Тази история започна да придобива сълзлив и водевилен оттенък. Бившият служител на МВР - работил е там като експерт по творби на изкуството, настоящ пенсионер и художник Йордан Опиц, шества из медиите, за да разказва как е бранил собствеността си и как едва ли не отива в затвора невинен...
На 10 септември Върховният касационен съд присъди 5 години затвор за Йоан Опиц заради предумишлено убийство. Така върховните магистрати намалиха присъдата от 7 на 5 години на трета инстанция, след като на първа е била 10 години.
Опиц е осъден за това, че през февруари 2007 г. е прострелял смъртоносно Мариан Янчев. Върховните магистрати преценяват, че той трябва да изтърпи наказанието си в затворническо общежитие от открит тип при общ режим. Той се е признал за виновен пред съда. Но, оказва се, при медийните му изявления не се смята за такъв.
В негова защита беше създадена група във Фейсбук, която да поиска помилването му. До момента в Комисията по помилване при президента Росен Плевнелиев не е внесена подписка с подобно искане.
В защита на Опиц се изказаха доста видни и не дотам видни хора. Включително и министърът на културата Вежди Рашидов, който заяви наскоро по bTV, че е хубаво да се научим да се поставяме на мястото на потърпевшите, за да си отговорим на повече въпроси.
"Ако в твоя дом влезе някой неканен, нали трябва да защитиш себе си, семейството си, децата си. И ако няма кой да защити ти трябва да имаш правото си, свещено и неприкосновено за теб, да може да го защитиш", каза Рашидов.Той призна каза, че си е задавал въпроса как би постъпил и отговорът е: "сигурно също като него".
Рашидов продължи панегириката с думите: "...Хората на изкуството са хора, които носят добро. Ние не сме чейнчаджии, не сме крадци. Ние сме група хора, които винаги носят добри дивиденти на нацията си", отбеляза Рашидов.
Само че не всички смятаме така. Аргументите в полза на това, че той трябва да излежи присъдата си, са следните:
1. Преработил е газовия си пистолет в боен на практика.
2. Стрелял е по Мариан Янчев не в жилището си, а пред блока. Крадецът не го е нападнал, така че не е действал при самоотбрана. Убил го е, когато младежът е тръгнал да бяга. На практика си е разстрел.
3. Крадецът, вярно, е с две условни присъди, многократно задържан от МВР, порицан, но е наркоман. Крайно време е държавата да признае наркоманията за болест.
4. Не може президентът да узакони саморазправата, помилвайки човек, който се е правел на "местния шериф". Бившите полицаи и не-бивши, на които законът е разрешил носенето на оръжие, имат чувство за безнаказаност. Справка: случаят в Ловеч, при който 33-годишен полицай застреля 25-годишна млада жена, която не искала да излиза с него.
5. Не правосъдието е криво, а МВР, което съвсем е загърбило справянето с битовата престъпност. Но срещу МВР Опиц не казва и дума при медийните си шествия, дори ги оправдава с думите: "Полицията не може да е навсякъде..."
6. Защо трябва да се създава подобен прецедент - да се поставя човек извън закона?! Кампанията в подкрепа на Опиц има за цел отново да окаля съдебната система, която бездруго не е читава, факт, но друга към момента няма. А и снема отговорността от полицията, допуснала блокът да бъде ограбван 36 пъти, по думите на самия Опиц. Нито един от взломаджиите не е заловен.
7. Справедливостта е различна през очите на убиеца и жертвата, на осъдения и оневинения. Но никога не се налага с пистолет. Дайте тогава да се изпозастреляме. За ромската престъпност кой е виновен, според вас - ромите сами по себе си или държавата, която ги е загърбила от години...
Престъпление - и наказание.
