Бежанският въпрос у нас е като снега през зимата - напълно предвидим и естествен, но винаги изненадващ. Особено за държавата, която така и не може да налучка правилното решение - войната в Сирия се води вече трета година, а за военната инвазия на „Ислямска държава" в Ирак и Сирия знае всеки.
За два месеца, откакто е на власт, правителство „Борисов 2" обеща да застрои с телена ограда цялата граница с Турция и да назначи още 700 служители към „Гранична полиция" - подробно разписан план бе обещан от вицепремиера Меглена Кунева след две седмици, а МВР се отчете и с няколко хайки за нелегални имигранти в София.
„Действията на правителството са основани на природата. През пролетта бежанците отново ще тръгнат, защото ще има по-добри условия за преминаване, те все пак не използват пътища и магистрали", коментира режисьорът Нидал Алгафари.
Според него новата човешка вълна ще е основно от кюрди от Ирак и Сирия, който в момента са в авангарда на сухоземната съпротива срещу силите на „Ислямска държава".
„Тези хора не си помислят да останат в България. Тяхната цел са скандинавските държави - Швеция, Дания, дори Германия..., където имат пристан отпреди 30 години заради целенасочената социална политика на тези държави", допълва той. Каква става обаче, ако чужденците не са желани?
Кой обра каймака
Медийни публикации, че Германия, Австрия и Унгария ще ни върнат около 7500 бежанци, регистрирани първо у нас като външна граница на ЕС, отново разпалиха страстите. Вицепремиерът Меглена Кунева свика вчера среща с няколко министри, за да призове за общ европейски поход.
В същия ден Ливан обяви, че ще въведе ограничения за сирийските граждани, които искат да преминат на нейна територия - входна виза срещу определени изисквания. Според официални данни, цитирани от BBC, всеки пети там е сириец - около 1.1 милион имигранти. Турция от месеци твърди, че е на предела да осигурява издръжката на бежанските лагери на своя територия.
„Германия подбира специалистите, високообразованите, хората с ценз, които могат с нещо да допринесат за пазара на труда. Проблемът не е в тях, в хората, които имат средства и възможности, а в другите, които търсят социални помощи и облаги. Запада ще обере каймака, най-доброто, а останалото ще ни върнат. Това ще е големият проблем", казва Алгафари.
В грешна посока
За миналата година 20 страни-членки на ЕС са изпратили у нас 180 души при 6873 запитвания, като София е дала 3700 положителни становища, макар те да не означават автоматично връщане. Междувременно, след като пикът премина през 2013-та година, в центровете за настаняване на ДАБ пребивават около 4000 души в процедура по издаване на статут, при капацитет от 6000.
„Населението в България така и не проумя факта, че тези хора могат да работят и да плащат данъци. Нямаме почти никаква политика, освен да им осигурим подслон, когато пристигнат или да ги спрем със стена", коментира Нидал Алгафари.
Оградата по границата беше спорен ход на кабинета „Орешарски" и събра множество критики, включително и от Върховния комисариат по бежанците на ООН и Amnesty International, които не се трогнаха от факта, че това бе единственото нещо, което бившето правителство успя да построи.
Бежанци разказват, че плащат между 5000 и 7000 евро, за да минат през българо - турската граница, последното препятствие към Западна Европа, други се оплакват, че със сила са принуждавани от „Гранична полиция" да се върнат обратно в Турция - обвинение, което главният секретар на МВР Светлозар Лазаров отрече, както и тогавашният му шеф Цветлин Йовчев.
Нидал Алгафари твърди, че най-важното е правителството да сключи споразумение за реадмисия с Анкара, за да й връща всеки, който направи опит незаконно да мине на българска територия. Според него обаче това няма да стане лесно: "Това е голямата политика. Всеки притиска всекиго. Тези хора са само една от картите в колодата на политиката. Знаете споровете с превозвачите и осигуряването им на коридор през Турция и т.н.".
Другият вариант е получилите международна закрила сирийци да се върнат в родината, ако им бъде гарантирано, че няма да бъдат преследвани. В умерената опозиция има мнения, че това може да бъде постигнато, ако режимът на Башар ал-Асад бъде подложен на международен натиск, допълва режисьорът, чийто баща е сириец.
Интеграция - нулева
Минималната част от мигрантите остават в България, основно заради невъзможност да си намерят работа и езиковата бариера, въпреки осигурените от държавата курсове по български език от 600 учебни часа. След като получат заветните документи, те имат 14 дни, в които трябва да напуснат приемните центрове на ДАБ и да си намерят дом.
Доклад на Българския съвет за бежанци и мигранти, финансиран от ООН, описа 2014-та година като нулева по отношение на интеграцията, и предупреди, че тази тенденция може да се запази и през настоящата година.
Картината изглежда съвсем оплетена на фона на пренебрежително ниското приобщаване на чуждоземците у нас, в което няма нищо човешко. Историите от 2014 г. са с отрицателен знак - протестите в Харманли срещу „свободното движение" на настанените в приемния център, гоненията на три сирийски семейства от наета къща в село Розово, бунтът срещу децата на бежанци в защитеното училище в село Калище.
Добавяме и екзотичните местни репортажи от Кюстендил, в които афганистански граждани предлагат фиктивен брак срещу пари из ромските махали, за да получат гражданство и да заминат безпроблемно за Западна Европа.
Изобщо, озовалите се в България бегълци от смъртта са някаква цивилизационна екзотика, която предизвиква единствено фалшиво съчувствие - и прекалено малко действия.
Въпросът е дали и този път държавата ще се окаже изненадана, вместо да вземе нещата в свои ръце. И докога общественото ще си държи очите широко затворени.
