В управлението на страната след демократичните промени ми липсва философския поглед. Дразня се като всички от корупцията, от некадърността, от неефективната икономика, от глупавите данъци и налози, от прекаляването с регистрациите и лицензите и после пълното им неспазване, от полицейщината и ченгеджийските манипулации.
Но както знаем от историята, великите управленци винаги са били хора с визия и идеали, а не просто комбинативни гасители на злободневни държавни пожари. Истинските лидери на нацията винаги са мислели за народа си като бащи, като хора, целящи да оставят трайна следа и в съзнанието, не само в джоба.
Най-накрая...
Затова много се надявам да се появи най-накрая някоя политическа сила, на която ще и се прииска да направи някои от следните неща, които не изискват кой знае колко средства, а просто смяна фокуса, но които ми се струват задължителни за благоденствието ни:
1.Спиране на геноцида срещу интелекта.
Струва ми се, че през последните двайсетина години има някакъв тежък заговор срещу умните хора, експертите и професионалистите. В полза на селската хитрост, комбинативността, гешефтарството и наглостта.
В една нормална държава е ужасно престижно да си например лекар. Това е много тежка професия, за която се изисква първо космическо IQ, после доживотно учене, много отдаденост на работата, а обикновените човешки грешки в нея, които всички допускаме на работните си места, са обикновено под земята.
Лекарите в България първо ги направиха ужасно бедни, а след това им създадоха прекрасни възможности да изнудват пациентите си, ако искат да са богати. Така и при тях нагоре изскочиха не професионалистите, а селските хитреци, които забогатяха за сметка на много опропастени животи.
Но огромното мнозинство не са такива, а са наистина отдадени на болните професионалисти. Създадени в много скъп процес експерти. Част от тях напуснаха страната и сега луксозните им мозъци обслужват други нации. А тези, които останаха, се изкарват непрекъснато по медиите убийци и крадци.
Учените и творците бяха обявени за тежест на държавния бюджет, учителите са унижени със заплати като за общи работници, програмистите ни масово бягат навън, а са едни от най-добрите в света. Дори хакерите ни са елитни.
Никой не иска да използва тези хора. Те са затискани, не им се позволява да работят творчески и след това са обиждани, че нищо не произвеждат, наричани са некадърници и тунеядци. Подобно отношение към мозъците на нацията е дивашко и варварско и води към дивашки условия на живот за абсолютно всички останали.
Малко грозна теория...
Имам една малко грозна теория за това състояние на нещата. Българската история е поредица от тежки прочиствания на елита, особено на интелектуалния. Петстотин години турско присъствие води до систематично избиване или вербуване на най-добрите екземпляри. За още четиридесет и пет години комунизъм се случва същото.
В резултат на това не само ни се образува недостиг на елит, ами и правилата на играта започват да се диктуват от посредствеността. Която не обича около себе си по-умни. Тя е оцеляла, защото е нискостеблена и не е бодяла очите на сатрапите. И в генома й е записано да тъпче и подравнява интелектуалния пейзаж.
Шанс на интелекта
Ако искаме всички да живеем по-добре и в по-хубава и спокойна държава, ще се наложи хората, от които това зависи, да си глътнат комплексите и да дадат шанс на интелекта. Защото както казваше моята учителка по история: "Запомнете добре, страна, в която ченгетата взимат повече пари от интелектуалците, е полицейска държава."
Това беше вярно в края на 80-те, когато бях ученичка, продължава да е вярно и в момента. Особено ако имаме предвид множеството апартаменти на един бивш милиционер.
Шансът на малката страна без ресурси е да отглежда и продава мозък. А не да го подарява, унижава и прогонва, както правим ние.
"Ирландското чудо" се случи, защото държавата наля пари в образованието и високите технологии. След като преди 1989 г. бяхме Силиконовата долина на СИВ, какво ни пречи сега да повторим това в рамките на ЕС или хайде, само на Балканите?
Не вярвам групичката милиционери, които в момента ни управляват, да проумеят какво казвам, но се надявам хора, които се чувстват част от този интелектуален елит да преодолеят омерзението си, да се явят на избори и да бият на тях селските хитреци и посредствените наглеци.
Да измечтаем
2. Създаване на "българска мечта".
Улисани да тичат да угаждат на управляващите и да печелят пари със сеирджийски и клозетни предавания и писания, медиите пропуснаха да свършат една много важна работа: да създадат българската мечта. Да я отстояват и да са безмилостни към всички, които се опитват да я погазят.
И не само те. Това пропуснаха да направят писателите, поетите и лидерите на нацията. Ние нямаме национална мечта. Или ако имаме, тя е как да се изтъргуваме по-хитро като евтини проститутки. Да преметнем някой и да го оберем, без да ни пипнат.
От над сто години наричат страната ни "леката жена на Балканите" и през последните 21 години ние правим всичко възможно, за да докажем, че тази геополитическа обида е вярна. Нямаме приказка за достойния успех, с която да възпитаваме децата си.
Голяма част от отчаянието, с което нашият народ е прочут, се дължи на това, че не знае какъв е легалният път към върха. Този, който вижда ясно, е престъпен или нелеп. Не знае нито една история за човек, който е успял защото е учил усърдно и се е трудил много. Трябва най-накрая у нас да се появи чист коридор, по който способните хора от низините ще могат да стигат до елита.
Наложително е да възникне възможност да се забогатява с честен труд. Да ставаш известен със смислени неща, като например, че си решил непосилно за световните учени уравнение, конструирал си робот или си обожаван от децата учител. А не с броя футболисти, минали през леглото ти, подвизите ти по светски партита и кубиците силикон в сутиена ти.
Когато възникне "българската мечта" и поне няколко нормални и свестни хора я постигнат, когато медиите решат, че това е интересно и достойно за описване, когато творците се развълнуват от нея, тогава ще значи, че преходът е свършил.
3. Сдобряване с циганите.
Може би защото съм родена и отраснала в най-космополитния град на България - Пловдив, така и не успях да проумея този див расизъм и национализъм, който се вихри у нас през последните две десетилетия. Ако обаче се вгледам по-внимателно в това отвратително явление, виждам и опита на комплексаря да се овласти само чрез произхода си, за който няма никаква заслуга.
Набиват се на очи и изкрадените европейски пари, с които трябваше да се интегрират циганите и изобщо всички бедни необразовани хора. И куп други неща, които държавата можеше да поправи.
Вместо да накараме ромите да искат да са част от българското общество, ние правим всичко възможно, за да ги криминализираме и маргинализираме все повече. Техният етнос е важна част от нацията ни. Раждат повече от нас и все повече нарастват като бройка.
Трябва да намерим начин да се сдобрим с тях и да разрушим гетата им. Това е много важно и за имиджа ни пред света, а и за спокойствието в собствената ни къщичка. Те са освен всичко друго и избиратели, и работна ръка, и наше лице пред другите страни. Както и хора като нас.
4. Овластяване на жените.
Българката може да спечели "Оскар" за цялостно творчество за второстепенна поддържаща роля. Нейният потенциал е напълно неизползван в родината й, но се котира много високо в чужбина. Ралица Василева, Райна Кабаиванска, Юлия Кръстева, та дори ако щете и Дилма Русеф.
Българката е възпитана да се нагажда, да се покорява, да е фон, да се катери по мъжете нагоре в йерархията. Не е научена да се заявява самостоятелно от страх да не й се присмеят и да я обвинят в липса на женственост. Пък и няма тези условия.
Жените във властта са проекции на силните мъже, пуснати са там от тях, а не са влезли сами в нея. Това е половината население на страната, което все още мечтае само и единствено да домакинства и да бъде спонсорирано.
Много е жалко, че няма абсолютно никаква държавна политика в това отношение. Че пак всички европейски пари, отпускани за овластяване на жените, потъват в нечии корумпирани джобове и само се имитира дейност.
Ако тези неща се случат, аз ще се чувствам много по-щастлива в собствената си родина.
Срам ме е , че тази аеторка е от моя град. Първо тази тъпотия, че сме били "Леката жена на Балканите", което е сърбо-македонски лаф и никой друг не го използва, а те го използват от яд и под диктовка. Второто е, че изкара нас българите виновни, че циганите не били интегрирани , пък и на всичкото отгоре ги изкара важна и неразделна част към нашата нация. Те не са , не са били и никога няма да бъдат част от нас ТОчКА. А за жените- може и да е права, но все пак дане прекаляваме с толерантността. И пак ще цитирам дебелото момченце Картман - авторката е Ф***** Хиппи.
Поздравления за статията - смислена и логична. В общи линии виждането на авторката съвпада и с моите възгледи за бъдещето на България, особено това, че е крайно необходимо спешно да се инвестира в образование и култура преди народът окончателно да се превърне в стадо безмозъчни овце. Лошото е, че не виждам как това ще стане ако на власт не дойде партия съставена от интелектуалци, които в същото време милеят за България и обикновените хора. За наше огромно съжаление такива лидери не са популярни и не са интересни за медиите, а следователно са и неизвестни за широката публика. Това автоматично означава, че идеите им са обречени на провал. Получава се затворен кръг без изход. Лично аз съм готов със знанията и мотивацията си безкористно да работя "на ползу роду", но в политиката не се допускат нормални хора, а само доносници и милиционери, а и не виждам и една-единствена партия, която да се стреми към властта, заради благополучието на някой друг, освен на собствените си функционери.
@Битсин: Ще те разочаровам, но на личната карта на всеки един циганин пише " гражданство - България" както и на твоята. Те са тук от мнооого отдавна и колкото и да не ти харесва са част от народа за добро или лошо (макар че е по-скоро за лошо). А още по-неприятно е това, че ако продължаваме със същите темпове да се множим без да интегрираме циганите и турците, след около столетие ще сме около 50% етнически българи и 50% цигани и етнически турци.
Е това нещо не можах да го дочета до края. "В една нормална държава е ужасно престижно да си например лекар. Това е много тежка професия, за която се изисква първо космическо IQ, после доживотно учене, много отдаденост на работата" - наистина? Ама... наистина? "турско присъствие" - "От над сто години наричат страната ни "леката жена на Балканите"" - хайде да не се опитваме да окачваме случайно чути-недочути думи с титлата "факт"! "Трябва най-накрая у нас да се появи чист коридор, по който способните хора от низините ще могат да стигат до елита." - момент, момент... малко по-нагоре плюем по комунизЪма, а сега ТОВА? Айстигабе "Да ставаш известен със смислени неща, като например, че си решил непосилно за световните учени уравнение" - второ доказателство, че теорията на СВОБОДНИЯ ПАЗАР не е позната на авторката. "Българката може да спечели "Оскар" за цялостно творчество за второстепенна поддържаща роля. Нейният потенциал е напълно неизползван в родината й, но се котира много високо в чужбина. Ралица Василева, Райна Кабаиванска, Юлия Кръстева, та дори ако щете и Дилма Русеф." - ДИЛМА РУСЕФ ?? РАЙНА КАБАИВАНСКА ?? Е това вече наистина е черешката на тортата... По-надолу не можах да го дочета. Това е по-зле от ученическо домашно...
tougherty - ама това не значи, че те са част от НАЦИЯТА. Значи просто, че са български граждани. Стига с тея клишета с размножаването и тъпите прогнози за след 50 години. И като са повече от нас, но са по затворите, чистят улиците или умират от хепатит на 13 , какво от това....
@Битсин: И каква точно е разликата, че не са част от нацията? Как точно дефинираш нация? Защото това, което аз съм учил е, че нация е общност от хора, живееши в териториалните граници на една държава и говорещи общ език. Това за 50те години не е клише, а самото ни светло бъдеще, защото за разлика от циганите при етническите българи населението е силно застаряло и средната му възраст е около 50 години, а раждаемостта е под 2 деца на семейство. След 50г. повечето от тези хора няма да ги има, а познай кой ще е тук след като има по 5-6-7 деца. И какво значение има това ли? Първо тези в затворите ги издържаме аз и ти, второ те могат да решат да направят циганския официален език, да си го гласуват и да си го приемат, и правнукът ти да учи в училище цигански вместо български език и литература. И трето, ти ще си малцинство в собствената си държава.
Уникална статия. За съжаление това мислене (и мисленето) въобще е в сериозен дефицит и присъщо на изключително малка част от населението по тези земи.
*Плясва се отчаяно по челото и напуска темата*
tougherty - толкова и си го научил какво е НАЦИЯ- освен територията и езика- обща история, общи корени, общо минало и най-важното- САМОСЪЗНАНИЕ. Езика обединява народа, но не е достатъчно да наречеш хора с общ език - Нация.
10 Душко Добродушков - не съм съгласен с теб, да хвалиш Сърбите за наша сметка. Първо- при първите победи на съседите, армията на Австро-Унгария е с мнгоо смесен произход от южни славяни, които масово дезертират или просто се предават. Второ- ВСВ ние се присъединяваме към Германия - да. Но не изпращаме войски на Източния фронт, а изпращаме само в териториите на Велика България/ за по-кратно го използвам/. Обръщаме страните не защото везните се накланят, а просто защото от самото нахлуване на Хитлер в СССР провалът е ясен. И всички са го знаели , че е въпрос на време, затова Борис цели да спечели най-добреото от лошата ситуация, но то такаи не става , след като териториите ни са отнети на запад, но пък си въщаме Добруджа. Това поведениое не е на лека жена а е по-скоро поведение на националния интере. ПС: Не отричам ,че следвоенния период вечеинтереса , който се следи е интернационален, а не национален .
@Битсин: Да приемем, че си прав за нацията (макар че темата със самосъзнанието е дълга и неизчерпаема). И все пак българската нация намалява и се обезличава.
tougherty - еми не мога на черното бяло да кажа прав си но с прехапан език и сълзи на очи, аз предпочитам да вярвам , че се отървава от ненужното. Колкото и да изглежда ,че не съм прав и колкото аргументи да има , които да ме оборят, поне ме оставете да си вярвам в това
И аз подкрепям предишните двама. Както е казал поетът: "Свестните у нас считат за луди"
След толкова коментари не знам кое е по-важно - статията или изразените реакции. Мога да кажа доста неща, с които не съм съгласен в статията, това включва, както твърдения в прав текст като проблемите на жените, които аз виждам по-различно, так и общата атмосфера и тежестта на едни оценки над други, като например внушението за важност на признанието от другите. Интересно е как тези "слабости" от статията се виждат изразени и от коментиращите - само, че фактите, които се цитират са различни. Тоест подобни емоции и нагалси но закачени за различни ключови факти/дразнители. В чест на истината, ако трябва да избирам мезду коментиращите (до тук) и статията ще гласувам за авторката - защо? Защото въпреки всичко, което ми се струва малко прибързано и субективно в статията личи поне едно склонност към промяна - заявка за способност да се приеме нещо различно. В същото време в повечето коментари виждам точно онзи селски манталитет на човека, който мисли, че зане решенията на всичко, че някъде в неговата глава или сърце е скрита съкровената истина на тоя свят, и който и да каже нещо друго все едно какво е - той е тъпанар. Интересното е, че това мое мнение се отнася не само за негативните, но и за редица позитивни коментари - като например изреждащия войните и нашите злощастни участия в тях (но не само него). Виждате ли, не е толкова страшно какво мислиш, страшното е ако си устроен така, че да реагираш на всичко различно като на нещо, което трябва да пребориш, туриш в ъгъла и да замълчи. В тоя случай за тебе няма нито хипотези, нито умствени упражнения, нито пък има смисъл да се разсъждава, защото видиш ли по пътя на разсъждението човек прави и грешки, а грешките развалят идеализиранта картина, която декларираш, че е единственото, което ще приемеш. Понякога имам чувството, че българина е едно такова същество дето е готово да направи всичко, но винаги му туря една такава невъзможна цена и едни такива непостижими, идеални условия, че да не му се налага да го прави. И така по пътя на българина няма място за мислене, за фантазии, както е в заглавието на статията няма място за мечти, защото мечтата е хипотеза, полуизмислен свят, в който стига да искаш винаги можеш да видиш грешки и да приключиш и "да се оттеглиш от темата" като @лични финанси с успокоителното мнение - "глей кви тъпаци". Браво хора! Наистина доказвате, че сте българи по смисъла на онова, което сега всеки от нас си има като дефиниция в главата - съчетание на качества и изяви като нарцисизъм, страх от предизвикателство, страх от оглеждане (за да не видиш нещо, което да разубеди вярата в твоята перфектност), пълна липса на желание за компромис или договорка, защото въпреки, че от това може да зависи пълнотата на хладилника ти за тебе е по-важно да си нарцис, игнориране на всичко логично или не само и само да не се налага да сменяш критерия, с който сам се оценяваш. Това драги ми сънародници е махленски, дори селски манталитет, само дето баш селяните не са толкова селяни. Псувайте ме, колкото искате, но на саме се замислете и дали част от причините да реагирате така или иначе не са нещо от нещата, които ви казвам или подсказвам. Въпреки всичко аз мисля, че българина има огромен потенциал точно заради тоя си дивашки егоизъм, това важи за вас, които "оплюх". За мен единствената проста истина за българската реалност е, че ние все се опитваме да израдим общество, което не е за нас българите - за нашия егоизъм, а общество, което е срещу егоизма на другите като нас и понеже не сме двама души в крайна сметка това е общество, което работи против всички ни.
Да се сдобрим? Нека първо да ми върнат стотачката, която ми откраднаха.