпруга в света на сенките.

Трогателната бележка, написана с разкривения почерк на поета, може да се види все още в къщата музей на Пейо Яворов, където приключват животите и на двамата влюбени.

Според историята връзката им е била трудна и често пъти ожесточена. Нестабилна емоционално, Лора изгаряла от ревност и често правела неистови сцени на съпруга си, несъобразявайки се нито с мястото, нито с обкръжението.

Яворов пък, въпреки грозноватото си лице, привличал женското внимание, а нежните му стихове пълнели тетрадките и мечтите на девойките в цялата страна. Първият му опит за самоубийство не успява и поетът живее почти напълно сляп още година. Вторият път обаче ръката му е точна и смъртта го отнася завинаги там, където почива неговата Лора.

Снимка: Getty images

Едит и Марсел

Едит Пиаф, най-прочутата френска певица на всички времена, е известна с многото си любовни истории и кратките флиртове с почитатели. Една любов наистина изиграва огромна роля в живота й, а трагичният й край завинаги отнема от нея усещането за радост.

Когато Едит среща боксьора Марсел Сердан, тя вече е звезда, при това свикнала на висок стандарт и бохемски живот. Любовта към младия боксьор коренно я преобразява.

Двамата не излизат с дни от дома на Пиаф, а спалнята се превръща в обичайното им обиталище.

Всичко върви прекрасно близо две години, докато Марсел не тръгва за Ню Йорк по настояване на Едит и не загива в самолетна катастрофа. Това се случва през 1949 година и в следващите 40 години до смъртта си великата певица така и не успява да намери заместник на своя любим, въпреки че след шока с охота се впуска във всякакви водовъртежи от страсти.

Кристо и Жан-Клод

Христо Явашев нямаше да опакова Райхстага, ако не беше французойката Жан-Клод – неговата муза и съпруга, замесена във всичките му монументални инсталации.

Двамата са родени в един и същи ден през 1935 г., срещат се в Париж, когато са на 23 години, той като беден имигрант, тя – като генералска дъщеря и наследница на огромни имения.

Първоначално двамата имат дрязги, но след това между тях избухва бурна любов, която пазят в тайна. Тогава Кристо опакова неин портрет, с което загатва за огромния си потенциал, но Жан-Клод е убедена, че семейството й никога няма да приеме беден имигрант. Затова се жени за друг, въпреки че е бременна, и чака три години, докато стане съпруга на българина.

Двамата се местят в Ню Йорк и така започва шеметната им кариера.

Прочута нейна реплика е: "Аз правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство". Жан-Клод умира от мозъчен кръвоизлив на 18 ноември 2009 г. Тогава Кристо казва, че е загубил музата си.

Снимка: Getty images

Ив и Симон

Любовта между френските кинозвезди Ив Монтан и Симон Синьоре е вдъхновяваща за няколко поколения французи. Когато се срещат, и двамата са известни и красиви. Милиони млади хора по света се опитват да им подражават. Двойката се жени през 1951 година и въпреки че Ив истински и дълбоко обича Симон, това не му пречи от време на време да изхвърча от семейното огнище, за да се приземи на нечий друг женски балкон.

Това се случва и през 1960 година, когато на снимачната площадка на „Милиардерът“ (известен още и със заглавието „Хайде да правим любов“) красивият французин с италиански корени среща Мерилин Монро .

Това, което пламва между тях, е много повече от искра, а когато разбира, Симон е съкрушена. „Тя или аз!“, поставя тя условие на съпруга си, а той така и не успява да събере смелост да я напусне, за да заживее с американския сексимвол Мерилин. Огорчената съпруга се отдава на огромни количества алкохол и цигари, оттегля се киното и прекарва няколко години с чорлава коса, подпухнало лице и по пижама между стените на дома си. В този вид дори дава някои от най-трогателните си интервюта за френските медии.

Следва бавно и мъчително връщане към киното, но тъгата по загубената любов завинаги остава в очите й. Тя и Ив остават съпрузи до нейната смърт през 1985 година. В същата година двамата се появяват за последен път заедно на церемонията по раздаването на наградите „Сезар“. Монтан умира през 1991 година на седемдесет години, но само три години по-рано се случва най-голямото щастие в живота му – тогавашната му приятелка Карол Аиел ражда единствения му син Валантен.

Вазов и Зихра

Казват, че това е най-голямата любов в живота на иначе влюбчивия по природа Иван Вазов. Като млад и набързо създаден юрист за нуждите на млада България, той се озовава на работа в Берковица. Не е ясно доколко се е справял с юридическите си задачи, защото архивите пазят доказателства за една издадена от него присъда – над някакво куче.

За сметка на това, точно в това берковишко време се раждат някои от най-забележителните сюжети на писателя и... една наистина голяма любов – към вдовицата на турския бей Зихра Тя остава сама, след като мъжът й се удавя много пиян. След смъртта му неин покровител и любовник става някакъв руски офицер, който я покръства и тя сменя името си на Параскева, която наричат Пеша.

Когато я вижда за първи път, Вазов е изумен от красотата и естествеността й и не спира да мисли за нея. Въпреки че любовта им е невъзможна, двамата споделят чувствата си, а самият Вазов е наясно, че от тая работа нищо няма да излезе. Това като че ли прави емоциите му още по-силни, а образът на Зихра се появява в много негови произведения след това.

Невена и Шарлето

За изпепеляващата и забранена любов между Невена Коканова и сръбския й колега Раде Маркович, с когото се запознава на снимачната площадка на „Крадецът на праскови“, се знае вече много.

По-малко известен факт е, че първата дама на българското кино остава вярна на съпруга си Любомир Шарланджиев (наричан от колегите си Шарлето), въпреки всичко. Двамата се запознават, когато тя е едва на 18 по време на снимките на „“Години за любов“.

Шарланджиев направо пощурява по нея и още тогава се зарича да я вземе за жена. Само няколко години по-късно двамата стават семейство и остават такова в следващите близо 20 години, до 1979 година, когато Любомир умира внезапно.

Животът им заедно обаче не винаги е розов – след като кариерата му на филмов режисьор е почти пред крах, Шарланджиев изпада в тежка депресия. Само Невена знае какво понася у дома и как успява да оцелява в работата си, въпреки неспокойния дух на своя партньор.

В името на любовта им и в памет на своя съпруг след смъртта му Коканова довършва и последния му филм „Трите смъртни гряха“.

Любовта не е в червените китайски сърца, пухчетата и коженото бельо, свенливо закупено от някой секс магазин.

Любота е отвъд тези неща. Тя е в неизговореното и ненаписаното, защото се случва уникално на всеки.

Някои от големите любовни истории, които ще прочетете тук, са написани от хора, които със сигурност са ревнували точно като нас, изпадали са в истерии, писали са прощални писма, плакали са до изтощение и са летяли в небесата от възторг и страст.

Любовта им е имала и битово лице - с хвърляне на чинии, затръшване на врати, пиянски скандали и горчиви признания.

Имало е огнестрелни рани и гигантски държавнически промени, отразили се на световния политически пейзаж.

Но е била любов. Защото е изпепелявала безпощадно.

Дай Боже всекиму!