Ние връщаме социализма.
С всеки лековат коментар в пресата, с всяка прибързана "новина" по електронните медии, с всеки повърхностен пост в социалните мрежи - ние връщаме социализма.
Откакто рухна двуполюсният ни модел, който беше естествена среда на дебата за миналото ни, България не направи крачка напред, а се гмурна още по-надълбоко в разправия за времето на Живков.
Забелязвате ли кои са основните дебати в това общество - за американските подлоги и техните соросоидни приятели, за хората на диктатора Путин, които всеки ден са призовавани да си вземат чемодана и да припкат към вокзала.
За отвратителните западни монополисти, които ни удрят в тока и водата, и за руските олигарси, които ни мачкат по всички останали фронтове.
Всички говорят като последна инстанция, но с "езика на омразата".
Споровете около бившите служители на Държавна сигурност се преплитат с разговори за Възродителния процес и за децата на Бившите.
Честването на годишнината от края на Втората световна и войната в Донбас стават тор в дебатите за руското влияние у нас и опитите на Путин да ни държи в енергийна зависимост.
Това, че днешна Русия на Путин няма нищо общо с реалния комунизъм от миналото, не се брои - в главата на деснеещия българин Москва винаги ще бъде символ на комунизма.
От другата страна - там говорят за НАТО, не - там воюват с НАТО така, както и Първанов не го е правил. Все едно България не е член на този пакт от 10 години.
Комплексарски дебат, в комплескарска държава.
Държава, която винаги ще се възприема като джудже, жертва на световните сили.
Дори и да разделим условно този български дебат на ляв и десен, то с почуда ще установим, че в крайна сметка и двата фланга крещят едно:
"Ние сме в състояние на война".
От едната страна Протестни мрежи убедено застъпват тезата, че братушките всеки момент може да ни нападнат, щото те това работят - дебнат прогресивния свят, за да го разсипят.
От другата страна са някакви Протестни петна, които маршируват по жълтите павета с призив за война с мистичните западняци, наследници на фашисти и капиталисти-кожодери.
За съжаление, не случихме нито на общественици, нито на политици, които да ни извадят от тази гнила среда и да насочат усилията на обществото към нещо по-смислено.
Нито Симеон Сакскобургготски - висококаратов продукт на историята, нито Сергей Станишев - генетична част от миналото, можеха да предложат нещо различно.
"Картофеното момче" Бойко Борисов - също.
Волно или неволно, Борисов подхранва този дебат.
Той се съизмерва с Живков и царя.
Той е убеден, че единствено чрез мащабно строителство, сравнимо с бригадирското движение, може да издърпа страната напред.
Той не пропуска възможността да сподели с хората жални истории за копане и гърлене, за мас и картофи.
Както при повечето българи, неговият рев по комунистическата бедност е омесен здраво с нега по младостта.
Онзи ден немската верига "Лидл" пусна щанд със соцстоки.
Сред тях - обикновен локум, класически оцет, крем "Каро" и захар на бучки от Г.Оряховица... Прясно мляко 2% в найлонова торбичка, винен оцет в стъклена бутилка, замразена цаца, боза от 2 литра и суха паста "Балкан", шампоан "Кря кря", салфетки и "Крем для рук".
Прекрасна пазарна стратегия.
"Лидл" не правят нищо лошо - те просто наблюдават това, което виждаме и ние - дебат за миналото, който ражда армия купувачи - носталгици.
Видели са пазарна ниша.
Това е нормално - дори "Кока кола" пусна заради кампанията на "Лидл" бутилка с ретро етикет - както изглеждаше по соц. време.
Отдавна, много отдавна веригата организира седмици на американските стоки, седмици на френските стоки - и купувачи за тях има.
Непремереният войнстващ дебат за миналото доведе до все по-голямо капсулиране на армията от носталгици.
Хората мечтаят за храните по БДС и плачат за липсващите ред и право. И всичко това на фона на днешната бедност, която май е съизмерима със социалистическата.
Бедност + жалба за ред и храна.
Т.е. - като има бедност, а няма ред и качествена храна - тогава има дебат за миналото.
Имам чувството, че доста хора неуморно се трудят за това - да бълват бедност и безредие.
Така осмислят дебата си.
Не познавам Камен Петров, но поздравления. От много време не бях чел нещо с такова удоволствие. Малко думи, точно на място. Истината, без излишен хейт.
Здравейте Принципа при решаване на всеки проблем е намиране на същината му и премахване на основни причини за този проблем. Както се вижда, у нас основния проблем е "матриала" на хората в управлението. Например, настоящото управление се "подпира " и от запад (американските централи наистина крадат от нас ежегодно около 700 милиона и това лесно може да се види от решенията на ДКЕВР в периода 2011-2012 година. Даже е силно препоръчително да се види. Съответно AES на всички пресконференции се придружават от посланика на САЩ, следователно и се подкрепят) От изток е прекрасно видно политиката на държавата към Лукоил (който не плаща нищо на държавата, въпреки ниския акциз и данъци) От Европа- който има желание да провери търговете по ЗОП в енергетиката, осветление и др. Извода е елементарен- Простотия. Имам работник, който разсъждава просто- територията ни е богата на ресурси (може би най-много в Европа), прекрасен климат. Въпреки това сме най- бедни- явно сме най-прости
Само да вметна, че Кока кола не е произвела специално за Лидл ретро бутилките, а е по повод годишна от навлизането й на българския пазар, мисля че беше 50 години.
както се казва за такова .упе такъв .уй
Когато умре и последният, който си хвърля боклука през прозореца и по улиците и не яде в градския транспорт - тогава ще се оправим. Преди това дори и Тато да стане от гроба и да катурне Бойко - забравете.
Много точна и интересна статия. Евала на автора хванал е есенцията на основния ни проблем по всяка тема се делим на фили и фоби.
Проблемът ни е, че миналото е много важно за нас и постоянно сме вторачени в него. Умираме от носталгия я по славното ни минало от Първата българска държава или по социализъма, за който даже и 11-годишния ми син има мнение, нищо че моето не е много категорично полюсно, а пораснах с прехода и съм живяла по малко и в двата строя. Вкопчването в миналото и обърнатият постоянно поглед към него говорят за несигурност в настоящето, но и за ниско самочувствие. Не знам защо си го причиняваме. Нито социализъма ще се върне, нито трябва да се връща. Миналото си е минало и трябва да си остане в историята, а ние - да гледаме напред.
Хаха, ама чудна реклама на Лидл правите, замаскирана под някакви абсолютно безсмислени и безполезни статии! Не минава ден без да пишете за тази изаче съвсем обикновена промоционална седмица на този магазин (когато има американска такава с каубойски звезди, ранчо сосове и т.н., това носталгия по Дивия Запад ли е?!)! Че даже чак и Кока-Кола специално за Лидл е пуснала етикета си на български език! Забавно, наистина!
Много добра статия.От семка за магарешки трън не може да покара японска вишна.Дори и ''Монсанто''/ГМО/не може да помогне.
Камене, народа мечтае за социалистическата бедност и сигурност.Ако ти вече не си беден–не бъди сигурен за поколението си.Мутрите бдят и търсят.
Точно казано! И аз съм на това мнение. Факта, че сега положението е по-зле и от комунизма, води до там, че народа изпитва носталгия по ония времена, когато дори и скрамно, се живееше сигурно, а нацията ни и държавата не бяха заплашени от тотален разпад и заличаване. Както и да се спори - фактите са неумолими.
НИКОГА, ама НИКОГА, няма да заменя "сигурността" на комунизма с/у свободата на НЕкомунизма. Ако си честен, ако си мотивиран да работиш, ако не си пестиш усилията - да го духа комунизмът. Комунизмът е за мишки, посредствени сиви мишки и нагаждачи. Свободните и талантливите не се вписват в тази схема.
Това за качествените храни категорично не го приемам. Скоро четох как навремето вестник "Стършел"" са направили собствено разследване и са установили, че в кренвиршите на "Родопа" са слагали само некачествени продукти - рога, косми, копита, хрущяли. На по-късен етап и тоалетна хартия и тебешир. По този повод лично Тодор Живков е издал заповед да бъде уволнен и сменен директора на "Родопа". Но дори и ако се абстрахираме от този случай, хора, ами по мислете бе, какво ви става? Тогава ЦЕЛИЯТ СВЯТ ядеше качествена храна. По това време хранителната индустрия не разполагаше с магията на химията, която измисли и въведе Е-тата. Самата хранителна химия още не съществуваше, ГМО даже във фантастичните романи го нямаше. Всички по света тогава ядяхме качествен храна, не носталгиците да си мислят, че това е било привилегия само на развитият соц.
"Свободните и талантливите не се вписват в тази схема." За тях имаше Белене.
Хм, а наместо да имаме различни мнения какво трябва? В стройни чети и дружини, дружно да вървим напред? Не мислиш ли, че и ти Камене, се опитваш да върнеш социализма, при който всички трябваше да са на едно мнение?