Властелинът на данъците

Нека поговорим за "данък обществено здраве"! С уговорката, че поставянето на  данък" до "обществено здраве" е оксиморон. Имайки предвид очаквания ефект, малко вероятно е след данъка да заживеем по-здравословно.

Защо?

Това, което предлага министър Москов е облагане на четири вида вредни хранителни съставки, които обаче присъстват в огромно количество храни.

Няма вредни храни, има вредни количества. Според идеята за проектозакона, съставена от проф. Стефка Петрова от Националния център по обществено здраве към ресорното министерство, данъкът ще се налага според това, което е изписано на етикета. Как ще се контролира и администрира той - това е съвсем отделен въпрос, свързан с допълнителни разходи.

Храните, които ще бъдат облагани от 2016-та година в България, са в четири групи: храни, основни източници на индустриално получени транснасителни мастни киселини; някои (!) храни с високо съдържание на сол; енергийни напитки и кофеинизирани напитки и храни; безалкохолни напитки и храни, богати на добавени захари. Твърде широк диапазон, доста неясен обхват.

Амбицията здравният министър да се грижи за здравето на нацията е похвална. Но, когато тя се реализира с несвойствени методи, е лекомислено изобщо да й се обръща внимание. Парадоксът в случая е, че здравният министър въвежда нов данък, който ще плащат всички потребители в България.

Основният проблем на законопроекта е, че той няма за цел да промени просто потреблението, а индустрията да промени формулите на продуктите си.

В популярно ток шоу за домакини, министърът твърди, че да се слушат аргументи срещу данъка е неразумно.

Истината е, че за момента "данък вредни храни" изглежда като продукт на човек събудил се внезапно с "една идея", която обаче е далеч от това да е завършена. Липсва ясно изразен консенсусен коментар от лекарското съсловие, а гласовете на експертите по хранене, са по-скоро срещу въвеждането на данъка.

Емоционалните излияния тип "и аз имам дете", могат да приспят домакините, и те да не чуят истински важното - въвежда се нов данък, който няма особен смисъл - нито като приход за държавата, нито като ползотворен ефект за обложените.

Това, което не може да чуе в дебата за данъка са смислените икономически аргументи.

60-70 % от доходите на повечето българи отиват за храна. Здравословната алтернатива не е да направим нещата по-скъпи, иначе пушачите отдавна да са малцинство.

Здравословният начин на живот изисква движение и балансирана диета, култура на хранене, а не финансови санкции.

Министърът има верен ход -

да работи за по-добрата информираност на гражданите кое е полезно и кое е вредно, да създава програми за здравословно хранене в училищата, да организира въвеждането на стимули за консумация на полезни храни, да развие профилактиката и ранната диагностика на хранителни разстройства. Да създаде една нормално работеща здравна система, в която корупцията да се доказва и наказва светкавично.

В самия си замисъл този законопроект е като да лекуваш рак, като причиняваш хрема.

А що се отнася до аргумента му, че нито една храна от първа необходимост няма да бъде предмет на данъка, това си е демагогия. Читател в голяма онлайн медия коментира тезите на министъра така: "Мислите ли, че някой, който пие бира, няма да си купи чипс за мезе? Аз мисля, че ще го направи и тази седмица ще мине без ябълки, например".

Има и допълните сметки, които трябва да бъдат направени - има опасност търговците да се възползват от повишението на цените на "вредните" храни, за да вдигнат цените и на доста други стоки от първа необходимост. Кой ще контролира спекулата и не е ли това нов разход?

А кой ще плати за закриването на работни места, което е прогнозируем ефект при намаляваща печалба на производителите?

Министърът дава примери с държави, въвели подобни данъци - Унгария, Дания, Финландия и Франция. Истината е, че подобни сравнения са спекулативни. Унгария има различни хранителни традиции - кухнята й е много солена, съвсем различни са покупателната способност на българите и на останалите европейци. Датският експеримент е отменен само година след въвеждането.

Така че, ако министър Москов не иска да чува аргументи против данъка от опонентите си (а те комай са всички в тази страна), да се вслуша в анализа на своя бивш лидер Иван Костов, който казва, че ако все пак тази идея стане данък и от него все пак в бюджета влязат някакви 140 млн. лв., то 135 млн. от тях ще отидат за администриране на хрумката на здравния министър.

Пито-платено.

Новините

Най-четените