В пиковите часове в столицата една от най-сложните цели на пешеходеца е да стигне до улица "Алабин", вървейки по "Графа".
Глуповатите, залепени за някоя пъстра витрина погледи на тези волни душици - шопинг маниачките, са меко казано дразнещи, понеже ти се налага да заобикаляш женичките като колчета в "Бързи, смели, сръчни", за да си хванеш мача в пъба.
Като стигнеш до "Гарибалди" обаче положението става като в евтин хорър - от ония сцени, в които ти си психонаглецът, дето иска да нахлуе в стаята с дечурлигата, но майка им затиска вратата отвътре.
Така се чувстваш всеки път, когато примолваш някоя лелка да се премести и тя те чува чак на третия път и ти се тросва чак, щото си налага на задните части огромни гащури с дантела - от ония, дето китайчета шият по десетина за десет минути.
Няма минаване под колоните срещу площад "Гарибалди" от години, тъй като павираният "коридор" е зает, от една страна от сергиите с гащи, чорапи, блузи с учудваща пайетна композиция (от които вероятно купувачките се изриват само при допира на материята), както и маси с дребни сладки и бисквитки (солетки), изложени на резките промени в атмосферните условия, газовете от колите и най-непоносимото - вечната миризма на урина.
Останалата част от пространството е заета от шляещото се множество - онази странна пасмина, пристрастена към биташката култура на пазаруване (в която вероятно има много емоция, стига да е на съответното място).
Толкова пъти ми се е налагало да минавам с психарски поглед оттам, че дори съм си дал сметка колко неатрактивни са цените на тези парцали и че в един читав аутлет на "Hot Spot" да речем можеш да намериш доста по-евтина тениска за гаджето си (стила няма нужда да го съпоставяме, нали).
Преди два месеца тази "местност" бе облагородена - заради откриването на паметника на Гарибалди, рождения ден на Бойко и почетното гостуване на италианския му колега по рейтинг и пост Берлускони.
Сергийките под колоните бяха набързо разчистени, площадът и пространството наоколо светнаха и задишаха, но се оказа, че просто сме скрили търговците от софистицираните очи на италианските делегати, защото след културно-политическия пърформънс те си опънаха масите с хранително-трикотажната стока пак.
Не че на площад "Навона" в центъра на Рим не можеш да видиш марокански търговци, които кибичат на колене под слънцето до подредените на някое чердже чанти-ментета Louis Vuitton - само на няколко крачки от Фонтана на четирите реки на Бернини.
Но на просторни космополитни места с впечатляваща култура уличната търговия е едно от най-симпатичните и екзотични места.
Можеш да я забележиш само ако искаш. А и в Рим даже изтърваните танцуващи футболни топки в Тибър са не по-лоша гледка от зеления остров в реката.
Докато на родния площад "Гарибалди" сергиите така ти се забиват и в погледа, и в нервичките, че последното усещане, което могат да ти създадат, е за атрактивна екзотика.
И във вторник сутринта, типично по български, се наложи полицията собственоръчно да събира сергиите на продавачите. Търговците имаха на разположение 2 месеца да освободят мястото, но понеже си държат на своето, се наложи да бъдат избутани.
В рамките на тази "градска" сцена дори не е важно кой е крив и кой прав. Търговците викат, че имат изрядни договори за наем със собствениците на сградата, под чиито колони излагат стоката си. От общината извадиха преди време документи, че имотът е публична общинска собственост и поискаха мястото да бъде освободено...
Кметицата Йорданка Фандъкова пък на два пъти бе така добра да се срещне с продавачите и да им предложи други възможности, като Красно село, Ботунец или Горубляне, които обаче не устройват продавачите (естествено - друго си е да си набуташ стоката в лицето на някой току-що излязъл от магазина на Rollman, който е на перпендикулярната улица).
Тъпото в тази "градска" сцена е, че и самите продавачи признават, че естетическият вид на сергиите не е никак приятен, така както и свидетелите вероятно биха признали, че е неетично и неестетично ченгетата да избутват търговците от "дома им", както те се разполагат на мястото.
Просто поговорката "Насила хубост не става" отдавна не е актуална, което е тъжно. Българинът градинката си разтурва, но битакът - не.
