Почти три месеца след като дойде на власт, Борис Джонсън е изправен пред редица неприятности.
В нощта на 3 срещу 4 септември британският парламент прие закон, който задължава премиера да помоли Европейския съюз за поредно удължаване на срока за Брекзит.
Но заплахата за излизане от ЕС без сделка, която Джонсън непрекъснато повтаря, все още заплашва британската икономика.
Всички доказателства сочат, че Великобритания трудно ще се съвземе от подобен удар. Отхвърлянето на десетилетия европейска интеграция ще доведе до редица икономически катаклизми.
На 18 август настана паника след изтичането на правителствени документи, които очертават евентуалните последици от "твърд" Брекзит. Според доклада, наречен "Yellowhammer" (наречен на плана за подготовка за Брекзит без сделка), доставките на някои стоки могат да се забавят до над два дена, което сериозно би нарушило наличностите от прясна храна и фармацевтични продукти. 88 на сто от плодовете и 45 на сто от зеленчуците на острова са внос.
Мерките, които бъдат предприети за минимизиране на резултатите от Брекзит без сделка с Брюксел, със сигурност ще нарушат потока на стоки. Каналите за доставка ще бъдат възпрепятствани поне за няколко седмици или дори месеци, но би трябвало да се възстановят след това.
Готов ли е бизнесът?
Засега, като се има предвид несигурността около развода между Обединеното кралство и ЕС, преобладаващото отношение е "ще изчакаме и ще видим". Предприятията най-вероятно трупат акции, както направиха и при предишния краен срок - 31 март. Според последния тримесечен доклад на Bank of England, обемът на внос е скочил с 11 на сто между края на 2018 г. и началото на 2019 г. - до такава степен, че почти няма празни складови пространства.
Този момент доведе до нестабилност в британската икономика с изкуствено създаден растеж в началото на 2019 г., последван от спад през второто тримесечие, когато стоките напуснаха рафтовете.
Затова премиерът не трябва да смята, че страната е готова на Брекзит без сделка, предупреждава Институтът за икономическо управление. Този либерален тинк-танк посочва загубите от края на март месец, след като Дамоклевия меч за кратко спира да заплашва, биха могли да разубедят много бизнеси да предприемат отново същите предпазни мерки.
Индустрията изначално е в лоша позиция.
Инвестициите в капиталови стоки са намалели с 11 на сто в последните три години, към което може да се прибави и дефицитът на човешки капитал, причинен отчасти заради твърде гъвкавия пазар на труда. Във Великобритания има дори трудови договори, които позволяват на работодателя да вика работници, само когато има задачи за вършене.
Като цяло индустриалната производителност е намаляла с 2,5 на сто след референдума от 2016 г., показва проучване на Bank of England.
Въпреки че чуждестранните компании вече не засилват присъствието си на Острова, те все още не го и намаляват чрез съкращения на персонала. Вероятно те се успокояват, че пазарът на труда е гъвкав, което им позволява да извършат съкращения в случай на напускане без сделка.
Домакинствата обаче разчитат на спестяванията си.
Засега пазарът на труда във Великобритания процъфтява - безработицата е под 4 процента. Консумацията на домакинствата също се запазва висока заради повишаването на минималната работна заплата и намаляването на данъка върху доходите.
Но е твърде рано да бъде обявен пълен триумф, тъй като спестяванията на домакинствата са спаднали от 10 на 4 процента за две години.
Но докато се възползват от спестяванията си, британците подкопават собствения си капацитет да се справят, ако все пак настъпи Брекзит без сделка. Мащабите на този шок ще зависят предимно от начина, по който за в бъдеще ще бъдат изградени търговските взаимоотношения между Британия и ЕС, които в момента отговарят за 58 на сто от британския износ и за 85 на сто от вноса.
Решителната схватка за Борис Джонсън...
Запазването на свободната търговия между Ервосъюза и Обединеното кралство ще намали шока от "твърд" Брекзит и британската икономика няма да пострада толкова сериозно. Но дали Брюксел е съгласен?
Като цяло ЕС няма интерес да отказва свободна търговия с Великобритания, но в политическия контекст се опасява, че това би могло да подтикне и други държави да поискат да напуснат Евросъюза.
Джонсън разбира добре ситуацията и затова се опитва да прехвърли вината за провалените преговори върху ЕС и да подчертае, че Брюксел е непоследователен в търговската си политика. Как смее Брюксел да отхвърля авансите на Лондон, докато продължава да работи с Меркосур на другия край на света?
Но британският премиер забравя, че балансът на силите не е на страната на Британия, която има да губи много повече, ако се стигне до Брекзит без сделка.
А по-високите тарифи и мита са неизбежни.
Дори и в последния момент да се стигне до съгласие между Брюксел и Лондон, би било чудо интеграцията да продължи със сегашните темпове. Единният пазар създава три пъти повече търговски взаимоотношения между страните членки, отколкото традиционен търговски договор би създал.
Причината е, че единният пазар почти не облага стоките с мита и тарифи, които да пречат на потока от стоки. Освен това пазарът в ЕС споделя общи норми и стандарти.
Без сделка с Евросъюза на 1 ноември Великобритания ще се върне към режима, наложен от Световната търговска организация (СТО). Той ще приложи реципрочни тарифи, които ще зависят от вида на стоките. Като се има предвид обичайният внос на Острова, това означава повишаване на тарифите с поне 4-5 на сто.
Най-уязвими ще са доставките на земеделска продукция, коли и химически препарати.
Режимът на СТО защитава някои сектори повече от други. Земеделският сектор ще е най-силно засегнат, като там тарифите могат да скочат с 50 на сто за месото и зърнените продукти. След като 30 на сто от храната в Обединеното кралство е внос, скокът в цените ще засегне силно домакинствата с по-ниски доходи, които харчат доходите си предимно за храна.
Тези индустриални сектори, които са най-силно интегрирани в ЕС, също ще пострадат сериозно. Такъв е случаят с автомобилната индустрия. Дали Борис Джонсън знае, че двигателят на легендарния Mini Cooper преминава Ла Манша три пъти, докато колата накрая слезе от поточната линия?
Химическата индустрия също е уязвима. Като се има предвид, че компонентите й се използват в хиляди продукти, негативните ефекти от нарушаване на доставките ще се прехвърлят и в други сектори. По подобен начин стоят нещата и при авиацията, където Брекзит без сделка заплашва Airbus да се оттеглят от Великобритания (компанията произвежда самолетните си крила в Уелс).
Секторът на услугите също ще бъде засегнат.
Извън доставката на стоки, "твърд" Брекзит представлява заплаха и за сектора на услугите, който съставлява три четвърти от британската икономика. Лондонското сити е първото, което трябва да се притеснява. То няма да се срине, но влиянието му ще отслабне за сметка на Париж, Франкфурт и Дъблин.
Два сектора са особено застрашени. Първи са отношенията между бизнесите - реклама, логистика, интелектуална собственост и т.н. След тях са и отношенията между бизнеси и клиенти, които ще пострадат от спада в приходите на домакинствата.
В резултат на всичко това повече от 2,5 млн. работни места са застрашени, ако се стигне до Брекзит без сделка. Парадоксално, в най-голяма опасност са точно тези, които са гласували "За" Брекзит на референдума през 2016 г.
Британската валута все повече се обезценява, а задаващата се инфлация допълнително би допринесла за скок в разходите за бизнеса.
Тогава компаниите ще се изкушат или да свият работната си сила, или да увеличат цените, което на свой ред ще намали разполагаемия доход на британските домакинства. След това Bank of England ще се наложи да разрешава трудната дилема дали да повиши лихвите си, за да намали инфлацията, или да ги намали, за да закрепи икономиката в краткосрочен план.
За да смекчи удара, Лондон вероятно ще се опита да сключи серия от двустранни споразумения и с тях да избегне режима на СТО. Така Великобритания ще запази отношенията си с Турция, Канада и Южна Африка, сякаш не е преминала през Брекзит. Освен това може да се възползва от възможността да заздрави връзките си с гигантите Китай и Америка.
Но Брекзит означава и че Лондон ще загуби ролята си на платформа за износ на ЕС и ще има по-малко неща, които да предложи на партньорите си. Междувременно ще страда и от пречки като географските разстояние, разликите в навиците на консумация и дори разликите в часовите зони.
С други думи - сближаването с други търговски партньори никога няма да компенсира загубата на европейския пазар, особено в свят на свиваща се икономика.
Напълно възможно е британският бизнес да не успее да се справи с могъщите си конкуренти на полето на световната търговия. В един от сценариите Великобритания дори би могла да намали тарифите за внос до нула, за да намали шока от Брекзит без сделка.
Но дори и с тази екстремна стъпка, амбициите на консерваторите да изградят една "глобална Великобритания" без ограниченията на ЕС, изглежда така, сякаш Обединеното кралство се саботира само.
